Как протича операцията по бъбречна трансплантация

Каква е целта на бъбречната трансплантация?

Бъбречната трансплантация е хирургична процедура, при която функциониращ бъбрек от жив или починал донор се поставя в тялото на човек с напреднало хронично бъбречно заболяване или бъбречна недостатъчност. Новият бъбрек може да поеме частично или изцяло функцията по филтриране на отпадните продукти и излишната течност от кръвта. За много пациенти трансплантацията е алтернатива на продължителното лечение с диализа, но решението се взема след подробна оценка от мултидисциплинарен екип.

Операцията е само една част от процеса. Преди нея се извършват изследвания за съвместимост между донора и реципиента, оценка на общото здравословно състояние и планиране на последващото имуносупресивно лечение. Целта е да се намали рискът организмът да разпознае трансплантирания бъбрек като чужд и да го отхвърли.

Подготовка преди операцията

Когато се появи подходящ донорски орган, трансплантационният екип потвърждава кръвната група, тъканната съвместимост и резултатите от кръстосаната проба. Кръстосаната проба проверява дали в кръвта на реципиента има антитела, които могат да реагират срещу клетките на донора. При определени случаи може да са нужни допълнителни изследвания или специален план за лечение.

В болницата пациентът обикновено се преглежда от хирург, нефролог и анестезиолог. Правят се кръвни изследвания, електрокардиограма и други тестове според индивидуалните нужди. Екипът преценява дали е необходима диализа непосредствено преди операцията, например при високи стойности на калий или значително задържане на течности. Пациентът получава указания кога да спре приема на храна и течности и кои лекарства да вземе или временно да не приема.

Какво да съобщите на екипа?

• Всички лекарства, хранителни добавки и билкови продукти, които приемате.
• Алергии към лекарства, латекс, контрастни вещества или храни.
• Симптоми на инфекция, включително температура, кашлица, разстройство или рани.
• Промени в здравословното ви състояние след последния преглед.
• Предишни операции, кръвопреливания или усложнения при анестезия.

Как протича операцията по бъбречна трансплантация?

Бъбречната трансплантация операция се извършва в операционна зала под обща анестезия. Това означава, че пациентът спи и не усеща болка по време на процедурата. Анестезиологичният екип непрекъснато проследява дишането, кръвното налягане, сърдечния ритъм, температурата и отделянето на урина.

1. Поставяне на анестезия и подготовка

След въвеждане в анестезия се поставят венозни линии, пикочен катетър и при необходимост допълнителни средства за мониториране. Оперативната област в долната част на корема се почиства и покрива стерилно. Прилагат се медикаменти според протокола на екипа, включително лекарства за профилактика на инфекция и за потискане на имунния отговор.

2. Достъп до таза

Хирургът прави разрез обикновено ниско в дясната или лявата част на корема, близо до таза. Донорският бъбрек най-често се поставя извън обичайното място на собствените бъбреци – в илиачната ямка. Това позволява свързването му с големите кръвоносни съдове в таза и с пикочния мехур.

3. Свързване на кръвоносните съдове

Кръвоносните съдове на донорския бъбрек се свързват внимателно с илиачните съдове на реципиента. Тези хирургични съединения се наричат анастомози. След като връзките са готови, хирургът възстановява кръвотока към трансплантирания бъбрек. Органът се наблюдава за добро кръвоснабдяване и за евентуално кървене от оперативното поле.

4. Свързване на уретера с пикочния мехур

Уретерът е тънката тръбичка, която отвежда урината от бъбрека. Хирургът го свързва с пикочния мехур, така че урината от новия бъбрек да може да се отделя по естествен път. В някои случаи временно се поставя вътрешен стент в уретера, който поддържа прохода отворен по време на заздравяването. Ако има стент, екипът ще обясни кога и как ще бъде отстранен.

5. Проверка и затваряне на разреза

Преди затваряне на оперативната рана екипът проверява кръвотока, уретерната връзка и контрола на кървенето. Може да бъде поставен дрен според преценката на хирурга. След това слоевете на коремната стена и кожата се затварят.

Колко продължава операцията?

Самата операция при реципиента често продължава приблизително 3 до 5 часа, но това е ориентировъчен период, а не фиксирано правило. Времето може да бъде по-дълго при сложна съдова анатомия, предишни коремни операции, необходимост от допълнителни хирургични действия или промени в състоянието на пациента по време на процедурата.

Важно е да се разграничат времето в операционната и цялото време около интервенцията. Подготовката за анестезия, преместването, събуждането и първоначалното наблюдение добавят часове към деня на операцията. При трансплантация от починал донор екипът работи и в рамките на строго организирана логистика по транспортиране и съхранение на органа.

Какво се случва веднага след операцията?

След процедурата пациентът се наблюдава в реанимация или в специализирано трансплантационно отделение. Проследяват се кръвното налягане, количеството урина, нивата на креатинин, електролитите, кръвната картина и състоянието на оперативната рана. При някои пациенти новият бъбрек започва да произвежда урина веднага. При други функцията се развива постепенно и временно може да е необходима диализа.

Болката се контролира с подходящи лекарства. Ранното раздвижване, дихателните упражнения и внимателното проследяване на приема и отделянето на течности подпомагат възстановяването. Продължителността на болничния престой е индивидуална и зависи от възстановяването, бъбречната функция, контрола на болката и липсата или наличието на усложнения.

Остават ли собствените бъбреци?

В повечето случаи собствените бъбреци не се отстраняват. Те остават на място, а донорският бъбрек се поставя ниско в таза. Отстраняване на собствен бъбрек може да се обсъди при специфични показания, например повтарящи се инфекции, неконтролирано кървене, определени тумори, силна болка или много големи поликистозни бъбреци. Това решение се взема индивидуално.

Възможни рискове и кога да потърсите помощ

Както всяка голяма операция, трансплантацията носи рискове. Те включват кървене, кръвни съсиреци, инфекция, проблеми със зарастването, изтичане или стеснение на уретера, съдови усложнения и забавена функция на присадката. В по-дългосрочен план съществува риск от отхвърляне, поради което имуносупресивните лекарства се приемат точно по схема и не трябва да се спират без лекарска препоръка.

След изписване потърсете незабавно трансплантационния екип при температура, втрисане, засилваща се болка, зачервяване или секреция от раната, внезапно намаляване на урината, задух, болка в гърдите, подуване на крак или повръщане, което пречи на приема на лекарства. Редовните контролни прегледи и лабораторни изследвания са съществена част от грижата за трансплантирания бъбрек.

FAQ

Боли ли по време на операцията по бъбречна трансплантация?

Не. Операцията се извършва под обща анестезия, така че пациентът спи и не усеща болка по време на процедурата. След операцията болката се контролира с лекарства, назначени от медицинския екип.

Колко време се стои в болница след бъбречна трансплантация?

Продължителността на престоя е индивидуална. Тя зависи от ранната функция на трансплантирания бъбрек, възстановяването след операцията, контрола на болката, лабораторните резултати и евентуалните усложнения.

Кога новият бъбрек започва да работи?

При някои пациенти бъбрекът започва да образува урина скоро след възстановяване на кръвотока. При други функцията се развива по-бавно, особено при определени обстоятелства с донорския орган, и временно може да е нужна диализа.

Трябва ли да се отстранят старите бъбреци?

Обикновено не. Собствените бъбреци най-често остават на място, а донорският бъбрек се поставя в таза. Отстраняване се обсъжда само при конкретни медицински показания.