Отстранимостта на тумора се определя след оценка на образни изследвания, биопсия, разпространение на заболяването и общото здравословно състояние. Решението обикновено се взема от мултидисциплинарен онкологичен екип, който преценява дали операцията може да премахне тумора безопасно и с подходящ онкологичен резултат.
При онкологична операция целта обикновено е туморът да бъде премахнат изцяло или максимално безопасно, заедно с необходимата граница от здрава тъкан. Когато лекарите казват, че един тумор е „отстраним“, „резектабилен“ или „операбилен“, те имат предвид, че има реалистична възможност той да бъде отстранен хирургично без неприемлив риск за важни органи и функции.
Това не е решение, което се основава само на размера на образуванието. Малък тумор може да бъде труден за операция, ако обхваща голям кръвоносен съд, нерв или жизненоважна структура. Обратно, по-голям тумор понякога може да бъде отстранен, ако е ограничен в област, която хирургът може да достигне и реконструира при нужда.
Отстранимостта на тумора може да се промени във времето. При някои пациенти първо се прилага лекарствено лечение, лъчетерапия или комбинация от методи, за да се намали туморът или да се контролира заболяването преди операция.
Хирургичният екип оценява къде точно се намира туморът и дали е в контакт, притиска или прораства в близки органи, нерви, кости, големи артерии и вени. Особено значение има възможността да се запазят жизненоважни функции, например дишане, движение, говор, преглъщане, зрение, контрол на отделителната система или работа на органа.
Образните изследвания показват размерите и контурите на тумора. Те помагат да се прецени дали е възможно да се постигне пълно отстраняване с достатъчно безопасен хирургичен ръб. При някои видове рак оставянето на видима туморна тъкан може да не носи очакваната полза, докато при други случаи операцията за намаляване на туморния обем може да има място в цялостния лечебен план.
Стадият на заболяването е ключов. Наличие на разсейки не винаги изключва операция, но променя нейната цел и очакваната роля. В отделни ситуации могат да се обсъждат операции при ограничено разпространение, например когато всички известни огнища могат да бъдат лекувани локално. Решението зависи от вида рак, местата на засягане, отговора към системно лечение и индивидуалните характеристики на пациента.
Биопсията потвърждава диагнозата и определя хистологичния тип на тумора. Понякога се изследват и молекулярни или генетични характеристики на туморната тъкан. Те могат да насочат дали първоначално е по-подходяща операция или лечение с химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия, хормонална терапия или лъчетерапия.
Дори технически отстраним тумор може да не бъде подходящ за голяма операция, ако рискът от анестезия, усложнения или продължително възстановяване е твърде висок. Лекарите вземат предвид сърдечна и белодробна функция, бъбречни и чернодробни заболявания, хранителен статус, кръвосъсирване, други хронични състояния, предишни операции и ежедневна физическа активност.
Необходимите изследвания зависят от предполагаемото място и вид на рака. Често оценката включва комбинация от следните методи:
Резултатите се разглеждат заедно, а не поотделно. Един скенер може да покаже анатомията, но биопсията уточнява вида на тумора, а функционалните изследвания помагат да се оцени оперативният риск.

При много онкологични диагнози случаят се обсъжда на мултидисциплинарен онкологичен съвет. В него могат да участват хирургичен онколог или специалист по съответната хирургия, медицински онколог, лъчетерапевт, рентгенолог, патолог, специалист по нуклеарна медицина, анестезиолог и други експерти.
Екипният подход позволява да се сравнят различни последователности на лечение. Например операцията може да бъде първа стъпка, но може и да се препоръча лечение преди нея. Това се нарича неоадювантно лечение и при подходящи случаи може да намали обема на тумора или да лекува микроскопично заболяване извън основното огнище.
Терминът „неоперабилен“ не означава, че няма лечение или че нищо не може да се направи. Той означава, че в конкретния момент операцията не е безопасна, не би могла да отстрани тумора по подходящ начин или не би осигурила очаквана полза спрямо риска.
Причините могат да включват широко локално прорастване, разпространено заболяване, недостъпно разположение на тумора или здравословно състояние, което прави голяма операция твърде рискова. Възможните алтернативи включват системно лечение, лъчетерапия, интервенционални процедури, симптоматично лечение и внимателно проследяване. При някои пациенти след първоначално лечение се прави нова оценка за операция.
Добре е да носите списък с лекарства, предишни епикризи и образни изследвания. Можете да поискате обяснение на медицинските термини и да обсъдите второ мнение, особено при сложна операция или рядък вид тумор.
Оценката за онкологична операция е индивидуална и може да изисква време, допълнителни изследвания и обсъждане между специалисти. Решението не се определя само от един резултат или от размера на тумора. Най-подходящият план съчетава онкологична ефективност, безопасност на операцията, възможности за възстановяване и личните цели на пациента.
Да, размерът сам по себе си не определя възможността за операция. Важни са разположението, засягането на съседни структури, наличието на разсейки, видът на рака и общото състояние на пациента.
Не. Неоперабилен означава, че операцията не е подходяща в този момент или не би донесла достатъчна полза. Възможни са лекарствено лечение, лъчетерапия, интервенционни процедури, поддържащи грижи или повторна оценка след лечение.
Биопсията установява вида на тумора и неговите характеристики. Тази информация помага на екипа да избере правилната последователност на лечение и да прецени ролята на операцията.
При някои видове рак лечението преди операция може да намали тумора или да подобри контрола върху заболяването. След това екипът прави нови образни изследвания и преценява дали операцията е възможна.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International