Трансплантацията на коса при жени може да помогне при стабилен, локализиран косопад и достатъчно здрава донорна зона. Не е подходяща за всеки тип окапване, затова дерматологичната оценка и изясняването на причината са решаващи преди процедурата.
Косопадът при жените може да има значително отражение върху самочувствието и ежедневието. Трансплантацията на коса представлява хирургична процедура, при която фоликуларни единици се вземат от зона с по-устойчив растеж, най-често тилната и страничните части на скалпа, и се поставят в областите с разреждане или липсваща коса. След присаждането фоликулите продължават своя естествен цикъл на растеж.
Процедурата не е универсално решение за всяка жена с косопад. Най-добри предпоставки може да има при ясно ограничени области с трайна загуба на коса, стабилен модел на оредяване и достатъчна донорна плътност. Специалистът преценява не само видимата зона на разреждане, но и качеството, диаметъра и разпределението на космите в донорната област.

Нормално е ежедневно да падат косми като част от цикъла на растеж. Осезаемото изтъняване, разширяване на пътя, оголени участъци или повишено количество косми при ресане и измиване обаче изискват оценка. Причината определя лечението и дали хирургичният подход е разумен.
При активен, внезапен или дифузен косопад първата стъпка обикновено е диагностика, а не трансплантация. Навременното лечение на основното състояние може да ограничи по-нататъшната загуба и в някои случаи да подпомогне възстановяването на растежа.
Консултацията с дерматолог или лекар с опит в заболяванията на косата и скалпа започва с подробна анамнеза. Обсъждат се началото и скоростта на косопада, семейната история, менструалният и репродуктивният статус, заболяванията, лекарствата, храненето, прическите и предишните процедури. Лекарят преглежда скалпа и може да използва дерматоскопско изследване на космите и фоликулите.
При необходимост могат да се назначат лабораторни изследвания или други диагностични стъпки. При съмнение за възпалителна или цикатрициална алопеция понякога се обсъжда биопсия на скалпа. Това е важно, защото трансплантация върху активно възпалено заболяване може да не даде очаквания резултат и да затрудни лечението.
Подходяща кандидатка обикновено има установена диагноза, контролирана или стабилна загуба на коса и надеждна донорна зона. Трансплантацията може да се разглежда при тракционна алопеция след прекратяване на дърпащите прически, при стабилни белези след травма или операция и при някои случаи на женски тип косопад с достатъчно запазена тилна коса.
Процедурата може да не е подходяща при силно дифузно изтъняване, включително в донорната зона, при активна алопеция ареата или нелекувана цикатрициална алопеция. При жени с продължаващ прогресивен косопад лекарят може първо да препоръча медикаментозно или друго нехирургично лечение. Важно е да се обсъдят бременност, кърмене, планове за бременност и всички приемани лекарства, тъй като те могат да повлияят избора и времето на лечение.
Най-често присаждането се извършва с метод FUE, при който фоликуларните единици се извличат поотделно, или с метод FUT, при който се взема тясна ивица кожа от донорната зона, а фоликулите се отделят под увеличение. Подходът се избира индивидуално според вида косопад, прическата, качеството на донорската зона, желаното покритие и наличието на белези.
Обикновено процедурата се прави с местна анестезия. Хирургичният екип планира линията на косата, посоката и ъгъла на поставяне на присадките. При жените запазването на естествена, мека предна линия и правилното съобразяване с дългата коса са особено важни. Лекарят трябва да обясни каква плътност е реалистична и дали наличният донорски ресурс позволява покриване на всички зони.
В първите седмици след процедурата присадените косми често падат. Това може да е очаквана част от възстановителния процес и не означава непременно, че фоликулите са загубени. Новият растеж настъпва постепенно, а крайният вид се оценява след достатъчен период на растеж и съзряване на космите. Точният ход е индивидуален.
Успешният резултат цели естествено разпределение и визуално подобрение на плътността, а не непременно възстановяване на косата в предишния ѝ обем. Присадената коса може да запази растежа си дългосрочно, но неприсадената собствена коса може да продължи да изтънява при определени диагнози. Затова на някои пациентки се препоръчва поддържащо медицинско лечение и проследяване.

Както при всяка хирургична процедура, са възможни оток, зачервяване, чувствителност, корички, временно изтръпване, инфекция, кървене, белези и неравномерен растеж. Възможно е и временно окапване на съществуваща коса около третираната зона. Рискът и възстановяването зависят от метода, здравословното състояние, техниката и спазването на следоперативните указания.
След интервенцията пациентката получава конкретни инструкции за измиване, защита на скалпа, физическа активност, боядисване и стилизиране. Важно е да не се чопят коричките и да се потърси лекар при засилваща се болка, гнойна секреция, температура или нарастващо зачервяване. Изборът на квалифициран хирургичен екип и реалистичните очаквания са ключови за информираното решение.
Не. Подходяща е при определени видове стабилен косопад и достатъчно здрава донорна зона. Дифузният косопад, активните възпалителни заболявания на скалпа и някои автоимунни състояния първо изискват диагностика и лечение.
Растежът на присадената коса е постепенен. В началото присадените косми могат временно да паднат, а след това новата коса започва да расте поетапно. Лекарят ще обясни очаквания график според конкретната процедура и индивидуалното възстановяване.
Възможно е, особено ако основното състояние, например женски тип андрогенна алопеция, продължава да прогресира. Поради това при някои пациентки се обсъжда поддържащо лечение и редовно проследяване.
Всеки хирургичен метод може да остави белег. При FUE обикновено има малки точковидни белези, а при FUT остава линейна следа в донорната зона. Видимостта зависи от техниката, заздравяването и дължината на косата.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International