Трансплантация на стволови клетки, извлечени от собствена тъкан, може да помогне за възстановяване на изгубени сърдечни функции. Процедурата увеличава както продължителността, така и качеството на живот при пациентите.
Сърцето служи като вид помпа, която снабдява всички тъкани с кислород и с кръв. Основна роля в тази функция играе мускулният слой на сърцето, наречен миокард. Когато той не е в състояние да изпълнява тази функция, настъпва сърдечна недостатъчност. Лечението на това състояние, което най-често се предизвиква от инфаркт при възрастните и миокардит при децата (възпаление на сърдечния мускул) може да наложи трансплантация на сърце, в случай че всички конвенционални методи за лечение са изчерпани. Увреждането на миокарда е необратимо, като мъртвите клетки се заменят с неконтрактилна съединителна тъкан, която нарушава сърдечните функции, посочва проф. Ендер Йодемиш, детски кардиолог в Университетска болница „Аджъбадем Атакент“. И допълва: „На пръв поглед замяната на нефункциониращия орган със здрав може да изглежда най-разумното решение. Но този метод може да е свързан с някои проблеми, като например намирането на донор или възможността тялото на реципиента да отхвърли трансплантираното сърце. За да се разрешат тези проблеми, учените в момента работят по развиването на нови методи за създаване на копие на човешкото сърце или поне на здрави миокардни клетки, които да се трансплантират на мястото на увредените“.
„Трансплантацията на стволови клетки е приложима в случаите, когато сърдечните функции са влошени и това е довело до уголемяване и недостатъчност на органа, или когато трансплантацията на сърце е единствената опция, както и при байпас операции след инфаркт, който е причинил значителна загуба на сърдечната функция“.
Това са сферите, в които се изследва приложението на стволови клетки. Проф. Ерджюмент Овалъ, хематолог в „Аджъбадем Лабсел“, посочва че терапията със стволови клетки представлява замяна на увредени клетки със здрави, и може да се приложи по различни методи, с инжектиране в сърцето или в сърдечната вена на стволови клетки, извлечени от тялото на самия пациент.
Възстановяването е по-успешно на ранен етап
Когато се приложат в ранен етап на заболяването, стволовите клетки намаляват клетъчната смърт като подсилват тъканта, стимулират възпроизводството на клетките и подпомагат развитието на нови кръвоносни съдове. В допълнение към всичко това, стволовите клетки намаляват възпалението в увредената тъкан и предотвратяват нежеланото изграждане на съединителна тъкан в сърцето. Освен това, изследванията показват, че стволовите клетки могат да се трансформират във всеки вид клетки в тялото и могат да бъдат насочени да се трансформират в миокардни клетки, което означава, че могат да заменят поне част от унищожените или нефункциониращи клетки на сърцето. Проф. Овалъ отбелязва, че макар трансплантацията на сърце да е надежден и правилен метод, поради съпътстващите я рискове и дълъг възстановителен период учените са в търсене на алтернатива, и прилагането на стволови клетки в ранен етап се явява такава възможност.
„Много изследвания показват, че в случаи на сърдечни увреждания прилагането на стволови клетки на ранен етап подобрява възстановяването при пациентите. Степента на усложнения при този метод също е много ниска. Накратко, в случаите, когато сърцето вече не функционира поради лечима или временна причина, която няма да възникне повторно, трансплантацията на стволови клетки може да помогне за по-пълното възстановяване на пациента. Например човек, който е претърпял инфаркт поради блокиране на коронарна артерия, преминава байпас операция за отпушване на артерията, но сърцето му вече е изгубило част от функцията си. Когато такъв пациент получи и терапия със стволови клетки, общият ефект от лечението ще бъде много по-силен. И все пак, въпреки че клетъчните терапии могат да бъдат ефективни на ранен етап при състояния, при които причината за нарушената функция не е известна, като например идиопатична кардиомиопатия, все още е трудно да се каже, че този ефект е дълготраен. Мога само да кажа, че и в момента се провеждат някои много обещаващи проучвания по този въпрос“, посочва проф. Ерджюмент Овалъ.