Трансплантацията на коса може трайно да премести устойчиви на андрогени фоликули, но не спира прогресията на андрогенната алопеция в нетрансплантираните зони. Дългосрочно добрият резултат обичайно изисква реалистично планиране, щадене на донорската зона и индивидуално подбрана поддържаща терапия.
Андрогенната алопеция е най-честата причина за постепенно разреждане на косата при мъже и жени. Тя е свързана с наследствена чувствителност на част от космените фоликули към андрогените, включително дихидротестостерон. При предразположените фоликули растежната фаза постепенно се скъсява, космите стават по-тънки и по-къси, а с времето видимата плътност намалява. При мъжете често се засягат фронталната линия, слепоочията и темето. При жените по-характерно е дифузното разреждане по средната линия при запазена предна линия.
Важно е диагнозата да бъде потвърдена от дерматолог или лекар с опит в заболяванията на косата. Внезапният косопад, петнистите огнища, сърбежът, лющенето, болката или белезите могат да насочват към друга причина, която изисква различно лечение. Кръвни изследвания или допълнителна оценка се назначават според симптомите, медицинската история и прегледа.

Трансплантацията на коса премества фоликуларни единици от донорска зона, обикновено тилната и страничните части на скалпа, към зоните с разреждане. Тези фоликули често са по-устойчиви на ефектите на андрогените и могат да запазят тази характеристика след преместване. Процедурата не създава нови фоликули и не увеличава общия наличен донорски ресурс.
Най-разпространените хирургични подходи са извличане на фоликуларни единици, известно като FUE, и трансплантация на фоликуларни единици от тясна кожна ивица, известно като FUT. Изборът зависи от качеството и плътността на донорската коса, вида на косъма, големината на зоната, предпочитанията за прическа, предишни процедури и риска от белези. Нито един метод не е подходящ за всеки пациент.
Успешният план поставя безопасността на донорската зона пред желанието за максимално гъста коса в една процедура. Хирургът оценява стабилността на косопада, семейната история, вероятността от бъдещо разреждане и наличния брой присадки. Особено при по-млади пациенти е разумно предната линия да бъде консервативна и съобразена с вероятна бъдеща загуба на коса. Прекалено ниската или плътна линия може да изглежда неестествено с годините и да изчерпи донорския резерв.
След процедурата трансплантираните косми обичайно падат през първите седмици. Това е очаквана част от цикъла на възстановяване и не означава непременно загуба на присадките. Нов растеж често започва да се забелязва след няколко месеца, а плътността и текстурата се развиват постепенно. По-пълната оценка на резултата обикновено е възможна около 12 месеца, като при зоната на темето съзряването понякога отнема до 18 месеца.
В ранния период може да се появят зачервяване, корички, оток, изтръпване или временно разреждане на съществуващата коса около обработената зона. Това временно разреждане понякога се нарича шоков косопад. Лекуващият екип трябва да предостави ясни инструкции за измиване, физическа активност, слънцезащита, лекарства и признаци, при които е нужна своевременна консултация.
Трансплантираните фоликули могат да продължат да растат дългосрочно, но резултатът не е напълно независим от времето. Естествената, нетрансплантирана коса около тях може да продължи да миниатюризира. Така години след успешна процедура пациентът може да забележи ново разреждане зад трансплантираната предна линия или в областта на темето. Това не означава непременно, че трансплантацията е неуспешна; често отразява естествения ход на андрогенната алопеция.
Визуалният резултат зависи и от контраста между коса и кожа, диаметъра и цвета на косъма, къдриците, качеството на скалпа и обхвата на косопада. Трансплантацията подобрява покритието, но не може винаги да възстанови плътността от юношеска възраст върху голяма площ. При прогресивна алопеция може да се обсъди допълнителна сесия, но само ако донорският ресурс и общият план го позволяват.

Поддържащото лечение цели да забави изтъняването на съществуващата, нетрансплантирана коса. То е важна част от дългосрочната стратегия преди и след трансплантация на коса. Конкретният режим трябва да бъде назначен след медицинска оценка, тъй като полът, възрастта, репродуктивните планове, придружаващите заболявания и лекарствата влияят върху избора.
Локалният миноксидил се използва при част от пациентите с андрогенна алопеция за подпомагане на растежа и поддържането на косата. В началото е възможно временно усилване на косопада, а сред нежеланите реакции са дразнене на скалпа, сърбеж и нежелано окосмяване извън скалпа. Ефектът се поддържа при продължителна употреба; прекъсването може да доведе до загуба на космите, които са били поддържани от лечението. Времето за започване или възобновяване след операция се определя от хирурга.
При някои мъже лекарят може да обсъди финастерид или друг медикамент, който повлиява андрогенния механизъм. Тези лекарства имат възможни нежелани реакции, включително сексуални, промени в настроението и промени в лабораторни показатели, затова решението трябва да бъде информирано и индивидуално. Финастерид не е подходящ за бременни или жени, които могат да забременеят, без специализирана лекарска преценка. При жени с андрогенна алопеция могат да се разглеждат други системни подходи, но само под медицинско наблюдение.
Някои клиники предлагат плазмотерапия, нискоенергийни светлинни устройства или други допълващи процедури. Данните за тяхната ефективност и подходящите протоколи се различават, затова не бива да се приемат като заместител на доказаната медикаментозна терапия или на доброто хирургично планиране. Балансираното хранене, лечението на дефицити при доказана нужда, отказът от тютюнопушене и внимателната грижа за скалпа подпомагат общото здраве на косата, но не отстраняват генетичната причина за андрогенната алопеция.
Проследяващите прегледи позволяват да се оцени зарастването, растежът и състоянието на естествената коса. Полезни са стандартизирани снимки при еднаква светлина и дължина на косата. Свържете се с екипа си при нарастваща болка, гнойна секреция, температура, продължително силно зачервяване, внезапна загуба на коса или нежелани реакции от лекарства.
Най-устойчивият подход комбинира точна диагноза, реалистични цели, щадящо използване на донорската зона и дългосрочна медицинска грижа. Трансплантацията може да бъде ценна част от този план, но не е еднократно решение за прогресивно заболяване.
Трансплантираните фоликули често запазват по-висока устойчивост към андрогените и могат да растат дългосрочно. Нетрансплантираната коса обаче може да продължи да изтънява, поради което често се препоръчва проследяване и поддържаща терапия.
Първият нов растеж обичайно се вижда след няколко месеца. Оценката на по-пълния резултат често се прави около 12 месеца, а растежът в областта на темето може да съзрява до 18 месеца.
Миноксидилът може да помогне за поддържане на съществуващата нетрансплантирана коса при подходящи пациенти. Необходимостта, формата и моментът на започване след операция трябва да се определят от лекуващия лекар.
Понякога е възможна допълнителна процедура при прогресиращ косопад или нужда от повече покритие. Решението зависи от качеството на донорската зона, предишните присадки, очакванията и дългосрочния хирургичен план.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International