Пейсмейкър или имплантируем дефибрилатор: за кого са подходящи

Каква е разликата между пейсмейкър и имплантируем дефибрилатор?

Пейсмейкърът и имплантируемият кардиовертер-дефибрилатор (ICD) са малки електронни устройства, поставяни под кожата, обикновено под ключицата. И двете следят сърдечния ритъм и могат да подават електрически импулси чрез един или повече електроди, разположени в сърцето. Основната им цел обаче е различна.

Пейсмейкърът подпомага сърцето, когато то бие твърде бавно, прави прекалено дълги паузи или електрическите сигнали не се провеждат нормално от предсърдията към камерите. Устройството подава фини импулси, когато е необходимо, за да поддържа подходяща честота и координация на ритъма.

ICD е предназначен най-вече за разпознаване и прекратяване на потенциално животозастрашаващи бързи ритми, произхождащи от камерите на сърцето. При нужда той може да приложи бърза стимулация или електрически шок. Много ICD устройства имат и функция на пейсмейкър, но стандартният пейсмейкър не може да лекува опасни камерни тахиаритмии с дефибрилация.

Кога може да се препоръча пейсмейкър?

Пейсмейкърът не се поставя само заради нисък пулс. Решението се основава на връзката между ритъмното нарушение, симптомите и резултатите от изследванията. При някои хора бавният пулс не причинява оплаквания и не изисква имплантиране. При други може да доведе до замайване, припадък, отпадналост, задух при усилие или ограничена физическа активност.

Чести показания

• Синдром на болния синусов възел, при който естественият „пейсмейкър“ на сърцето работи твърде бавно или непостоянно.
• Атриовентрикуларен блок, при който електрическият сигнал се забавя или не достига надеждно до камерите.
• Повтарящи се симптоматични паузи на сърдечния ритъм.
• Бавен ритъм, който възниква като необходима последица от лечение на друга аритмия, когато медикаментът не може безопасно да бъде спрян.
• Определени случаи на сърдечна недостатъчност, при които е подходяща ресинхронизираща терапия с устройство за по-координирано съкращение на камерите.

Видът на пейсмейкъра зависи от конкретното нарушение. Възможни са еднокамерни, двукамерни и специализирани устройства за ресинхронизираща терапия. При избрани пациенти може да се обсъди безелектроден пейсмейкър, поставян чрез катетър в сърцето.

Кога може да се препоръча имплантируем дефибрилатор?

ICD се обсъжда при хора с риск от камерна тахикардия или камерно мъждене. Това са ритми, при които сърцето може да не изпомпва достатъчно кръв ефективно. Устройството може да бъде препоръчано след преживян сърдечен арест или документирана опасна камерна аритмия, ако причината не е напълно обратима.

ICD може да се използва и за първична профилактика при определени пациенти, които не са преживели сърдечен арест, но имат значимо повишен риск. Например това може да включва някои хора с изразено намалена помпена функция на лявата камера въпреки оптимално лечение, както и пациенти с определени наследствени аритмични синдроми или кардиомиопатии. Не всеки човек с ниска фракция на изтласкване или фамилна анамнеза има нужда от ICD; оценката е индивидуална.

Как ICD реагира на опасен ритъм?

Устройството непрекъснато анализира ритъма. При някои бързи камерни тахикардии то първо може да опита безболезнена или слабо усещана серия от бързи импулси, наречена антитахикардна стимулация. Ако ритъмът не се прекрати или е изключително опасен, ICD може да приложи шок. Шокът често се усеща силно и неприятно, но има за цел да възстанови нормалния ритъм.

Как лекарят избира подходящото устройство?

Изборът между пейсмейкър или дефибрилатор започва с прецизно уточняване на диагнозата. Кардиологът разглежда симптомите, електрокардиограмата, Холтер ЕКГ, ехокардиографията, данните от натоварващи тестове, образни изследвания и лабораторни резултати. Понякога се назначават електрофизиологично изследване, генетична консултация или оценка за исхемична болест на сърцето.

Важни са също възрастта, придружаващите заболявания, очакваната полза, рискът от усложнения, анатомията на вените и сърцето, необходимостта от ресинхронизираща терапия и личните предпочитания на пациента. При сърдечна недостатъчност някои пациенти могат да се нуждаят от CRT-P, който е вид пейсмейкър, или CRT-D, който комбинира ресинхронизация и дефибрилаторна защита.

Как протича имплантирането?

Процедурата обичайно се извършва в специализирана среда с местна упойка и при необходимост седация. Лекарят прави малък разрез под ключицата, въвежда електродите през вена към сърцето и свързва системата с генератор, който се поставя в подкожен джоб. След това се проверяват параметрите на устройството и раната се затваря. При безелектродните системи подходът е различен и се извършва през съд в областта на слабините.

Както при всяка инвазивна процедура, са възможни рискове, включително кървене, инфекция, хематом, разместване на електрод, увреждане на кръвоносен съд или бял дроб и необходимост от допълнителна процедура. Екипът ще обсъди индивидуалните рискове и мерките за тяхното ограничаване.

Живот с устройство: проследяване и ежедневие

След имплантиране са необходими контролни прегледи и често дистанционно проследяване. Те позволяват да се проверяват батерията, електродите, записаните ритъмни събития и настройките. Генераторът не работи безсрочно; когато батерията се изчерпва, обикновено се сменя самият генератор, докато електродите могат да останат, ако функционират добре.

• Следвайте указанията за грижа за раната и ограниченията за движение на ръката в ранния възстановителен период.
• Носете картата на устройството и информирайте медицинските специалисти и стоматолозите, че имате имплант.
• Попитайте екипа си за безопасността на магнитен резонанс, пътуване, спорт, работа и използване на електрически уреди.
• Не пропускайте планираните проверки, дори да нямате симптоми.

Кога да потърсите спешна помощ?

Потърсете незабавна медицинска помощ при болка в гърдите, тежък задух, припадък, продължително сърцебиене, нова слабост или неврологични симптоми. След ICD шок се свържете с лекуващия екип според предварително дадения план. Ако получите многократни шокове, имате силни симптоми или не се чувствате добре, потърсете спешна помощ. При зачервяване, подуване, секреция, температура или усилваща се болка около мястото на импланта се консултирайте възможно най-скоро.

Пейсмейкърът и ICD не са конкуриращи се устройства, а различни решения за различни рискове. Най-подходящият избор се прави след разговор със специалист по ритъмни нарушения, който може да обясни очакваните ползи, ограниченията и алтернативите във вашия конкретен случай.

FAQ

Боли ли поставянето на пейсмейкър или ICD?

Процедурата обичайно се извършва с местна упойка, а при нужда и със седация. Възможен е натиск или дискомфорт по време на поставянето и болезненост около разреза през следващите дни. Екипът може да препоръча подходящо обезболяване.

Може ли ICD да даде шок без причина?

ICD е програмиран да разпознава определени опасни ритми, но понякога са възможни неподходящи терапии поради други бързи ритми или технически фактори. Редовното проследяване и правилното програмиране намаляват този риск. Всеки шок трябва да бъде обсъден с лекуващия екип.

Мога ли да преминавам през летищни проверки с пейсмейкър или ICD?

Обикновено да, но носете картата на устройството и уведомете служителите по сигурността. Не стойте продължително до оборудването за проверка и следвайте конкретните указания на вашия кардиолог и на производителя на устройството.

Безопасен ли е магнитният резонанс при имплантирано устройство?

Някои съвременни системи са съвместими с магнитен резонанс при определени условия, а други не са. Преди такова изследване винаги информирайте екипа по образна диагностика и кардиолога, който проследява устройството.