Какво е костен тумор?

Туморите на скелетната система или костните тумори са образувания, които възникват в резултат на неконтролиран анормален растеж на клетки в костната тъкан, което води до отслабване и по-голяма чупливост на здравата кост. Тумори могат да се появят във всяка кост в човешкото тяло и във всяка част на костта.

Терминът „тумор на костите“ е общо понятие и включва множество заболявания с различен ход и методи на лечение. Образуванията, които произхождат от костите и ставите, и имат склонност да нарастват и да причиняват разрушения на мястото, където са разположени, се наричат „доброкачествени тумори“. Онези, които освен че растат локално, имат склонност да се разпространяват в далечни части на тялото и представляват опасност за живота, се наричат „злокачествени тумори (рак на костите/костен сарком)“. Образувания, които се разпространяват от други органи в тялото (вътрешни органи, кръв, кожа и др.) към костите и ставите, се наричат „метастатични тумори“. Освен тях съществуват и други заболявания на костите, които всъщност не са тумори, но предизвикват подобно на тумор разрушаване на костите и ставите.

Доброкачествените тумори не са ракови. Лечението им се определя според типа на тумора и обикновено се препоръчва проследяване.

Злокачествените тумори са ракови. Ракът на костите се разделя на първичен и вторичен. Първичният рак на костите включва видове тумори, които произхождат от самата кост. Вторичният рак на костите (наричан още метастатично костно заболяване) започва в друга част на тялото и след това метастазира или се разпространява в костите. За лечение на злокачествени тумори (рак на костите) могат да бъдат препоръчани химиотерапия, лъчетерапия или комбинация от двете. Някои видове рак на костите може да изискват и хирургична намеса.

Какви са симптомите на костен тумор?

Често срещан симптом на костен тумор е болка, която се засилва при активност и може да се влошава през нощта. Тази болка се усеща в областта на тумора и често се описва като тъпа и прогресираща. Болката от костните тумори понякога може да бъде объркана с артрит или болки на растежа.

Костният рак може да се прояви с видимо подуване върху костта, висока температура (38°C или повече), прекомерно потене (особено през нощта) и необяснима загуба на тегло, наред с болката.

При някои хора, доброкачествените тумори не предизвикват никакви симптоми. В такива случаи туморът може да бъде открит случайно при медицински изследвания, извършени по друга причина. Понякога при лека травма може да се счупи кост, която е била отслабена от неоткрит костен тумор. Това се нарича патологична фрактура, при която туморът може да бъде открит за първи път.

Фрактури, инфекции и други състояния могат да наподобяват тумори. За да се открие костен тумор, могат да бъдат назначени различни изследвания.

Какви са видовете злокачествени костни тумори?

Туморите, които произхождат от костната тъкан и имат склонност да нарастват локално и да се разпространяват в отдалечени части на тялото, се наричат рак на костите. Ако костният рак възниква в самата кост, той се класифицира като първичен рак на костите, а ако възниква в резултат на метастази от друго раково образувание в тялото, се класифицира като вторичен костен рак.

Първичният рак на костите представлява по-малко от 1 процент от всички видове рак и най-често се развива в дългите кости на краката или горната част на ръцете.

Лечението на злокачествени тумори включва комбинация от химиотерапия, лъчетерапия и хирургия, в зависимост от типа и стадия на рака.

Най-често срещаните форми на първичен рак на костите са остеосарком, сарком на Юинг, хондросарком и множествен миелом.

Остеосарком

Остеосаркомът е най-често срещаният първичен костен рак. Обикновено се открива при млади хора и деца под 20 години. Причината за възникването му не е известна. В някои случаи остеосаркомът е наследствен. Повечето тумори се развиват около коляното в бедрената кост (фемур) или пищяла (тибия). Може да бъде открит и в бедрата и раменете.

Сарком на Юинг

Саркомът на Юинг обикновено се среща при пациенти на възраст от 5 до 20 години. Най-често засегнатите места са горната и долната част на краката, таза, горната част на ръката и ребрата. Саркомът на Юинг често метастазира.

