Ракът на простатата е втората най-често срещана онкологична диагноза при мъжете в световен план. С правилно лечение, прогнозата за пациентите с рак на простатата като цяло е позитивна, благодарение на съвременните диагностични възможности и успешни методи за лечение. Пълният спектър от диагностични и лечебни опции е достъпен в болници Acibadem в Турция, предоставяни от мултидисциплинарен екип от специалисти с международно признание.
Простатната жлеза, каквато всеки мъж има още при раждането си, се намира точно под пикочния мехур. Функциите ѝ са свързани с възпроизводството и узряването на сперматозоидите. При младите мъже простатата обикновено е с размерите на орех, но започва да се уголемява с напредването на възрастта. Тъй като уретрата (пикочният канал) преминава през простатата, нейното уголемяване (хиперплазия) води до притискане и затруднения в уринирането.
Заболяванията на простатата могат да бъдат както злокачествени, така и доброкачествени, като доброкачествените състояния са много по-често срещани. Най-често срещаните от тях са доброкачествена хиперплазия на простатата (ДПХ), простатит (инфекция на простатата) и рак на простатата. Всички те могат да причинят проблеми с уринирането, като чести позиви за уриниране през нощта и деня, усещане за парене по време на уриниране и невъзможност за пълно изпразване на пикочния мехур. Макар и рядко, те могат да причинят също и проблеми с еякулацията и наличие на кръв в урината. Докато ДПХ и рак на простатата обикновено се срещат при мъже над 40 години, простатитът често се среща при по-млади мъже.
Ракът на простатата започва с анормален растеж на клетки в простатната жлеза. Раковите клетки растат и се делят с бързи темпове, образувайки тумор. С течение на времето те могат да се разпространят в близки и отдалечени тъкани и органи (метастазират).
Докато доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) причинява затруднено уриниране и други оплаквания, ракът на простатата е по-коварно заболяване, тъй като често се развива в периферната зона на простатата. Много често може да не проявява никакви симптоми, преди да достигне напреднал стадий. По тази причина годишните медицински прегледи са от решаващо значение за ранна диагностика и успешно лечение.
Точните причини за възникване на рак на простатата все още не са напълно изяснени. Напредването на възрастта се счита за основен рисков фактор, тъй като повечето случаи се откриват след 50-годишна възраст. Генетична предразположеност и наднормено тегло също са свързани с по-висок риск. Според някои проучвания, мъжете, които консумират големи количества мазнини, особено от червено месо, приготвено на висока температура, е по-вероятно да развият напреднал рак на простатата. Смята се, че това може да се дължи на хормоните: мазнините стимулират повишеното производство на тестостерон и други хормони, а тестостеронът ускорява растежа на раковите клетки.
Семейната история също е от значение. Рискът от развитие на рак на простатата се увеличава 7 пъти при хора, които имат членове на семейството с това заболяване. Освен това, ако майката е имала рак на гърдата, то има по-висок риск синът ѝ да развие рак на простатата. Това се случва при носители на BRCA мутации, но с намесата и на други рискови фактори. Хората, които имат членове на семейството от първа линия, диагностицирани с рак на простатата или рак на гърдата с BRCA, трябва да започнат редовни прегледи и изследвания на PSA на 40-годишна възраст, докато тези без фамилна анамнеза могат да започнат на 45.
Заболяването може да не прояви никакви симптоми на ранен етап или ако има такива, те лесно могат да бъдат объркани с доброкачествени състояния. Симптомите на рак на простатата могат да включват често уриниране, включително през нощта; затруднено уриниране; прекъсване на струята и усещане за непълно изпразване на пикочния мехур; парене или болка по време на уриниране или еякулация; кръв в урината или семенната течност; еректилна дисфункция. Ако започнете да ставате през нощта за уриниране след 40-годишна възраст, това също може да бъде симптом за рак на простатата. Трябва да се има предвид, че ракът на простатата може изобщо да не прояви ранни признаци. Ето защо ежегодните профилактични прегледи са от съществено значение.
