Генетично изследване е необходимо, когато резултатът може да покаже биомаркер, към който има подходяща таргетна терапия, или да насочи избора на лечение. Най-често се изследва самият тумор, а при определени лични или фамилни данни се препоръчва и изследване за наследствени генетични промени.
Таргетната терапия е противотуморно лечение, насочено към конкретни молекулни особености на раковите клетки или на средата, която подпомага растежа им. Тези особености се наричат биомаркери. Те могат да включват генни мутации, генни сливания, увеличен брой копия на определен ген, промени в белтъци или други молекулярни характеристики.
За разлика от лечението, което действа по-общо върху бързо делящи се клетки, таргетните лекарства са разработени да повлияват определен биологичен механизъм. Това не означава, че са подходящи за всеки пациент или че са лишени от нежелани реакции. Изборът им зависи от вида и стадия на рака, предишните лечения, общото здравословно състояние, наличните биомаркери и достъпа до одобрени терапевтични възможности.

Генетичното изследване може да установи дали туморът има промяна, за която съществува таргетно лечение. При някои онкологични заболявания молекулярното изследване е важна част от планирането на терапията още при поставяне на диагнозата или при напреднало заболяване. При други то се назначава, когато ракът се е разпространил, не отговаря на първоначално лечение или се е появил отново.
Важно е да се разграничат два различни типа изследвания. Тестът на туморна тъкан търси промени, възникнали в раковите клетки през живота. Те обикновено не се предават на децата. Наследственото генетично изследване търси промени, налични във всички клетки на организма и понякога свързани с повишен семеен риск от определени ракови заболявания.
Онкологът може да предложи молекулярно профилиране в зависимост от конкретната диагноза и клиничната ситуация. Решението е индивидуално, но изследване често се обсъжда при:
Наличието на биомаркер не означава автоматично, че определено лекарство ще бъде назначено. Лекарят оценява дали установената промяна е клинично значима, дали има подходящо лечение за съответния тип тумор, какви са очакваните ползи и рискове и дали терапията е подходяща за конкретния пациент.
Наследственото изследване обикновено се прави от кръв или слюнка и има различна цел: да установи дали човек е роден с генетична промяна, която може да увеличава риска от някои видове рак. То може да бъде препоръчано при ранна възраст при диагноза, повече от един първичен рак при един човек, специфични видове тумори, двустранно засягане на чифтни органи или фамилна история на сходни онкологични заболявания.
Понякога туморният тест открива промяна, която може да е наследствена. Тогава онкологът може да насочи пациента към клиничен генетик или генетичен консултант за потвърдително изследване от кръв или слюнка. Този разговор е важен, защото резултатът може да има значение и за кръвни роднини.
Най-често туморното изследване се извършва върху материал от биопсия или операция, съхранен в патологията. Ако наличната проба е недостатъчна, твърде стара или не отразява текущото състояние на заболяването, може да се наложи нова биопсия. В определени случаи се използва и течна биопсия – кръвен тест, който търси малки количества туморна ДНК в кръвта.
Течната биопсия може да е полезна, когато тъканна проба не може да се вземе безопасно или когато трябва да се проследят промени в тумора. Отрицателният резултат обаче не винаги изключва наличието на биомаркер. Поради това лекарският екип може да препоръча тъканен тест, ако той е възможен и резултатът би променил лечението.
Понякога се търси една конкретна промяна. В други ситуации се използва широк генен панел или метод за едновременно изследване на много гени. По-обширното профилиране може да открие редки, но потенциално важни изменения. То може и да установи вариант с неясно клинично значение – промяна, за която науката все още няма достатъчно данни. Такъв резултат обикновено не трябва самостоятелно да определя терапевтично решение.
Резултатът може да бъде положителен за биомаркер, отрицателен, неинформативен или да покаже вариант с неясно значение. Положителният резултат може да насочи към одобрена таргетна терапия, друга системна терапия, клинично изпитване или допълнителни изследвания. Отрицателният резултат не означава, че няма лечение; той означава, че в конкретната проба не е открита търсената промяна или че използваният метод не я е установил.
Раковите клетки могат да се променят с времето и под влияние на лечение. Затова при прогресия на заболяването понякога се обсъжда повторно молекулярно изследване. Резултатите трябва да се разглеждат в контекста на патологичното изследване, образната диагностика и цялостното клинично състояние.

Генетичното изследване не е еднакво за всички пациенти с рак. То е най-полезно, когато може да помогне за избор на лечение, за оценка на наследствен риск или за насочване към подходящо клинично изпитване. Най-добрият подход е решението да се вземе съвместно с мултидисциплинарен онкологичен екип, който може да обясни какво точно се изследва и как резултатът ще бъде използван.
Не. Необходимостта зависи от вида, стадия и характеристиките на тумора, както и от това дали резултатът би променил лечебния план. Онкологът преценява кой тест е подходящ.
Туморното изследване търси промени в раковите клетки, които могат да насочат лечение. Наследственият тест търси промени, с които човек е роден и които могат да имат значение за личния и фамилния риск.
Не винаги. Често може да се използва материал от предишна биопсия или операция. Ако пробата не е достатъчна, е неподходяща за анализа или не отразява текущото заболяване, лекарят може да обсъди нова биопсия или течна биопсия.
Той означава, че в изследваната проба не е открита конкретната търсена промяна. Това не означава липса на възможности за лечение и не изключва необходимостта от други тестове според клиничната ситуация.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International