Бременните жени и родилките са изключително грижовни към бебетата си. Но за съжаление, съществуват някои обстоятелства извън техния контрол, които могат да доведат до необратими последствия. Едно от тях е церебралната парализа (ДЦП), известна още като мозъчна парализа. Най-честото последствие от нея е т.нар. спастичност, която представлява ограничаване на мускулните движения. Церебралната парализа се среща най-често при недоносени бебета и може да възникне по време на бременността, раждането или в неонаталния период. Проф. Мемет Йозек, специалист по детска неврохирургия в болница Acıbadem Kozyatağı, предостави информация за церебралната парализа, която се причинява от трайно увреждане на мозъка, и свързаната с нея спастичност.
Инфекции на мозъчната тъкан при бебето вследствие от инфекция у майката, емболии и хеморагии по време на вътреутробното развитие са сред най-честите причини за церебрална парализа, възникнала по време на бременността. В Турция най-честата причина за церебрална парализа е недостигът на кислород по време на раждането. Мозъчните тъкани на бебета, които се раждат „посинели“, бебета с увита пъпна връв и такива, които не изплакват веднага след раждане, страдат от увреждания вследствие от недостига на кислород. В неонаталния период пък най-честите причини, водещ до церебрална парализа, са инфекции като например менингит.
Родителите могат да открият церебралната парализа в ранен етап (0 до 9 месеца), като наблюдават особеностите в естествените движения на детето. Бебета с това състояние или имат хипотония, която ограничава движенията на ръцете и краката поради ниския мускулен тонус и ги кара да изглеждат мудни, или имат спастичност, която ограничава движенията поради мускулна скованост. При такива деца мозъчната тъкан не успява да движи крайниците с желаната скорост. Забавяне в развитието също може да е сигнал за разстройството. Например неспособност на бебето да контролира главата си в края на 3-я месец, да седи с помощта на помощни средства в 5-я или 6-я месец и да седи без подкрепа в 7-я или 8-я месец са основателен повод за съмнения.
aАко бебето е родено преди края на 30-а гестационна седмица…
Както при всяко друго заболяване, ранната диагноза и лечение са изключително важни и при церебралната парализа. При бебета в процес на растеж и развитие функциите на мъртвите мозъчни клетки, които причиняват церебралната парализа, могат да се прехвърлят на съседните клетки; този метод е познат като „невропластичност“. Но това може да се постигне само с рехабилитационни дейности, започнали на много ранен етап. При бебета в сериозен риск рехабилитацията може да започне дори още в кувьоза. Честотата на церебрална парализа е особено висока при бебета, родени преди 30-а гестационна седмица и такива, които са с мозъчни хеморагии и преждевременно раждане. Поради това такива бебета трябва да се претират като потенциални пациенти. Дефинитивната диагноза изисква мозъчен ЯМР.
Лечението на бебета, диагностицирани със спастичност във връзка с церебрална парализа, започва с физиотерапия. При леки състояния е възможно физиотерапията да реши проблема. Важното в случая е тя да се прилага редовно, всеки ден. В такива случаи проблемът се превъзмогва без допълнително лечение. В някои случаи обаче, когато състоянието не може да се подобри само с физиотерапия, може да се пристъпи към някои хирургични опции. От съществено значение е хирургическите интервенции да се приложат без отлагане. Операцията при спастичност не трябва да се отлага след 3 до 6-годишна възраст. От друга страна, трябва да се избягва и твърде ранна хирургична намеса и ортопедични интервенции преди 7 или 8-годишна възраст. С други думи, ако лечението не се извърши навреме, спастичността ще се превърне в още по-голям проблем с растежа на детето. Спастичните мускули не растат с израстването на детето, докато костите продължават да се развиват нормално. Поради това ограниченията в движенията се влошават с увеличаването на ръста при детето.