Когато пациент потърси консултация с лекар по повод оплаквания, които могат да бъдат причинени от рак на простатата, диагностичният процес обичайно включва някои от следните процедури:
В Acibadem се използват всички утвърдени и някои иновативни методи и техники за поставяне на точна диагноза. Системата Esomed за ранна диагностика на рак на простатата позволява пациентите да се изследват без да свалят дрехите си, като в много случаи елиминира необходимостта от ръчно ректално туширане. Фюжън биопсия с ултразвук/ЯМР значително подобрява точността при вземане на проби от простатна тъкан, тъй като съмнителните зони се откриват с висока степен на прецизност с помощта на мутрипараметричен ЯМР. В миналото някои пациенти не се диагностицираха навреме, защото иглата не успяваше да вземе биопсия от точното място. При фюжън биопсията се използват триизмерни изображения, получени с наслагване на образите от ректален ултразвук и ядрено-магнитен резонанс, което позволява вземане на пробата от съмнителния участък с милиметрична прецизност.
В случай че патологичните резултати потвърдят наличието на рак на простатата се провеждат допълнителни изследвания, за да се прецени дали и доколко ракът се е разпространил в други части от тялото. Те могат да включват магнитен резонанс (ЯМР), компютърна томография (КТ), ПЕТ скенер или костна сцинтиграфия. Всички високотехнологични устройства, които могат да се използват за диагностициране на рак на простатата, са достъпни в Acibadem без листа на чакащите, което позволява бърз и надежден диагностичен процес.
Над 95% от всички случаи на рак на простатата са от типа на аденокарцинома. Той произлиза от жлезистите клетки на простатата. Аденокарциномите обикновено нарастват бавно и не са агресивни, но и при тях има някои вариации. Дукталният аденокарцином обикновено е по-агресивен и се разпространява по-бързо от случаите на ацинарен аденокарцином. Съществуват и някои редки видове рак на простатата, произхождащи от различни клетки на жлезата, като дребноклетъчен карцином, плоскоклетъчен карцином, преходно-клетъчен или уротелиален карцином, невроендокринни тумори, саркоми на меките тъкани. Видът на рака на простатата, заедно с неговия стадий и степен, определят стратегията за лечение.
След като диагнозата е потвърдена се извършва стадиране, за да се прецени до каква степен заболяването се е разпространило и колко е прогресирало. Определянето на стадия при рак на простатата е от ключово значение за планирането на лечението и прогнозата за пациента. Като цяло, в 1 и 2 стадии разпространението на тумора е ограничено в простатната жлеза. В 3-ти стадий туморът е напреднал извън простатата, обикновено до семенните мехурчета, което се нарича локално напреднал рак на простатата. Когато е в 4-и стадий, болестта се е разпространила в съседните лимфни възли или в отдалечени органи. В някои случаи заболяването може да причини и метастази в костите.
В Acibadem рутинно се използва изследването Gallium-68 PSMA PET за определяне на стадия при рак на простатата. То осигурява по-висока точност при идентифициране на метастази или рецидиви в сравнение с конвенционалните образни изследвания с компютърна томография (КТ) и сцинтиграфия. Радиофармацевтикът Галий-68 PSMA се свързва директно с мембраната на туморните клетки в простатата. Това позволява да се идентифицира туморът, както и да се прецени разпространението му в лимфните възли и костите.
Лечението на рак на простатата се планира индивидуално, в зависимост от вида, размера и агресивността на тумора, както и от възрастта на пациента, неговите предпочитания и общото му здравословно състояние. Процесът на лечение може да включва една или повече от следните опции:
За успешни резултати в лечението на рак на простатата, Acibadem прилага екипен подход. Висококвалифицирани специалисти в различни медицински дисциплини, сред които урология, лабораторна патология, радиология, нуклеарна медицина, хирургия, медицинска онкология и радиационна онкология, обединяват усилията си за постигане на най-добрия възможен резултат при всеки пациент. Всеобхватната медицинска грижа, при която всички възможности за лечение се вземат предвид, планират се и се осигуряват на едно място, е от съществено значение за качеството на лечебния процес и удовлетвореността на пациентите.