Рехабилитацията след фрактура обикновено започва, когато лекуващият ортопед или травматолог прецени, че костта е достатъчно стабилна за безопасно натоварване или движение. Тя включва постепенно раздвижване, упражнения за сила и баланс, контрол на болката и връщане към ежедневни дейности.
Рехабилитацията след фрактура не започва по еднакъв начин при всички пациенти. Най-важният ориентир е как зараства костта, как е лекувана счупената зона и какви указания е дал ортопедът или травматологът. При някои фрактури рехабилитацията стартира още в ранния период с щадящи движения, а при други се изчаква по-дълго, докато костта стане достатъчно стабилна.
Обикновено моментът за начало зависи от няколко фактора: вида и мястото на фрактурата, дали е имало операция, има ли гипс или ортеза, дали има болка и оток, както и от общото ви състояние. Важно е да не започвате упражнения самостоятелно, ако не сте получили конкретни инструкции.

След счупване и обездвижване мускулите отслабват, ставите стават по-сковани, а координацията и увереността в движението намаляват. Рехабилитацията помага да възстановите функцията на крайника, да намалите риска от усложнения и да се върнете по-спокойно към ежедневието.
Тя не „поздравява“ костта сама по себе си, а подпомага целия процес на възстановяване: движение, сила, стабилност, баланс и безопасно натоварване. При правилно планиране може да намали и страха от движение, който често се появява след травма.
Няма универсален срок. При някои стабилни фрактури се назначават ранни движения на незасегнатите стави още по време на обездвижването. При други ситуации рехабилитацията започва след контролен преглед и образно изследване, когато лекарят потвърди, че е безопасно.
Признаци, че е време за рехабилитация, са:
Ако не сте сигурни, винаги поискайте писмени инструкции. Това е особено важно след операция, при фрактури на глезен, китка, бедро, рамо или гръбначни прешлени, където натоварването трябва да се дозира внимателно.
Рехабилитацията след фрактура се изработва индивидуално. Обикновено започва с оценка на болката, отока, обхвата на движение, мускулната сила и способността за ходене или използване на крайника. След това се подбират подходящи техники и упражнения.
Физиотерапевтът или рехабилитаторът преценява как се движите, къде има ограничение и какво натоварване е безопасно. Това помага програмата да бъде съобразена с етапа на заздравяване.
В ранните етапи могат да се използват щадящи методи за облекчаване на дискомфорта, както и съвети за позициониране, покой, повдигане на крайника и дозиране на активността. Лекарят може да насочи и относно подходящи медикаменти, ако са нужни.
Целта е постепенно да се възстанови подвижността на ставите и да се предотврати скованост. Упражненията са плавни, контролирани и се увеличават поетапно според поносимостта и лекарските указания.
След обездвижване мускулите отслабват. Затова рехабилитацията включва упражнения за мускулна сила и издръжливост, първо без или с минимално натоварване, а после по-активно.
При фрактури на долен крайник често се работи и върху ходене, стъпване, баланс и увереност при движение. Това е важно, за да намалее рискът от ново падане или претоварване.
Програмата може да включва упражнения, близки до реалния живот: ставане от стол, качване на стъпала, хващане и носене на предмети, връщане към работа или спорт. Така възстановяването става по-практично и безопасно.
Не е добра идея да „тествате“ костта с резки движения, тежки упражнения или самоволно махане на ортезата/гипса. Прекомерното натоварване може да забави възстановяването или да увеличи болката и отока. Също така не сравнявайте темпото си с това на други пациенти — всяка фрактура зараства различно.
Свържете се с лекар, ако болката внезапно се усилва, ако отокът расте, ако има зачервяване, изтръпване, промяна в цвета на крайника, затруднено движение или ако се появи температура. Това може да изисква допълнителна оценка.
Също така потърсете съвет, ако рехабилитацията ви причинява постоянен дискомфорт или ако не сте сигурни дали дадено упражнение е подходящо. Корекцията на програмата в точния момент е част от безопасното възстановяване.

Полезно е да носите с вас епикриза, рентгенови изследвания, списък с лекарства и указанията от лекуващия екип. Облечете се удобно и предварително запишете въпросите си: какво е позволено, какво е забранено и кога да очаквате следваща оценка.
Най-добрите резултати се постигат, когато лекар, физиотерапевт и пациент работят в екип. Търпението и редовността са също толкова важни, колкото и самите упражнения.
Рехабилитация след фрактура се започва, когато има медицинска преценка, че е безопасна за костта и околните тъкани. Програмата обикновено включва контрол на болка и оток, раздвижване, упражнения за сила, баланс и връщане към ежедневни дейности. Индивидуалният подход е ключът към по-сигурно възстановяване.
Само ако лекарят е потвърдил, че това е безопасно. След сваляне на гипс често има скованост и слабост, затова упражненията трябва да са постепенни и контролирани.
Продължителността е индивидуална и зависи от вида на счупването, възрастта, мястото на травмата и напредъка във възстановяването.
Лека до умерена неприятност може да се появи, но силната или нарастваща болка не е желана. Ако болката се усилва, уведомете специалиста.
В повечето случаи възстановителната програма е полезна, но обемът и видът ѝ зависят от фрактурата и лечението. Решението е индивидуално.
Лекуващият ортопед или травматолог определя кога и как е безопасно да натоварвате крайника, често в координация с рехабилитатор или физиотерапевт.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International