Лечението на рак на гърдата се избира според стадия на заболяването и биологията на тумора, включително хормонални рецептори, HER2 статус и други показатели. Най-често се комбинират хирургия, лъчетерапия, системно лечение и прецизно проследяване, за да се постигне най-подходящият за конкретния пациент план.
Изборът на лечение при рак на гърдата не е еднакъв за всички. Той зависи от това колко е напреднал туморът, дали е ограничен в гърдата, има ли засегнати лимфни възли или далечни метастази, както и от биологичните характеристики на тумора. Именно затова в съвременната онкология терапията се планира индивидуално от мултидисциплинарен екип.
Целта е лечението да бъде достатъчно активно, но и съобразено с нуждите, риска и общото състояние на пациента. В много случаи комбинацията от няколко метода дава най-добър контрол върху заболяването.
Стадирането показва колко е разпространен туморът. Обикновено се оценяват размерът на първичния тумор, наличието на лимфни възли и дали има разсейки в други органи. По-ранните стадии са по-ограничени, а по-напредналите изискват по-комплексно лечение.
Ранен стадий – туморът е ограничен в гърдата, понякога с минимално засягане на лимфни възли.
Локално напреднал стадий – туморът е по-голям и/или има по-изразено засягане на лимфни възли.
Метастатичен стадий – има разпространение в други органи и лечението е насочено към контрол на заболяването и симптомите.

Освен стадия, много важни са т.нар. биомаркери. Те показват как туморът расте и към кои лекарства е по-вероятно да отговори. Най-често се изследват естрогенови рецептори, прогестеронови рецептори и HER2 статус. Понякога се оценява и степента на агресивност, както и други молекулярни характеристики.
HR-позитивен тумор – има хормонални рецептори и често се лекува с хормонална терапия.
HER2-позитивен тумор – може да отговори на таргетна терапия срещу HER2.
Тройно негативен тумор – няма хормонални рецептори и HER2, затова се използват други системни подходи, често химиотерапия и в определени ситуации имунотерапия.
Лечението често започва с операция, ако туморът е подходящ за хирургично отстраняване. В някои случаи преди операцията се прилага неоадювантно лечение, за да се намали размерът на тумора и да се улесни хирургичният подход. След операцията може да се назначи допълнително лечение, за да се намали рискът от рецидив.
Хирургия – органосъхраняваща операция или мастектомия според размера и разположението на тумора.
Лъчетерапия – често след органосъхраняваща операция и понякога след мастектомия при определени рискови фактори.
Системно лечение – хормонална терапия, химиотерапия, таргетна терапия или комбинации според биологията на тумора.
Когато туморът е по-голям или има лимфни възли, често първо се прилага системно лечение. Това може да намали тумора и да направи операцията по-ефективна. След това се планират хирургия и лъчетерапия, а понякога и допълнително системно лечение.
При този стадий е особено важно лечението да се води в координация между хирург, медицински онколог, лъчетерапевт и образен специалист.
Когато има разсейки, целта обикновено е контрол на заболяването, удължаване на времето до прогресия и поддържане на добро качество на живот. Терапията се избира според биологията на тумора, засегнатите органи, симптомите и предходните лечения.
Хормонална терапия – често при HR-позитивни тумори.
Таргетна терапия – при HER2-позитивни тумори или при други подходящи молекулярни характеристики.
Химиотерапия – при определени ситуации, особено когато е нужен по-бърз контрол.
Имунотерапия – може да бъде подходяща при част от тройно негативните тумори и според конкретни критерии.
Неоадювантно лечение е терапията, която се дава преди операция. То може да свие тумора, да оцени чувствителността му към лекарства и понякога да направи възможно по-щадящо хирургично лечение.
Адювантно лечение е терапията след операция. Нейната цел е да намали риска от връщане на заболяването. Изборът зависи от резултатите от операцията, стадия и биологията на тумора.
Планът за лечение се основава на няколко фактора едновременно, а не само на един резултат от изследване. Сред най-важните са:
стадий и размер на тумора;
наличие на лимфни възли или метастази;
хормонални рецептори и HER2 статус;
скорост на растеж и степен на агресивност;
възраст, общо здравословно състояние и съпътстващи заболявания;
лични предпочитания на пациента след обсъждане на ползите и рисковете.
При рак на гърдата често е полезно случаят да се обсъди от мултидисциплинарен екип. Това помага да се избере най-подходящата последователност от терапии и да се избегнат пропуски. Второ мнение може да бъде разумна стъпка, особено при сложни или неясни ситуации.

Какъв е точният стадий на заболяването?
Какви са рецепторният статус и HER2 резултатът?
Препоръчва ли се операция първо или системно лечение преди нея?
Каква е целта на лечението в моя случай?
Какви са възможните краткосрочни и дългосрочни странични ефекти?
Има ли смисъл от допълнителни молекулярни изследвания?
Лечението на рак на гърдата се избира индивидуално според стадия и биологията на тумора. Колкото по-точно са определени тези характеристики, толкова по-прецизно може да се планира терапията. Най-добрият подход обикновено е този, който съчетава ефективност, безопасност и съобразяване с конкретния пациент.
Лечението се определя според стадия, хормоналните рецептори, HER2 статуса, размера на тумора, засягането на лимфни възли и общото състояние на пациента.
Не винаги. При някои ранни стадии операцията е първа стъпка, но при по-големи или по-агресивни тумори може да се започне със системно лечение.
Хормоналната терапия се използва при хормон-рецептор-позитивни тумори и може да бъде част от лечението след операция или при метастатично заболяване.
Това означава, че туморните клетки имат повишена експресия на HER2 и може да се повлияят от специализирана таргетна терапия.
Защото тя насочва избора на лекарства и помага лечението да бъде по-точно и по-индивидуално.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International