Подготовката за чернодробна трансплантация включва подробна оценка на черния дроб, общото здраве, възможните противопоказания и готовността за лечение. Мултидисциплинарен екип преценява дали трансплантацията е подходяща и при одобрение организира включването в националния или регионалния списък на чакащите.
Чернодробната трансплантация е лечение, при което болен черен дроб се заменя с орган от починал донор или, в определени случаи, с част от черен дроб от жив донор. Тя може да се обсъжда при напреднало хронично чернодробно заболяване, остра чернодробна недостатъчност или някои чернодробни тумори, когато други методи не са достатъчни. Решението не се основава само на една диагноза или лабораторен резултат.
Оценката има две основни цели: да установи дали трансплантацията би била медицински подходяща и да подготви пациента за безопасно преминаване през операцията и дългосрочното проследяване. Процесът обикновено се координира от трансплантационен център и включва хепатолог, хирург, анестезиолог, кардиолог, инфекционист, специалисти по образна диагностика, координатор по трансплантация и други професионалисти според индивидуалните нужди.

Лекуващият гастроентеролог или хепатолог може да насочи пациент, когато чернодробното заболяване прогресира, настъпват усложнения или качеството на живот се влошава въпреки лечението. Такива усложнения могат да включват асцит, кръвоизлив от варици, чернодробна енцефалопатия, повтарящи се инфекции, жълтеница или влошаване на бъбречната функция. При част от хората с хепатоцелуларен карцином оценката се извършва паралелно с онкологичното лечение.
Ранното насочване не означава непременно, че операцията ще бъде извършена скоро. То дава време за изясняване на състоянието, лечение на обратими проблеми, ваксинации, хранителна подкрепа и планиране. При остро влошаване или остра чернодробна недостатъчност оценката може да бъде ускорена.
Точният пакет се определя от възрастта, диагнозата, придружаващите заболявания и изискванията на трансплантационната програма. Някои изследвания може да се повторят, ако са по-стари или ако здравословното състояние се промени.
Екипът разглежда не само черния дроб. Важни са сърдечно-съдовото и белодробното здраве, бъбречната функция, хранителният статус, физическата сила, костното здраве и контролът на диабет или други хронични заболявания. Стоматологичният преглед може да помогне за откриване на огнища на инфекция. При нужда се правят подходящи за възрастта скринингови изследвания за злокачествени заболявания.
Провежда се и психосоциална оценка. Тя не е тест за „заслужаване“ на трансплантация, а начин да се установи каква подкрепа е необходима. Обсъждат се разбирането на лечението, приемът на лекарства, психичното здраве, употребата на алкохол или други вещества, финансовите и логистичните затруднения и наличието на близък човек, който може да помага в ранния период след операцията.
След приключване на изследванията случаят обичайно се обсъжда от мултидисциплинарен трансплантационен комитет. Възможните решения са включване в списъка на чакащите, отлагане до завършване на лечение или изследвания, продължаване на наблюдението или преценка, че към момента рисковете превишават очакваната полза. Решението се обяснява на пациента и се обсъждат следващите стъпки.
Някои състояния могат временно да отложат включването, например нелекувана активна инфекция, нестабилно тежко сърдечно заболяване или необходимост от допълнително онкологично уточняване. Това не винаги означава окончателен отказ. Част от рисковете могат да бъдат овладени и оценката да се актуализира.
Разпределението на органи се извършва по правила, определени от компетентните национални или регионални органи и трансплантационната програма. Приоритетът обикновено отчита медицинската спешност, тежестта на чернодробната и бъбречната дисфункция, кръвната група, размера на органа, съвместимостта и други клинични фактори. При определени диагнози, включително някои тумори, може да има специфични критерии.
Времето за чакане не може да се предвиди точно. То зависи от наличните донори и от това колко добре конкретният донорски орган съответства на пациента. Докато чакате, е важно да посещавате контролите, да съобщавате за прием в болница, нова инфекция, промяна в телефонния номер или адреса и да сте достъпни за обаждане от центъра.

Полезно е да попитате какви изследвания остават, как ще се проследява състоянието ви, кои симптоми изискват незабавен контакт с болницата и какво да правите при повикване за орган. Уточнете и какви лекарства ще са нужни след трансплантацията, какви контролни прегледи се очакват и кой може да ви помогне с координацията. Информираното участие на пациента и близките е важна част от безопасната подготовка.
Продължителността е различна при всеки пациент. Зависи от спешността, нуждата от допълнителни консултации, наличието на инфекции или придружаващи заболявания и организацията на трансплантационния център.
Не. Включването означава, че пациентът отговаря на условията към момента и може да бъде разглеждан при подходящ донорски орган. Наличността на органи, съвместимостта и промяната в здравословното състояние влияят върху процеса.
Попитайте трансплантационния си екип преди пътуване. Обикновено трябва да сте бързо достъпни и да можете да стигнете до центъра в посочения срок, ако се появи подходящ орган.
Свържете се с трансплантационния център при хоспитализация, нова диагноза, инфекция или значимо влошаване. Екипът може да назначи нови изследвания и при нужда да актуализира оценката и приоритета ви.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International