Операцията на менингиом цели безопасно премахване на тумора или намаляване на неговия обем, когато това е необходимо. Рисковете зависят най-вече от размера и разположението му. Възстановяването включва наблюдение, постепенно връщане към ежедневието, рехабилитация при нужда и регулярни образни контролни прегледи.
Менингиомът е тумор, който произхожда от менингите – обвивките около главния и гръбначния мозък. Много менингиоми растат бавно и могат да бъдат наблюдавани без незабавна операция, особено ако са малки, не причиняват симптоми и образните изследвания не показват бърза промяна. Операция се обсъжда, когато туморът расте, предизвиква оплаквания, притиска важни мозъчни структури или когато е необходимо хистологично уточняване.
Основната цел на хирургичното лечение е да се отстрани максимално безопасно туморът и, когато е възможно, засегнатата твърда мозъчна обвивка. Понякога пълното премахване би създало неприемлив риск за зрението, движението, речта, слуха или други важни функции. В такива случаи неврохирургът може целенасочено да остави малка част от тумора, която впоследствие да се наблюдава или лекува с лъчетерапия според индивидуалната ситуация.
Преди операцията екипът анализира магнитнорезонансната томография, а при определени случаи и компютърна томография или съдови изследвания. Важни са местоположението на менингиома, отношението му към кръвоносни съдове, черепномозъчни нерви и функционални мозъчни зони, както и общото здравословно състояние на пациента.
Обичайно се извършват предоперативни кръвни изследвания, оценка от анестезиолог и преглед на лекарствата. Особено важно е пациентът да съобщи за прием на антикоагуланти, антиагреганти, противовъзпалителни лекарства, хранителни добавки, алергии, предходни операции и хронични заболявания. Не променяйте лечение самостоятелно: лекуващият екип ще даде конкретни инструкции кои медикаменти да бъдат временно спрени или продължени.
Най-често операцията се извършва под обща анестезия чрез краниотомия – временно отваряне на малък участък от черепа за достъп до тумора. Хирургът работи с микроскоп, навигационни системи и техники за запазване на нервните и съдовите структури. При някои локализации може да се използват допълнителни методи за проследяване на нервната функция по време на интервенцията. Продължителността и нуждата от интензивно наблюдение след това се различават значително между отделните случаи.
Всяка мозъчна операция носи рискове, но конкретната вероятност зависи от анатомичното място, големината и кръвоснабдяването на тумора, възрастта, придружаващите заболявания и обхвата на планираната резекция. Неврохирургът обсъжда индивидуалните рискове преди даване на информирано съгласие.
Кървене по време на или след операцията, което рядко може да наложи допълнителна процедура.
Инфекция на оперативната рана, костния капак или мозъчните обвивки.
Изтичане на гръбначномозъчна течност, особено при тумори в близост до основата на черепа.
Подуване на мозъка, главоболие, гадене, временна умора или промени в концентрацията.
Припадъци; при някои пациенти се назначава противогърчова терапия за определен период.
Неврологични промени като слабост, изтръпване, нарушения на равновесието, речта, зрението, слуха, паметта или поведението. Те могат да бъдат временни или трайни според засегнатата зона.
Тромбоза или белодробни усложнения, свързани с обездвижване, както и рискове от анестезията.
Патологичното изследване на отстранената тъкан определя степента на менингиома и подпомага планирането на последващото наблюдение. Дори след успешно лечение е възможен остатъчен тумор или повторен растеж, поради което контролът е важна част от грижата.

След интервенцията пациентът обикновено прекарва време в зала за следоперативно или интензивно наблюдение. Екипът следи съзнанието, зениците, движението, кръвното налягане, болката и оперативната рана. Често се прави контролно образно изследване според клиничната преценка. Прилагат се обезболяващи, лекарства срещу гадене, а при нужда кортикостероиди за ограничаване на отока и други медикаменти.
Ранното раздвижване, дихателните упражнения и достатъчният прием на течности, ако са разрешени от екипа, подпомагат възстановяването. Продължителността на болничния престой е индивидуална. Изписването се планира, когато състоянието е стабилно, болката се контролира и пациентът или близките са получили ясни инструкции за домашните грижи.
Възстановяването след краниотомия може да отнеме седмици до месеци. Умората е честа и не винаги отразява усложнение; тя обаче трябва да се обсъди, ако е силна, нараства или е съпроводена с нови симптоми. Полезно е дейностите да се увеличават постепенно, с редуване на кратка активност и почивка.
Рехабилитационният план се определя според конкретните затруднения. Той може да включва:
кинезитерапия за сила, ходене, координация и равновесие;
ерготерапия за самостоятелност в ежедневните дейности;
логопедична терапия при нарушения на речта, гласа, гълтането или когнитивните функции;
невропсихологична оценка и подкрепа при проблеми с паметта, вниманието, настроението или адаптацията;
оценка на работоспособността и постепенно връщане към работа след съгласуване с лекуващия лекар.
Грижете се за раната според инструкциите, избягвайте натоварване и шофиране, докато не получите разрешение. Не възобновявайте спорт, плуване, алкохол или лекарства без консултация. Ако приемате противогърчови медикаменти, не ги спирайте внезапно.
Проследяването обикновено включва контролни прегледи при неврохирург и магнитнорезонансни изследвания на определени интервали. Точният график се определя от степента на тумора, резултата от операцията, наличието на остатъчна тъкан, темпа на растеж и евентуално допълнително лечение. Някои пациенти се нуждаят само от наблюдение, докато при други мултидисциплинарният екип може да обсъди лъчетерапия или друго лечение.
Потърсете спешна медицинска помощ при внезапна слабост или изтръпване, затруднен говор, нов припадък, загуба на съзнание, рязко влошаващо се главоболие, многократно повръщане, висока температура, зачервяване или течение от раната. Свържете се своевременно с екипа и при нарастваща сънливост, обърканост, промяна в зрението или ново нарушение на равновесието.
Къде се намира менингиомът и кои функции могат да бъдат засегнати?
Каква е целта на операцията и възможно ли е да остане част от тумора?
Какви са специфичните рискове в моя случай?
Ще ми е нужна ли рехабилитация, помощ у дома или временна промяна в работата?
Кога е следващият контролен преглед и кога трябва да се направи магнитнорезонансна томография?
Възстановяването е индивидуално и може да продължи седмици до месеци. Влияят местоположението и размерът на тумора, обхватът на операцията, предоперативните симптоми и необходимостта от рехабилитация.
Не при всеки пациент. Решението зависи от патологичния резултат, степента на менингиома, наличието на остатъчен тумор, темпа на растеж и данните от контролните образни изследвания.
Шофирането трябва да се възобнови само след разрешение от лекуващия екип. Решението зависи от възстановяването, зрението, двигателните функции, риска от припадъци и приложимите местни изисквания.
Възможен е повторен растеж, особено ако е останала туморна тъкан или според биологичните характеристики на менингиома. Редовните прегледи и магнитнорезонансни изследвания помагат промените да бъдат открити навреме.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International