Присадка срещу приемник след алогенна трансплантация

Какво представлява реакцията присадка срещу приемник?

Реакцията присадка срещу приемник, позната и с международното съкращение GVHD, е възможно усложнение след алогенна трансплантация на костен мозък или хемопоетични стволови клетки. При този вид трансплантация клетките идват от друг човек – родствен или неродствен донор. Те възстановяват кръвообразуването и имунната система, но част от донорските имунни клетки могат да разпознаят тъканите на получателя като чужди и да предизвикат възпаление.

Това не означава, че всеки симптом след трансплантация е GVHD. Инфекции, нежелани реакции от лекарства, увреждане от химиотерапията и други състояния могат да причинят сходни оплаквания. Затова оценката от трансплантационния екип е съществена. Не променяйте самостоятелно имуносупресивните си лекарства, дори ако се чувствате добре или имате странични ефекти.

Остра и хронична форма

Остра реакция присадка срещу приемник

Острата форма се развива най-често в ранния период след трансплантацията, но може да възникне и по-късно. Обичайно засяга кожата, стомашно-чревния тракт и черния дроб. Проявите могат да бъдат леки или бързо прогресиращи, поради което всяка нова промяна трябва да се обсъди с лекуващия екип.

Хронична реакция присадка срещу приемник

Хроничната форма може да се появи месеци или години след трансплантацията и понякога продължава дълго. Тя може да засегне много органи и наподобява някои автоимунни или съединителнотъканни заболявания. При част от хората симптомите са ограничени, а при други изискват продължително наблюдение и комплексно лечение от различни специалисти.

Кои фактори могат да повлияят риска?

Вероятността и тежестта на GVHD зависят от множество фактори. Сред тях са степента на съвместимост между донора и получателя, възрастта, предшестващи трансплантации, основното заболяване, използваната подготовка преди трансплантацията и източникът на стволови клетки. Трансплантационният екип избира профилактика според индивидуалния риск и клиничната ситуация.

Важно е да се разбере, че не всички рискови фактори могат да бъдат променени и появата на GVHD не е вина на пациента. Стриктното спазване на назначенията, безопасното хранене, хигиената и редовните контролни прегледи обаче подпомагат ранното откриване на проблеми.

Симптоми, които не бива да се пренебрегват

Свържете се с трансплантационния си център при всяко ново, необяснимо или влошаващо се оплакване. Особено важни са следните признаци:

• нов обрив, зачервяване, сърбеж, лющене, мехури или болезнена кожа;
• водниста диария, коремни болки, гадене, повръщане, липса на апетит или кръв в изпражненията;
• пожълтяване на кожа или очи, тъмна урина, силен сърбеж или болка под дясното ребро;
• сухота, парене, зачервяване или чувствителност към светлина в очите;
• сухота в устата, болезнени язви, промяна във вкуса, затруднено хранене или преглъщане;
• стягане на кожата, ограничени движения, нова скованост на ставите или мускулна слабост;
• нова или засилваща се кашлица, задух, хрипове или намалена физическа издръжливост;
• вагинална сухота, болка, дразнене или генитални кожни промени.

Температура, втрисане, задух, силна коремна болка, обилна диария, обърканост, кръвотечение или бързо разпространяващ се обрив изискват незабавна медицинска оценка. Тези симптоми могат да са свързани с GVHD, но и с тежка инфекция или друго спешно усложнение.

Как лекарите поставят диагнозата?

Диагнозата се основава на симптомите, физикалния преглед, кръвни изследвания и оценка на функцията на засегнатите органи. При нужда могат да се направят образни изследвания, очен преглед, функционално изследване на белите дробове, ендоскопия или биопсия. Биопсията представлява вземане на малка тъканна проба за микроскопско изследване и може да помогне да се разграничат GVHD, инфекция и лекарствена токсичност.

Понякога симптомите са неспецифични и са необходими повторни прегледи. Проследяването е важно дори при леко оплакване, защото тежестта и засегнатите органи могат да се променят с времето.

Профилактика и лечение

След алогенна трансплантация обичайно се назначават имуносупресивни лекарства, които намаляват вероятността донорските клетки да атакуват организма. Видът, дозата и продължителността им са индивидуални. Те могат да увеличат риска от инфекции и да имат други нежелани ефекти, затова се проследяват с редовни прегледи и лабораторни изследвания.

При потвърдена реакция присадка срещу приемник лечението се избира според формата, тежестта и засегнатите органи. То може да включва локални средства за кожа, очи или уста, системни кортикостероиди, промяна на имуносупресията и други специализирани терапии. Наред с това екипът лекува инфекции, контролира хранителния прием, болката и други усложнения. При хронична GVHD могат да участват дерматолог, гастроентеролог, пулмолог, офталмолог, стоматолог, физиотерапевт и специалисти по рехабилитация.

Как да се грижите за себе си у дома

• Приемайте лекарствата точно както са предписани и не пропускайте контролни прегледи.
• Водете дневник на температурата, изхожданията, обривите, теглото и новите симптоми.
• Поддържайте добра хидратация, ако е разрешена от екипа ви, и потърсете съвет при диария или повръщане.
• Използвайте нежни продукти за кожа и устна хигиена; избягвайте самолечение с билки, добавки или лекарства без одобрение.
• Пазете се от инфекции според дадените ви инструкции и съобщавайте за контакт с болни хора.
• Потърсете подкрепа при тревожност, нарушения на съня или трудности в ежедневието. Възстановяването след трансплантация засяга и психичното здраве.

Най-важното

Присадка срещу приемник е сериозно, но активно проследявано усложнение след алогенна трансплантация. Най-добрата стратегия е постоянна връзка с трансплантационния екип, ранно съобщаване на промени и точно следване на лечебния план. Вашият екип е най-подходящият източник на персонални указания, защото познава вида на трансплантацията, лекарствата и индивидуалните ви рискове.

FAQ

Може ли реакцията присадка срещу приемник да се появи след изписване?

Да. Тя може да възникне след изписването, включително месеци или години след трансплантацията. Спазвайте плана за проследяване и информирайте екипа си за всеки нов симптом.

Заразен ли е пациент с GVHD за околните?

Не. GVHD не е инфекция и не се предава от човек на човек. Въпреки това имуносупресивното лечение може да повиши уязвимостта към инфекции, затова са важни предпазните мерки.

Трябва ли да спра имуносупресивното лекарство при странични ефекти?

Не го спирайте и не променяйте дозата самостоятелно. Свържете се с трансплантационния екип, който ще прецени причината за симптомите и безопасните следващи стъпки.

Каква е разликата между GVHD и отхвърляне на присадката?

При GVHD донорските имунни клетки атакуват тъкани на получателя. При отхвърляне имунната система на получателя атакува донорските клетки или присадката не се захваща успешно. Това са различни усложнения.