Робот-асистирана простатектомия: уриниране и сексуална функция

Какво представлява робот-асистираната простатектомия?

Робот-асистираната радикална простатектомия е хирургично лечение, при което се отстраняват простатната жлеза, семенните мехурчета и участъкът от уретрата, преминаващ през простатата. След това хирургът свързва отново пикочния мехур с уретрата. Операцията се извършва под обща анестезия чрез малки разрези на корема.

Системата не извършва операцията самостоятелно. Опитен уролог управлява инструментите от хирургична конзола и вижда оперативното поле увеличено и в детайл. Роботизираната технология може да улесни прецизната дисекция около простатата, пикочния мехур, уретрата и нервно-съдовите снопчета. Тя обаче не заменя опита на екипа, правилната индикация и внимателното проследяване.

Целта на радикалната простатектомия е пълно отстраняване на тумора, когато ракът е ограничен в простатата или при внимателно подбрани случаи с локално напреднало заболяване. При някои пациенти се премахват и тазови лимфни възли, за да се уточни разпространението на болестта.

Кога операцията е подходяща?

Решението не се основава само на резултата от PSA. Урологът и мултидисциплинарният екип разглеждат биопсията, MRI изследването, клиничния стадий, степента на агресивност на тумора, възрастта, придружаващите заболявания, очакваната продължителност на живота и личните предпочитания на пациента.

При локализиран рак възможностите могат да включват активно наблюдение, операция, лъчелечение и в определени случаи други подходи. За някои мъже активното наблюдение е разумен избор, особено при нискорисково заболяване. При други хирургията предлага възможност за окончателно локално лечение и точна патологична оценка на отстранената тъкан.

Възможни ползи от роботизирания подход

• Малки разрези вместо един голям оперативен разрез.

• Увеличен триизмерен образ и фини, стабилни движения на инструментите.

• Възможност за прецизна работа в тесните пространства на малкия таз.

• При подходящи случаи – по-добри условия за запазване на структури, важни за континенцията и ерекцията.

• Обичайно по-ранно раздвижване и по-кратък болничен престой в сравнение с отворена операция, според индивидуалното възстановяване и практиката на лечебното заведение.

Важно е да се знае, че роботизираната операция не гарантира по-добър онкологичен или функционален резултат за всеки пациент. Резултатите зависят от характеристиките на тумора, анатомията, съпътстващите заболявания, обема операции и опита на хирургичния екип.

Контрол на уринирането след операцията

След отстраняването на простатата временната неволна загуба на урина е честа. Континенцията се променя, защото вътрешният сфинктер в областта на простатата се отстранява, а външният сфинктер и тазовото дъно трябва да поемат по-голяма роля. Възстановяването обикновено е постепенно и темпът му е различен при всеки мъж.

Първоначално се поставя уринарен катетър, който остава за период, определен от хирурга. След свалянето му могат да се използват абсорбиращи превръзки. Изпускането често е по-изразено при ставане, кашляне, вдигане на тежести или физическо натоварване. Нощното и постоянното изпускане изискват обсъждане с лекуващия екип.

Какво може да подпомогне възстановяването?

• Обучение за упражнения на тазовото дъно преди операцията и след разрешение от хирурга.

• Работа с физиотерапевт, който има опит с мъжка тазова рехабилитация.

• Редовно, но постепенно раздвижване и избягване на тежки физически натоварвания според указанията.

• Прием на достатъчно течности и ограничаване на дразнители като кофеин или алкохол, ако засилват симптомите.

• Контролни прегледи, ако изпускането е тежко, продължително или се влошава.

При персистираща инконтиненция има допълнителни възможности, включително специализирана рехабилитация, медикаментозна оценка при определени симптоми и хирургични решения за внимателно подбрани пациенти. Най-подходящият подход се определя след оценка на причината и тежестта на проблема.

