Лапароскопията позволява на гинеколога да установи и при нужда да раздели тазови сраствания през малки разрези. Тя може да облекчи болката и да подобри анатомичните условия за естествено зачеване при част от пациентките, но резултатът зависи от причината, тежестта на срастванията и състоянието на маточните тръби.
Тазовите сраствания, наричани още адхезии, са ленти или участъци от фиброзна тъкан, които необичайно свързват органи и тъкани в малкия таз. Те могат да „залепят“ яйчника за матката, маточната тръба за тазовата стена, черво за коремницата или няколко структури една за друга. Срастванията са част от оздравителния процес на организма след възпаление, операция или увреждане на тъканите, но понякога променят нормалната подвижност и функция на органите.
Не всяко срастване причинява оплаквания. Някои се откриват случайно, докато други могат да бъдат свързани с продължителна тазова болка, болезнен полов контакт, болезнена менструация или затруднения при забременяване. Симптомите не показват надеждно нито броя, нито тежестта на срастванията: малки адхезии могат да са болезнени, а по-обширни понякога да не дават симптоми.
Чести причини са предходни операции в корема или малкия таз, включително цезарово сечение, операции на яйчници, матка, апендикс или черва. Други възможни причини са ендометриоза, тазово-възпалителна болест, инфекции след операция или раждане, разкъсване на киста, вътрешно кървене и възпалителни заболявания на червата. При ендометриоза самото заболяване и свързаното с него възпаление могат да доведат до сраствания.
Рискът не означава, че сраствания непременно ще се развият. Хирургичният екип използва щадящи техники, внимателна работа с тъканите и контрол на кървенето, за да намали този риск, но той не може да бъде премахнат напълно.
Срастванията могат да ограничат естественото движение на яйчниците, матката, червата и перитонеума. Това понякога се свързва с дърпаща или дълбока болка, усилване на оплакванията при цикъл, движение, дефекация или полов контакт. Важно е да се търсят и други възможни причини за болка, като ендометриоза, миоми, аденомиоза, кисти, инфекции, урологични, чревни или мускулно-скелетни състояния.
За естествено зачеване яйцеклетката трябва да бъде уловена от маточната тръба, а сперматозоидите и ембрионът да преминат през нея. Срастванията около яйчника и тръбите могат да нарушат тази анатомия, да ограничат подвижността на тръбата или да я изкривят. Те не са единствената причина за безплодие. Оценката следва да включва овулацията, качеството и проходимостта на тръбите, маточната кухина, възрастта, яйчниковия резерв и изследване на семенната течност на партньора.
Гинекологът започва с подробен разговор за симптомите, предишни операции, инфекции, ендометриоза и опити за бременност, последван от преглед и ехография. Ултразвукът е ценен за откриване на кисти, миоми, хидросалпинкс и някои белези на ендометриоза, но обикновено не може сигурно да покаже повечето сраствания. Ядрено-магнитният резонанс може да бъде полезен в определени случаи, особено при съмнение за дълбока ендометриоза, но също не изключва адхезии.
При проблеми със зачеването изследването на проходимостта на тръбите с контрастно изследване може да даде допълнителна информация. Лапароскопията е методът, чрез който лекарят може директно да огледа малкия таз и най-надеждно да потвърди наличието, разположението и степента на срастванията.

Лапароскопията е минимално инвазивна операция, извършвана под обща анестезия. През малък разрез, обикновено около пъпа, се въвежда камера, а през един или повече допълнителни малки разрези – фини инструменти. Камерата предава увеличен образ, който позволява прецизен оглед на матката, яйчниците, тръбите, перитонеума и други структури.
Ако е подходящо и безопасно, хирургът може в същата процедура да извърши адхезиолиза – внимателно разделяне на срастванията. Може да се лекуват едновременно видими огнища на ендометриоза, кисти или други установени находки. Понякога се прилагат средства за намаляване на повторното слепване, но те не гарантират, че нови сраствания няма да се образуват.
Решението е индивидуално и се взема след обсъждане на вероятната полза, алтернативите и рисковете. Лапароскопия може да се обсъди при:
При леки сраствания и без симптоми операция често не е необходима. При безплодие изборът между операция, очаквателно поведение, медикаментозно лечение на придружаващо заболяване или асистирана репродукция зависи от цялостната оценка. Например при тежко увреждане на тръбите или други значими фактори ин витро оплождането може да бъде обсъдено като алтернатива или следваща стъпка.
Успешната адхезиолиза може да възстанови по-добра анатомична подвижност на органите и при някои пациентки да намали болката или да подобри шанса за естествено зачеване. Не може предварително да се обещае облекчаване на болката или бременност. Болката може да има повече от една причина, а функцията на тръбите не зависи само от това дали изглеждат проходими.
Срастванията могат да се появят отново, включително след самата операция. Рискът е по-висок при активно възпаление, ендометриоза, инфекция или обширна хирургична намеса. Проследяването и планът за фертилност трябва да бъдат съобразени с вашите цели и времеви фактори.
Много пациентки се прибират у дома същия ден или след кратък болничен престой, според обема на операцията и общото им състояние. Възможни са временна болезненост около разрезите, подуване, умора и болка в рамото от използвания по време на операцията газ. Лекарят ще даде конкретни указания за обезболяване, грижа за раните, физическа активност и възобновяване на половите контакти.
Потърсете незабавно медицинска помощ при висока температура, засилваща се коремна болка, обилно кървене, зачервяване или секрет от рана, повръщане, задух, припадък или невъзможност за уриниране. Преди процедурата обсъдете с екипа си вашите заболявания, лекарства, алергии, планове за бременност и всички въпроси относно анестезията и възстановяването.
Ехографията обикновено не показва директно повечето сраствания. Тя обаче може да открие други причини за симптоми и находки, които насочват към възможни адхезии. Лапароскопията е най-надеждният метод за директното им установяване.
Не. Ако няма оплаквания или данни, че срастванията нарушават функцията на органите, операцията може да не е нужна. Решението се основава на симптомите, репродуктивните планове, предполагаемата причина и баланса между ползи и рискове.
При сраствания около яйчниците и маточните тръби лапароскопската адхезиолиза може да подобри анатомичните условия за естествено зачеване при част от пациентките. Ефектът зависи от степента на увреждане на тръбите, възрастта, овулацията, сперматозоидните показатели и други фактори.
Да, възможно е да се образуват отново. Хирургичната техника и определени бариерни средства могат да намалят риска в подходящи случаи, но не го премахват. Контролът на ендометриоза, инфекция и възпаление също е важен.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International