Хондросарком

Хондросаркомът се появява при хора на средна възраст. Обикновено се развива в раменете и таза. Лечението се определя в зависимост от местоположението и стадия на хондросаркома.

Множествен миелом

Множественият миелом е рак, който произхожда от костния мозък и често се проявява с една или повече костни лезии. Най-често засяга по-възрастни хора.

Какви са видовете доброкачествени костни тумори?

Доброкачествените тумори са по-чести от злокачествените. Те не са ракови, но все пак представляват анормални клетки и може да изискват лечение. Доброкачествените тумори могат да растат, да притискат здравата костна тъкан и в бъдеще да създават проблеми със структурата на костите.

Остеохондроми

Най-често срещаният тип доброкачествен костен тумор е остеохондромът, който се развива при юноши и тийнейджъри. Тези тумори са изградени от кост и хрущял, и се формират близо до активно растящите краища на дългите кости, като костите на ръцете и краката. Тези тумори обичайно засягат долния край на бедрената кост, горния край на подбедрената кост и горния край на раменната кост. Остеохондромите се смятат за аномалия в растежа. Те могат да се развият като единичен тумор или множество тумори.

Енхондрома

Енхондромата е киста, която се открива в костния мозък. Тя започва в детството и продължава в зряла възраст. Енхондромите се появяват на ръцете и краката, в дългите кости на ръката и бедрото.

Остеоиден остеом

Остеоидният остеом е костен тумор, който обикновено се развива в дългите кости на тялото, като бедрената кост и пищяла. Остеоидните остеоми могат да причинят болка и дискомфорт. Те могат да засегнат хора от всички възрасти, но са по-чести при деца и млади хора.

Хондробластом

Хондробластомът е рядък доброкачествен тумор на ставите на дългите кости в тялото. Най-често туморите се развиват в краищата на бедрената кост, пищяла или раменната кост. Ако не се лекуват, хондробластомите могат да нараснат и да разрушат околната кост, което прави движението болезнено.

Неосификиращ фибром

Това е обикновена костна киста. Обикновено се открива в крака и е най-често срещана при деца и юноши. Често се открива случайно, когато пациентът има нужда от рентгеново изследване по друга причина. Те не стават ракови и не се разпространяват в други части на тялото. В повечето случаи не се изисква лечение. Обикновено изчезва от само себе си, когато детето достигне зрялост.

Гигантоклетъчни тумори

Гигантоклетъчният тумор расте в краищата на дългите кости в тялото. Най-често се появява в близост до колянната става, в долния край на бедрената кост или в горния край на пищяла. Туморите от гигантски клетки са много редки и обикновено се откриват при млади възрастни. Въпреки че не са ракови, те са агресивни и могат да разрушат околната кост. Лечението на гигантоклетъчен тумор се състои в хирургичното му отстраняване.

Фиброзна дисплазия

Фиброзната дисплазия представлява развитие на ненормална фиброзна тъкан вместо нормална кост. Тази фиброзна тъкан отслабва костта и може да причини счупване или деформация. Някои пациенти с фиброзна дисплазия не проявяват никакви симптоми. Може да бъде засегната повече от една кост. При тези пациенти може да се наложи хирургично отстраняване на засегнатите участъци от костта.

Аневризмална костна киста

Това е аномалия на кръвоносните съдове, която започва в костния мозък. Ако расте бързо, може да бъде опустошителна.

Как се диагностицира костен тумор?

Лекарят изслушва оплакванията на пациента и задава редица въпроси, за да се запознае с неговата медицинска история. Извършва физически преглед на зоната, в която се наблюдава оплакването. Оценява подуването, болката, чувствителността и ограниченията на движението в тази област, и прави необходимите изследвания.

Рутинни кръвни изследвания помагат да се определи дали наличните симптоми се дължат на неракови причини. Алкалната фосфатаза (ALP) е маркер за активиране на костите. При пациенти, които са завършили костното си развитие, тя може да покаже аномалия в структурата на костите.