Сексуална функция и ерекция

Еректилната функция след операцията зависи най-вече от качеството на ерекциите преди лечението, възрастта, сърдечно-съдовите заболявания, диабета, тютюнопушенето, нервосъхраняващата техника и степента на рака. Нервите, които участват в ерекцията, преминават много близо до простатата. Ако онкологично е безопасно, хирургът може да се стреми да ги запази от едната или от двете страни.

Нервосъхраняваща операция не винаги е възможна. При тумор, разположен близо до капсулата на простатата, при съмнение за излизане извън жлезата или при по-агресивно заболяване приоритет е пълното и безопасно отстраняване на рака. Хирургът обсъжда този баланс с пациента преди интервенцията.

Възстановяването на ерекцията може да отнеме време. Възможни са периоди без спонтанни ерекции, а първите възстановени ерекции може да не са достатъчни за полов контакт. Оргазъм обикновено остава възможен, но след премахване на простатата няма еякулация; това се нарича „сух оргазъм“. Операцията води до безплодие, затова мъжете, които планират бъдещо биологично бащинство, трябва да обсъдят криоконсервация на сперма преди лечението.

Рехабилитация на ерекцията

Урологът може да предложи индивидуален план за сексуална рехабилитация. Той може да включва лекарства от групата на PDE5 инхибиторите, вакуумно устройство, инжекционно лечение или други методи. Изборът зависи от медицинската история, сърдечно-съдовия риск, приема на други лекарства и предпочитанията на пациента. Не приемайте лекарства за ерекция без лекарска препоръка, особено ако използвате нитрати.

Рискове, възстановяване и проследяване

Както всяка голяма операция, робот-асистираната простатектомия крие рискове от кървене, инфекция, кръвни съсиреци, увреждане на съседни структури, стеснение на връзката между мехура и уретрата, проблеми с континенцията и еректилна дисфункция. Патологичният резултат след операцията показва окончателния стадий и дали са нужни допълнителни обсъждания за лечение.

След изписването следвайте точно указанията за грижа за раните, катетъра, храненето, раздвижването и ограниченията в натоварването. Потърсете незабавно медицинска помощ при висока температура, нарастваща болка, обилно кървене, задух, болка или оток на крак, невъзможност за оттичане на урината през катетъра или други тревожни симптоми.

PSA се проследява регулярно след операцията. Честотата на изследванията се определя от лекуващия уролог според окончателната патология и индивидуалния риск. Откритият разговор за континенцията, интимността и емоционалното възстановяване е важна част от лечението.

Въпроси, които да зададете на уролога

• Подходяща ли е операцията за моя стадий и риск на рак на простатата?

• Възможно ли е нервосъхраняване в моя случай и какъв е онкологичният компромис?

• Какъв е планът за катетъра, упражненията за тазовото дъно и контролните прегледи?

• Какви възможности за рехабилитация на ерекцията предлага екипът?

• Кога ще получа окончателния патологичен резултат и как ще се проследява PSA?

FAQ

Колко време се носи катетър след робот-асистирана простатектомия?

Продължителността се определя от хирурга според хода на операцията и зарастването на връзката между пикочния мехур и уретрата. Ще получите конкретни инструкции за грижата за катетъра и датата за неговото отстраняване.

Ще имам ли проблеми с изпускането на урина?

Временно изпускане на урина е възможно и често се подобрява постепенно. Предоперативните и следоперативните упражнения за тазовото дъно, правилната техника и проследяването от уролог или физиотерапевт могат да подпомогнат възстановяването.

Възможна ли е ерекция след операцията?

Да, при част от пациентите ерекцията се възстановява, но срокът и степента са индивидуални. Значение имат сексуалната функция преди операцията, възрастта, придружаващите заболявания и възможността за нервосъхраняваща техника.

Има ли еякулация след радикална простатектомия?

Не. След отстраняване на простатата и семенните мехурчета няма семенна течност при оргазъм. Усещането за оргазъм може да се запази, но операцията причинява безплодие.

Кога се проверява PSA след операцията?

Лекуващият уролог определя графика за PSA проследяване според окончателния патологичен резултат и индивидуалния риск. Редовното проследяване е важна част от оценката на лечението.