Трансплантацията на костен мозък е сложна процедура и може да доведе до инфекции, кръвоизливи, органни увреждания и реакция присадка срещу приемник. Рискът зависи от вида трансплантация, общото състояние и лечението след нея, затова проследяването от екип е задължително.
Трансплантацията на костен мозък, наричана още трансплантация на хемопоетични стволови клетки, може да бъде жизненоважно лечение при някои онкохематологични и други тежки заболявания. Въпреки ползата, процедурата носи съществени рискове, защото временно потиска имунната система и натоварва много органи и системи.
Важно е пациентът и близките му да знаят какви усложнения са възможни, как се следят и кога трябва незабавно да потърсят медицинска помощ. Ранното разпознаване на проблемите често помага за по-успешен контрол и по-безопасно възстановяване.
Рисковете при костномозъчната трансплантация зависят от много фактори: възраст, общо здравословно състояние, основното заболяване, видът на трансплантацията и подготвителното лечение. При някои пациенти се използва собствен материал, а при други — клетки от донор. Донорските трансплантации обикновено носят допълнителен риск от имунологични усложнения.

Едно от най-честите и сериозни усложнения са инфекциите. След трансплантацията броят на белите кръвни клетки може да спадне рязко, което затруднява организма да се справя с бактерии, вируси и гъбички. Дори инфекции, които при здрав човек протичат леко, при тези пациенти могат да се развият бързо и тежко.
Симптоми като температура, втрисане, кашлица, задух, парене при уриниране, диария или рани в устата трябва да се съобщят незабавно на лекуващия екип. Понякога инфекцията протича без типични признаци, затова редовните изследвания са много важни.
Докато новата костен мозък не започне да произвежда достатъчно кръвни клетки, пациентът е изложен на риск от кървене и анемия. Ниският брой тромбоцити може да причини лесно образуване на синини, кървене от носа, кървене от венците или по-сериозни вътрешни кръвоизливи.
Анемията може да доведе до отпадналост, замайване, задух при усилие и ускорен пулс. В някои случаи са необходими кръвопреливания, внимателно проследяване и ограничаване на дейности, които увеличават риска от травма.
При алогенна трансплантация донорските клетки могат да разпознаят тъканите на пациента като чужди и да ги атакуват. Това състояние се нарича реакция присадка срещу приемник, или graft-versus-host disease (GVHD). То може да бъде остро или хронично и да засегне кожа, черен дроб, черва и други органи.
Чести признаци са обрив, сърбеж, жълтеница, коремна болка, диария, сухота в устата, очите или кожата. Лечението често включва имуносупресивни лекарства, но те също могат да увеличат риска от инфекции, затова балансът е деликатен и изисква опитен екип.
Преди трансплантацията пациентът често получава високи дози химиотерапия и понякога лъчетерапия, за да се унищожи болният костен мозък и да се подготви място за новите клетки. Това лечение може да засегне лигавиците, черния дроб, бъбреците, белите дробове и сърцето.
Тези усложнения не се проявяват при всеки пациент, но изискват активно наблюдение с кръвни изследвания, образни изследвания и клинична оценка.
След трансплантацията са възможни и други проблеми, които понякога се подценяват:
Някои от тези проблеми се появяват месеци или години след процедурата. Затова проследяването не приключва с изписването от болницата.
Преди трансплантацията екипът оценява подробно състоянието на пациента, за да прецени дали ползата надвишава риска. По време и след лечението се прилагат мерки за намаляване на усложненията:
Пациентът също има важна роля: спазване на инструкциите, избягване на рискови контакти, правилна хигиена на ръцете и устната кухина, както и незабавно съобщаване на всяка промяна в състоянието.

След трансплантацията някои симптоми не бива да се изчакват:
При такива оплаквания е необходимо незабавно да се свържете с лекуващия екип или да потърсите спешна помощ.
Трансплантацията на костен мозък може да предложи шанс за лечение при сериозни заболявания, но е свързана с важни рискове и усложнения. Най-чести са инфекциите, кръвоизливите, органните токсичности и реакцията присадка срещу приемник. Добрата подготовка, внимателното проследяване и бързата реакция при симптоми са ключови за безопасността на пациента.
Най-често се срещат инфекции, ниски кръвни показатели, кръвоизливи, възпаление на лигавиците и при алогенна трансплантация — реакция присадка срещу приемник.
Инфекциите могат да станат сериозни много бързо, защото имунната защита е потисната. Затова температура, втрисане или други симптоми трябва да се съобщят незабавно.
GVHD е състояние, при което донорските клетки атакуват тъканите на пациента. Може да засегне кожа, черен дроб и черва и изисква лечение и проследяване.
Да. Възможни са продължителна умора, проблеми с имунитета, хормонални промени, безплодие и други късни ефекти, затова са нужни дългосрочни прегледи.
При температура, силно кървене, задух, тежка диария, обрив, жълтеница, обърканост или внезапна силна болка трябва да се потърси незабавна медицинска помощ.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International