В случай на съмнение за рак на костите се използват и методи за образна диагностика. Рентгенът може да открие анормална структура в костната тъкан. Могат да бъдат назначени магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КT) за по-подробни изследвания.

За да се оцени окончателно дали анормалната структура, открита в костта, е рак или не, трябва да се вземе биопсия, която да се изследва под микроскоп от патолог. Изследва се клетъчната структура в пробата и се оценява наличието на анормални клетки. В зависимост от наличието на изменени клетки и промените в тези клетки се поставя диагноза рак.

Какви са стадиите при тумор на костите?

След диагностициране на рак на костите, първата стъпка е да се определи стадият на рака. Стадирането е термин за разпространението на рака в тялото. Важни фактори са дали и доколко се е разпространил ракът. Стадирането помага да се прецени колко сериозен е ракът и как да бъде лекуван най-добре.

Стадирането е много сложен процес, който се извършва чрез оценяване на редица условия, като разпространението на рака, засягането на лимфни възли и наличието на метастази. Най-общо, можем да говорим за три фази:

Стадий I: Случаи с нискорискови огнища на рак в костта. Лимфните възли са чисти и няма метастази.

Стадий II: Състояния с високорискови огнища на рак в костта.

Стадий III: Състояния, при които ракът се е разпространил в други тъкани.

Какви са причините за костни тумори?

Причините за костните тумори не са напълно известни. Счита се, че генетична предразположеност, излагане на радиация и костни травми са фактори за развитие тумори на костите.

Рядко срещани генетични състояния, като синдрома на Ли-Фраумени, са доказани като причина за рак. Излагането на високи дози радиация при хора, които преди това са подлагани на лъчетерапия, може да доведе до ракови промени в костни клетки. Състояние, наречено болест на Пейджет, увеличава риска от рак на костите при хора на възраст между 50 и 60 години.

За някои видове костен рак се предполагат специфични причини. Например, остеосаркомът се асоциира с лъчетерапия (особено с високи дози радиация) и други противоракови лекарства, особено при деца. Пряка връзка обаче не е установена. Хора, които като деца са имали рядък вид очен рак, наречен ретинобластом, могат да имат по-висок риск от развитие на костен рак, тъй като една и съща наследствена генна мутация може да бъде отговорна за двете състояния. Също така е установено, че хора с костни фрактури, възстановени с метални импланти, са по-предразположени към развитие на остеосарком в бъдеще.

Как се лекуват костните тумори?

Лечение на доброкачествен тумор

При повечето доброкачествени костни тумори, туморът се наблюдава на редовни интервали, за да се прецени дали нараства или не. Ако причинява болка, може да бъдат предписани медикаменти. Някои доброкачествени костни тумори може да изискват хирургично отстраняване, ако костта е отслабена. Освен в тези случаи, за доброкачествени костни тумори не се прилага оперативно лечение. Проследяването е достатъчно.

Лечение на злокачествен тумор

В случаите, когато се открие злокачествен рак на костите, лечението трябва да се извърши от опитен екип от лекари с различни специалности.

Целта на лечението е да се излекува ракът, като същевременно се запази максимално функцията на засегнатата част от тялото. Лечението зависи от няколко фактора, включително стадият на рака.

При някои видове рак на костите може да се използват химиотерапия, лъчетерапия или комбинация от двете. При някои пациенти може да се наложи хирургично отстраняване на раковата тъкан. По време на тези операции, засегнати органи като ръка или крак могат да бъдат частично или напълно отстранени, или да се приложи хирургия за запазване на крайника.

Възстановяване след лечение на костен тумор

Времето за възстановяване варира в зависимост от типа тумор и приложеното лечение. След лечението пациентът се проследява известно време, за да се потвърди, че туморът е напълно изчезнал. През този период на определени интервали може да се изискват рентгенови снимки, КT или ЯМР.

Важно е редовното проследяване да не се прекъсва, тъй като съществува възможност за рецидив, а рецидивите трябва да бъдат диагностицирани рано и лекувани незабавно. Завръщане на тумора може да причини сериозни проблеми, така че ранното откриване е от съществено значение.