Хирургията на мозъчен тумор може да носи рискове като кървене, инфекция, гърчове и временни или трайни промени в неврологичните функции. Индивидуалният риск зависи от мястото, размера и вида на тумора, както и от общото здравословно състояние. Неврохирургичният екип планира внимателно процедурата, за да намали тези рискове.
Хирургията на мозъчен тумор може да има различни цели: да потвърди диагнозата чрез вземане на тъканна проба, да отстрани тумора изцяло или частично, да намали натиска върху мозъка или да облекчи симптоми. При някои хора операцията е основното лечение, а при други е част от план, който включва лъчетерапия, лекарствено лечение, наблюдение или рехабилитация.
Не всеки мозъчен тумор се оперира по един и същи начин. Решението се взема след оценка на образните изследвания, вероятния вид тумор, неговата локализация, скоростта на растеж, симптомите и общото състояние на пациента. Понякога най-безопасният подход е биопсия или частично отстраняване, вместо опит за пълно премахване, ако туморът е близо до области, отговорни за речта, движението, зрението, паметта или дишането.

Рисковете при хирургия на мозъчен тумор не могат да се предвидят само по диагнозата. Те се различават значително при отделните пациенти. Неврохирургът обсъжда очакваните ползи и специфичните рискове според конкретния случай.
Кървене може да възникне по време на операцията или след нея. Малките кръвоизливи понякога се проследяват с контролни изследвания, а по-значимите могат да повишат налягането в черепа и да наложат спешно лечение или повторна операция. Рискът се оценява предварително чрез преглед на лекарства, кръвни изследвания и образни изследвания.
Възможни са инфекция на оперативната рана, костното ламбо, мозъчните обвивки или по-рядко на мозъчната тъкан. Признаци могат да бъдат температура, нарастващо зачервяване или секрет от раната, силно главоболие, влошаване на общото състояние или скованост на врата. При съмнение е необходима незабавна медицинска оценка. Екипът използва стерилни техники и при нужда профилактични антибиотици.
Манипулацията на мозъчната тъкан може временно да доведе до оток. Това може да причини главоболие, гадене, сънливост, обърканост или нови неврологични симптоми. Лекарите наблюдават пациента отблизо и могат да назначат лекарства за контрол на отока, както и допълнителни образни изследвания.
В зависимост от оперираната област са възможни слабост или изтръпване на крайник, нарушения в равновесието, затруднения с говора и разбирането, проблеми с паметта, промени в зрението, преглъщането или поведението. Някои нарушения са временни и се подобряват с възстановяването и рехабилитацията. Други могат да бъдат продължителни или трайни. В определени случаи се прилага будна краниотомия с функционално картографиране, за да се пазят важни мозъчни функции.
Самият тумор и операцията могат да предизвикат гърчове. При подходящи пациенти лекарят може да назначи противогърчови лекарства. Нов гърч, продължителен гърч или поредица от гърчове изискват спешна медицинска помощ.
Понякога може да има изтичане на бистра течност от раната, носа или ухото, особено при операции в основата на черепа. Възможни са и забавено зарастване, натрупване на течност под кожата или проблеми с костния капак. Тези състояния се оценяват от хирургичния екип и понякога изискват допълнителна процедура.
Както при всяка голяма операция, съществуват рискове, свързани с упойката, дихателни проблеми, реакции към лекарства, образуване на кръвни съсиреци, пневмония или сърдечни усложнения. Анестезиологът оценява тези фактори преди интервенцията и проследява жизнените функции по време на операцията.

Съвременната неврохирургия използва детайлно предоперативно планиране с магнитнорезонансна томография и други образни методи. По време на операцията могат да се използват хирургичен микроскоп, невронавигация, ултразвук, мониториране на нервните пътища и техники за функционално картографиране. Тези методи подпомагат точността, но не премахват напълно риска.
Важно е пациентът да предостави пълен списък с лекарства, хранителни добавки и алергии. Особено значение имат медикаменти, които влияят на кръвосъсирването. Не спирайте и не променяйте лечение самостоятелно: следвайте точно инструкциите на неврохирурга, анестезиолога и лекуващия лекар.
След операцията пациентът обичайно се наблюдава в интензивно или специализирано неврохирургично отделение. Продължителността на болничния престой и възстановяването варира. Умора, главоболие и промени в концентрацията могат да се срещнат в ранния период. Физиотерапия, ерготерапия, логопедия и невропсихологична подкрепа могат да бъдат част от индивидуалния план.
Потърсете незабавно медицинска помощ при внезапна слабост, нарушение на речта или зрението, силно или бързо усилващо се главоболие, повтарящо се повръщане, гърч, загуба на съзнание, температура, секрет от раната, зачервяване или разтваряне на оперативната рана. При въпроси за конкретния риск най-надеждният източник е неврохирургичният екип, който познава вашите изследвания и оперативен план.
Рискът е индивидуален и зависи най-вече от местоположението, размера и вида на тумора, както и от здравословното състояние на пациента. Неврохирургът трябва да обясни конкретните очаквани ползи, възможните усложнения и алтернативите преди операцията.
Да. Някои промени, например слабост, затруднен говор, умора или проблеми с концентрацията, могат да са временни поради оток и възстановяване на тъканите. Степента и скоростта на подобрение са различни, а рехабилитацията може да подпомогне възстановяването.
Спешна оценка е необходима при гърч, внезапна слабост, ново нарушение на говора или зрението, обърканост, загуба на съзнание, силно главоболие, повтарящо се повръщане, температура или секрет и зачервяване около раната.
Да. Понякога безопасното частично отстраняване е предпочитано, когато пълното премахване би застрашило важни мозъчни функции. След това екипът може да препоръча наблюдение, лъчетерапия, лекарствено лечение или друга подходяща терапия.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International