След присаждане на бъбрек основните рискове са отхвърляне на органа, инфекции, странични ефекти от имуносупресивните лекарства и хирургични усложнения. Рискът е най-висок в първите месеци, но проследяването и стриктният прием на терапията помагат за ранно откриване и овладяване на проблемите.
Присаждането на бъбрек е утвърден метод за лечение на терминална бъбречна недостатъчност, но както при всяка голяма операция и дългосрочна терапия, то носи определени рискове. Познаването им помага на пациента и близките да разпознаят предупредителните признаци навреме и да търсят помощ без забавяне.
Важно е да се помни, че много от усложненията могат да бъдат предотвратени или контролирани с редовни прегледи, изследвания и стриктен прием на предписаните лекарства. Най-важната цел след трансплантацията е присаденият бъбрек да работи стабилно, а пациентът да се възстановява безопасно.
Рисковете след бъбречна трансплантация обикновено се делят на няколко групи: отхвърляне на присадката, инфекции, усложнения, свързани с операцията, и нежелани реакции от имуносупресивните медикаменти. Някои от тях се появяват рано, други могат да се развият месеци или години по-късно.
Отхвърлянето означава, че имунната система разпознава новия бъбрек като чужд и се опитва да го увреди. То може да бъде остро или хронично. Остър епизод може да се прояви с повишаване на креатинина, намалено количество урина, оток, високо кръвно налягане или общо неразположение.
Ранното откриване е решаващо. Поради това лабораторните изследвания и контролът при нефролог или трансплантационен екип са толкова важни. Пропускането на лекарства за поддържане на имуносупресията значително увеличава риска.
След трансплантацията имуносупресивните лекарства потискат защитните сили на организма, за да не се отхвърли присадката. Това обаче увеличава риска от бактериални, вирусни и гъбични инфекции. Инфекциите могат да засегнат пикочните пътища, белите дробове, кожата или да бъдат по-общи и тежки.
Особено внимателно се следи за температура, кашлица, парене при уриниране, болка в областта на присадката, необяснима умора или втрисане. Дори леки симптоми трябва да се обсъдят с лекар, защото инфекциите при трансплантирани пациенти могат да прогресират по-бързо.
Както при всяка хирургична интервенция, непосредствено след присаждането могат да се появят кървене, образуване на хематом, изтичане на урина, тромбоза на съдове или проблеми със заздравяването на раната. Понякога се налагат допълнителни изследвания или процедури.
Обикновено хирургичният екип проследява внимателно първите дни и седмици, за да открие ранни признаци на такива проблеми. Болка, подуване, зачервяване, изтичане от раната или внезапно влошаване трябва да бъдат съобщени незабавно.
Имуносупресорите са жизненоважни за запазване на присадения бъбрек, но могат да причинят нежелани ефекти. Сред тях са по-високо кръвно налягане, покачване на кръвната захар, промени в липидите, тремор, задържане на течности, стомашно-чревен дискомфорт и повишена склонност към инфекции.
Някои лекарства могат да повлияят и на функцията на самия бъбрек или на черния дроб, затова редовните лабораторни изследвания са задължителни. Дозите често се коригират според резултатите и индивидуалния риск.
След бъбречна трансплантация пациентите могат да развият или да имат по-изразени хипертония, диабет след трансплантация, нарушения в мастния профил и наддаване на тегло. Тези промени увеличават сърдечносъдовия риск и изискват дългосрочно наблюдение.
Здравословното хранене, движението според възможностите и контролът на кръвното налягане, глюкозата и липидите са важна част от грижата след операцията.

Най-интензивното наблюдение обикновено е през първите седмици и месеци след трансплантацията, когато рискът от остро отхвърляне, инфекции и хирургични усложнения е по-висок. Това не означава, че по-късно няма проблеми — хроничното отхвърляне, лекарствените нежелани реакции и инфекциите могат да се появят и след по-дълъг период.
Поради това проследяването не приключва след изписването. Редовните контролни прегледи помагат да се открият промени, преди да причинят сериозно увреждане.

Най-важната мярка е стриктното спазване на лекарствената схема. Имуносупресорите не бива да се спират или променят самоволно. Също толкова важно е пациентът да посещава редовно контролни прегледи и да прави назначените изследвания на кръв и урина.
Добрата хигиена, навременното лечение на инфекции, внимателното наблюдение на кръвното налягане, кръвната захар и телесното тегло също намаляват вероятността от усложнения. При пътуване, нови симптоми или нужда от други лекарства е добре да се потърси съвет от трансплантационния екип.
Рисковете след присаждане на бъбрек са реални, но при добро проследяване те могат да бъдат открити и овладени навреме. Отхвърляне, инфекции, хирургични проблеми и странични ефекти от лекарствата са сред най-важните усложнения, за които пациентът трябва да бъде информиран.
Ако се появят тревожни симптоми, не отлагайте контакт с медицинския екип. Навременната реакция е ключова за запазване на функцията на присадения бъбрек и за по-безопасно възстановяване.
Най-честите усложнения са отхвърляне на присадката, инфекции, странични ефекти от имуносупресивните лекарства и усложнения от операцията.
Признаците могат да включват повишен креатинин, по-малко урина, оток, високо кръвно налягане и общо неразположение. Нужни са лекарска оценка и изследвания.
Имуносупресивните лекарства потискат имунната система, затова организмът по-трудно се справя с бактерии, вируси и гъбички.
Не. Прекъсването или промяната на терапията без лекарска препоръка може да увеличи риска от отхвърляне на присадката.
Ако имате температура, силна болка, намалено уриниране, задух, секрет от раната или пропуснати имуносупресивни дози, свържете се с медицинския екип веднага.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International