Отхвърляне на бъбречна трансплантация възниква, когато имунната система атакува присадения бъбрек. То невинаги причинява ясни симптоми и често се открива чрез кръвни и уринни изследвания. Редовният контрол и точното приемане на имуносупресивните лекарства намаляват риска и позволяват навременно лечение.
Отхвърлянето на бъбречна трансплантация е имунна реакция, при която защитната система на организма разпознава присадения бъбрек като чужд и може да започне да го уврежда. Това не означава непременно, че трансплантацията ще бъде загубена. При ранно откриване много епизоди могат да бъдат овладени с промяна или усилване на лечението.
Всеки трансплантиран пациент получава имуносупресивни лекарства, които потискат част от имунния отговор. Те са основна защита срещу отхвърляне, но не премахват риска напълно. Наблюдението от трансплантационен екип остава необходимо през целия живот на присадката.

Това е рядка, много бърза реакция, която може да настъпи по време на операцията или непосредствено след нея. Съвременните изследвания за съвместимост между донор и реципиент значително ограничават вероятността за този тип реакция.
Острото отхвърляне се развива най-често през първите месеци след трансплантацията, но може да се появи и по-късно. То може да е свързано с клетъчен имунен отговор, с антитела или с комбинация от механизми. Често се установява първо чрез покачване на креатинина или други отклонения в контролните изследвания.
Хроничното увреждане обикновено се развива постепенно. Причините може да включват повтарящи се имунни реакции, високо кръвно налягане, инфекции, лекарствена токсичност, рецидив на първично бъбречно заболяване или други проблеми. Не всяко постепенно влошаване на функцията на бъбрека е отхвърляне, затова е нужна точна оценка.
Отхвърлянето понякога протича без осезаеми симптоми. Поради това не разчитайте единствено на това как се чувствате и не пропускайте планираните изследвания. Когато има оплаквания, те могат да включват:
Тези признаци не са специфични. Те могат да се дължат и на инфекция, запушване на пикочните пътища, дехидратация, страничен ефект от лекарства или друго състояние. Свържете се с трансплантационния си екип още същия ден при нови или влошаващи се симптоми. При силен задух, болка в гърдите, обърканост, много висока температура или рязко намаляване на урината потърсете спешна медицинска помощ.
Оценката започва с преглед, измерване на кръвното налягане и подробен разговор за приеманите лекарства, повръщане, диария, инфекции и пропуснати дози. Кръвните изследвания проследяват креатинин, електролити и концентрации на някои имуносупресори. Уринните изследвания могат да покажат белтък, кръв, възпалителни клетки или данни за инфекция.
Образното изследване, най-често ехография с доплер, помага да се оцени кръвотокът и да се търсят структурни причини за нарушена функция. При съмнение за отхвърляне лекарят може да препоръча биопсия на трансплантирания бъбрек. При нея се взема малка тъканна проба, която се изследва под микроскоп. Биопсията често е най-надеждният начин да се уточни видът на увреждането и да се избере подходящо лечение.
Рискът е индивидуален и се определя преди и след трансплантацията. Значение могат да имат степента на имунологична съвместимост, наличието на антитела срещу донорски тъкани, предишни трансплантации, бременности или кръвопреливания. Рискът може да нарасне и при недостатъчни нива на имуносупресивни лекарства, пропускане на дози, взаимодействия с други медикаменти, тежко повръщане или диария, които променят усвояването на лекарствата.
Инфекциите изискват особено внимание. Понякога лечението им налага корекция на имуносупресията, но такава промяна трябва да се прави само от лекуващия екип. Не започвайте хранителни добавки, билкови продукти, лекарства без рецепта или антибиотици без консултация, защото някои могат да взаимодействат с трансплантационната терапия.

Лечението зависи от вида, тежестта и причината за отхвърлянето. При клетъчно медиирано остро отхвърляне често се прилагат високи дози кортикостероиди, а при определени случаи може да са нужни други лекарства, които потискат по-силно имунните клетки. При отхвърляне, свързано с антитела, екипът може да обсъди комбинация от процедури и медикаменти, насочени към антителата и имунния отговор.
Паралелно се проверяват нивата на имуносупресорите, придружаващите инфекции, кръвното налягане и възможните лекарствени взаимодействия. Понякога се налага болнично лечение и по-често лабораторно проследяване. Дори след успешно овладян епизод са важни стриктните контролни прегледи, защото бъдещият риск може да се промени.
Свържете се незабавно с трансплантационния център при температура, втрисане, повръщане или диария, нова болка около присадката, оток, рязко покачване на кръвното налягане, намалена урина или пропуснати имуносупресивни дози. Не изчаквайте до следващия планиран преглед. Навременната оценка може да установи обратими причини за промяна в бъбречната функция и да подпомогне защитата на трансплантирания бъбрек.
Да. Възможно е ранното отхвърляне да няма ясни оплаквания и да се установи само чрез промяна в кръвни, уринни или образни изследвания. Затова редовното проследяване е важно и при добро общо състояние.
Не вземайте допълнителна доза по собствена преценка. Следвайте предварително дадените ви писмени инструкции или се свържете с трансплантационния екип или фармацевт възможно най-скоро.
Инфекциите могат да повлияят функцията на трансплантирания бъбрек и понякога налагат промени в лечението. Не променяйте имуносупресията самостоятелно; уведомете екипа при температура, кашлица, парене при уриниране, повръщане или диария.
Не винаги, но често биопсията е необходима, за да се различи отхвърляне от инфекция, лекарствена токсичност, запушване или други причини за нарушена бъбречна функция. Решението се взема индивидуално от трансплантационния екип.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International