Хернията е често срещано състояние и може да се опише най-просто като излизане на вътрешен орган извън коремната кухина. Това причинява болка и влошава качеството на живот, и възниква най-често под формата на ингвинална или пъпна херния при децата. Но защо децата развиват хернии? И как протича лечебният процес? Има ли опасност от повторно възникване? За отговорите на тези и други подобни въпроси попитахме проф. Селим Аксойек, детски хирург в болница Acıbadem Kozyatağı:
Кои видове херния се срещат най-често при децата?
Хернията се получава, когато органите, разположени в коремната кухина, преминават навън през слаба зона в коремната стена. В детска възраст най-често се наблюдават ингвинална, пъпна и епигастрална херния, която се развива в горната част на корема, по срединната пъпна линия.
Колко често се среща ингвиналната херния?
Ингвинална херния развиват приблизително 1 до 3% от всички здрави деца. Това съотношение е около 10 пъти по-високо при недоносени деца. Освен това се среща 10 пъти по-често при момчета в сравнение с момичета. 60% от херниите възникват от дясната страна, около 30% – вляво, и около 10% – от двете страни. При децата под 1-годишна възраст 20% от тези, които развиват херния в дясната слабинна зона, имат херния и отляво, докато при общата популация 60 до 70% от децата, които развиват херния в лявата ингвинална област, имат херния и вдясно.
Поради това е препоръчително още при първия преглед децата с ингвинална херния вляво да се проверяват за херния и от другата страна.
Какви са приликите и разликите при ингвинална херния при децата и възрастните?
Ингвиналната херния при децата се определя като „индиректна“ . При нея коремните органи влизат през единия край на канала, изграден от мускули и фасция, и излизат през другия. Херниите при възрастни хора обикновено са „директни“.
Макар понякога да се смята, че лечението на хернии в при деца е по-лесно, хирургичната операция в детска възраст е изключително важна и отговорна задача, защото тъканите са тънки и деликатни, а кръвоносните съдове и семенните канали към тестисите трябва да бъдат освободени от херниалния сак, който може да е тънък като люспа от лук.
Възможно ли е ингвиналната херния да се появи отново по-късно?
Да! Никога не бива да се забравя, че дете, претърпяло операция заради индиректна херния, може да развие директна херния в по-зряла възраст.
За какви симптоми трябва да следят родителите? Кога трябва да се консултират с лекар?
Няма начин майката да не забележи подутина в областта на слабините при детето си, докато сменя памперса му. Затова именно майките са тези, които могат най-лесно да опишат симптомите на хернията. По-малките хернии пък могат да се открият от педиатрите при рутинните прегледи. Понякога се откриват и при ултразвукови процедури, назначени по друг повод. Но това е рядкост. Най-често в херниалния сак попадат червата и апендиксът, а при момичетата – яйчниците. Когато херниалният сак съдържа черва, лекарите се стремят да ги върнат в коремната кухина. Когато сакът съдържа яйчник обаче е изключително важно да се насрочи хирургична операция до няколко дни.
Как се извършва операцията?
След поставянето на диагнозата е необходимо да се извърши хирургична процедура, по възможност без да се губи време. Този тип операции се извършват амбулаторно, без необходимост от хоспитализация. Обикновено операцията се прави сутринта, пациентът се наблюдава известно време и се освобождава в същия ден.
Самата хирургична интервенция се извършва през малък разрез в областта на слабините. Херниалният сак много внимателно се отделя от кръвоносните съдове и семенната тръбичка към тестисите, и се връща колкото е възможно по-навътре в коремната кухина. Следва козметично затваряне на разреза и поставяне на водоустойчива превръзка.
Какво представлява пъпната херния?
Пъпните хернии се появяват при ненапълно затворена външна коремна стена. Коремната стена обикновено се затваря от само себе си с развитието на детето. Подутини на корема при децата, които се появяват при плач или усилие и изчезват в спокойно състояние, обикновено са много притеснителни за родителите. Макар и рядко, при този тип хернии също може да се наблюдава „заклещване“ на червата. Пъпните хернии и подутините, причинени от тях, обикновено изчезват от само себе си с укрепването на коремната стена, което продължава до двегодишна възраст.
Какви методи се използват за лечение?
В случай че пъпната херния не изчезне до двегодишна възраст на детето се налага хирургично лечение. За целта се извършва амбулаторна хирургична процедура за затваряне на коремната стена. Епигастралните хернии, които обикновено се наблюдават в горната част на корема, не се подобряват с времето. Поради това в такива случаи след поставянето на диагнозата се пристъпва към хирургично лечение.