Радиохирургията насочва висока доза лъчение към точно определена зона без разрез, докато отворената операция позволява директно отстраняване и изследване на туморна тъкан. Най-подходящият метод зависи от вида, размера и мястото на тумора, симптомите и общото здравословно състояние.
При мозъчен тумор изборът между радиохирургия и отворена операция не е просто избор между „по-леко“ и „по-тежко“ лечение. Двата подхода имат различни цели, предимства и ограничения. Решението обикновено се взема от мултидисциплинарен екип, включващ неврохирург, лъчетерапевт или радиационен онколог, невролог, медицински онколог, неврорадиолог и патолог.
Отворената операция, наричана още краниотомия, включва временно отваряне на част от черепа, за да може неврохирургът да достигне до тумора. Целта може да бъде пълно отстраняване, максимално безопасно намаляване на обема му, вземане на биопсия или облекчаване на натиск върху мозъка.
Стереотаксичната радиохирургия не е операция в традиционния смисъл. Тя използва множество прецизно насочени лъчи, които се събират в тумора или друга целева зона. Така се доставя висока доза лъчение с максимално щадене на околната тъкан. Методът може да се извърши с различни системи, включително Gamma Knife, CyberKnife или линейни ускорители. Въпреки името си, при нея обикновено няма разрез.
Краниотомията често се обсъжда, когато туморът е голям, причинява значим натиск, води до хидроцефалия, кръвоизлив или бързо влошаващи се неврологични симптоми. Тя може да е необходима и когато е важно да се получи достатъчно тъкан за точна диагноза, определяне на степента на тумора и молекулярни изследвания.
При много първични мозъчни тумори патологичният анализ е ключов за последващото лечение. Той може да помогне на екипа да прецени нуждата от лъчетерапия, химиотерапия, таргетно лечение или проследяване. Понякога хирургът не може безопасно да премахне целия тумор, например ако той е в близост до центрове, отговарящи за речта, движенията, зрението или жизненоважни функции. Тогава се цели максимално безопасна резекция.
Както всяка мозъчна операция, краниотомията носи риск от кървене, инфекция, гърчове, изтичане на гръбначно-мозъчна течност, тромбози и реакции към анестезията. Възможни са и временни или трайни промени в сила, чувствителност, говор, памет, зрение, координация или поведение, в зависимост от зоната на интервенцията. Рискът е индивидуален и трябва да се обсъди конкретно с неврохирурга.
Радиохирургията може да е подходяща за малки до средни по размер, ясно очертани лезии, особено когато се намират дълбоко в мозъка или в зона, където отворената операция би била с по-висок риск. Често се използва при определени мозъчни метастази, менингиоми, вестибуларни шваноми и някои други доброкачествени или злокачествени образувания. Прилага се и за остатъчен или рецидивирал тумор след операция.
Не всеки мозъчен тумор е подходящ за този метод. По-големите образувания, туморите с неясни граници, тези, които силно притискат мозъка, или лезиите, изискващи тъканна диагноза, може да изискват биопсия, операция или друг вид лъчетерапия. Понякога радиохирургията се използва на една сесия, а в други случаи дозата се разделя в няколко фракции, за да се намали рискът за чувствителни структури.
Ефектът от радиохирургията не е незабавен. Туморът може да се свие, да спре да расте или да се промени постепенно през седмици и месеци. В началото е възможен оток около лекуваната зона, който може временно да усили симптоми като главоболие, слабост или гърчове. Лекарят може да назначи кортикостероиди или други лекарства при необходимост. По-рядко могат да настъпят радиационно увреждане на тъкан, промени в неврологичните функции или радионекроза. Редовните контролни магнитнорезонансни изследвания са важна част от проследяването.

Решението се основава на повече от един образен резултат. Екипът оценява размера, броя, местоположението и границите на лезиите; дали туморът е първичен или метастатичен; наличието на оток, кръвоизлив или натиск; симптомите; предходното лечение; възрастта и общото състояние на пациента. Важно значение имат и личните цели на пациента, например запазване на определени функции, необходимост от бързо овладяване на симптоми и възможността за редовно проследяване.
В някои ситуации най-добрият план комбинира методи. Например операцията може да намали обема на голям тумор и да осигури диагноза, а радиохирургията да лекува малък остатък или отделни метастази. В други случаи се избира биопсия, последвана от лъчетерапия или системно лечение. Един метод не е универсално „по-добър“ от другия.
След отворена операция престоят в болница и времето до връщане към ежедневни дейности варират според сложността на интервенцията и състоянието на пациента. Може да са нужни рехабилитация, логопедична терапия, контрол на гърчове или временна помощ у дома. След радиохирургията много хора се прибират същия ден или скоро след процедурата, но умора, главоболие или локален дискомфорт от фиксиращото устройство са възможни.
Независимо от избрания метод, потърсете спешна медицинска помощ при внезапна слабост, ново нарушение на говора, продължителен гърч, силно или необичайно главоболие, загуба на съзнание, висока температура след операция или бързо влошаване на симптомите.
Информираното решение се взема след внимателен преглед на образните изследвания и индивидуална консултация. При сложни случаи второ мнение от център с опит в неврохирургията и стереотаксичната радиохирургия може да помогне да се обсъдят всички разумни възможности.
Не. За разлика от операцията, радиохирургията не изважда туморната тъкан. Тя цели да увреди способността на клетките да се делят, а ефектът се оценява постепенно чрез контролни образни изследвания.
Понякога да, когато образните находки и клиничната ситуация позволяват достатъчно сигурна преценка, например при някои метастази или типични доброкачествени лезии. В други случаи биопсията е необходима за точна диагноза и избор на лечение.
Възстановяването след радиохирургия обикновено е по-кратко, тъй като няма краниотомия. Това не означава, че методът е подходящ за всеки тумор; необходимостта от тъканна диагноза, размерът и натискът върху мозъка могат да наложат операция.
Да. При някои пациенти радиохирургията се използва след операция за лечение на остатъчна туморна тъкан, рецидив или отделни лезии. Решението зависи от хистологията, предходното лъчелечение и близостта до чувствителни мозъчни структури.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International