В наши дни нуклеарната медицина се използва при диагностицирането, стадирането и лечението на много онкологични заболявания, както и при сърдечни, стомашни, чревни и неврологични диагнози.
Ядрената медицина е дял от медицината, който обхваща диагностицирането и лечението на различни заболявания с помощта на радиоактивни материали. За много хора обаче това звучи малко плашещо, заради употребата на думите „ядрена“ и „радиация“. В действителност, развитията в тази сфера са важни за ранното диагностициране на много заболявания. Това, от своя страна, позволява при лечението да се постигат резултати, които правят хората щастливи. Изследванията в областта на ядрената медицина се различават от радиологичните по това, че при тях се използват радиоактивни материали и дават информация за функционирането на органите и тъканите, освен анатомичните изображения. Потърсихме информация от проф. Еркан Вардарели, специалист по нуклеарна медицина в болница Acıbadem Kozyatağı и ръководител на Департамента по нуклеарна медицина в Медицинския факултет на Acıbadem University, за изследванията, които се правят в тази сфера, за използваните радиоактивни материали и техните ефекти. Проф. Вардарели обясни, че използваните материали са различни в зависимост от органа, който се изследва.
„Нормално е хората да се притесняват, когато се споменава думата „радиоактивни“. Но дозата на радиоактивните материали, които използваме, е изключително ниска. Поради това и вредните ефекти, които тези материали могат да окажат върху човешкото здраве, се считат за пренебрежимо малки, почти несъществуващи. Всички наши изследвания са в границите, определени от Международната агенция за атомна енергия. Следователно прилаганите дози радиация са в количества, които не могат да застрашат здравето на пациентите. Например при сцинтиграфия на щитовидната жлеза, количеството на използваните радиоактивни материали е равно на това, на което сме изложени при двучасово пътуване със самолет или слънчеви бани на плажа в продължение на няколко часа“, посочва проф. Вардарели.
Изследванията с помощта на ядрената медицина са различни и специфични за изследвания орган или група заболявания. Тези процедури, които преди се обединяваха под термина „сцинтиграфски изследвания“, сега се различават помежду си в зависимост от органа и целта на изследването. Едно от тези изследвания е PET, което е абревиатура на позитронно-емисионна томография. Тази процедура позволява да се оценят важни показатели за функции на организма, като кръвен поток, захарен метаболизъм и употреба на кислород, като предоставя изображения на нормални или патологични тъкани с помощта на метаболитни и радиоактивни материали, приложени венозно. Тъй като PET сканирането обикновено се извършва едновременно с компютърна томография (CT), двете процедури се обединяват под наименованието PET-CT (ПЕТ-КТ). PET-CT изследването помага за определянето на зоната, в която се развиват необичайни за тялото активности.
Типът на радиоактивните материали, които се използват, зависи от органа, който се изследва. Например глюкозата, маркирана с флуор, е универсален радиофармацевтик, докато галий 68 PSMA се използва конкретно при сканиране за рак на простатата. DOTE пък е маркер, специфичен за невроендокринни тумори.
Освен при диагностичните методи, радиоактивните материали са полезни и в лечението. В случай че изследването покаже наличие на ракови лезии в простатата на даден пациент, определени молекули, извлечени от пациента, се маркират с високоенергиен радиоактивен материал, наричар лутетий 177, и се инжектират обратно в тялото на пациента с лечебна цел.
PET-CT е особено полезен при онкологично болни пациенти. Методът се прилага и при някои неврологични и кардиологични заболявания. В около 90% от случаите PET-CT се използва в сферата на онкологията, 5% в неврологията и 5% в кардиологията. PET-CT е важен инструмент при диагностицирането на заболявания на коронарната артерия. При пациенти, които са претърпели миокарден инфаркт, обикновено се очаква да имат мъртви клетки в цялата зона на инфаркта. Но е възможно някои части от тъканите да оцелеят в състояние на хибернация при намалено кръвоснабдяване. След възстановяване на нормалното кръвоснабдяване в тези области чрез ендартеректомия (отваряне на артерията), тъканите също се възстановяват. Кардиологичният PET осигурява важна информация за тези тъкани и потенциала за извършване на байпас операция.
Друго изследване в сферата на нуклеарната медицина е дензитометрията, използвана за оценка на минералната плътност на костите. В случаите, когато има намалена плътност, изследването помага да се оцени риска от фрактури и отговора на пациента към лечението. Костната плътност може да се измери само за 10 минути с прилагането на ниско дозирани рентгенови лъчи. Дензитометричните изследвания се прилагат най-вече при хора в напреднала възраст.
Сцинтиграфията е общ термин, използван за образни процедури, извършвани с помощта на радиоактивни материали и гама камери. Прилагат се за идентифициране на проблеми на щитовидната жлеза, черния дроб, далака, стомаха, червата, бъбреците, жлъчния мехур, сърцето, белите дробове, кръвоносните съдове и костите. Сцинтиграфските изследвания позволяват ранна диагностика при много заболявания.
Гама сондите, чиято употреба се увеличава през последните години, са нуклеарни медицински детектори, които отчитат гама или бета лъчението. Тези устройства, големи колкото химикалка, се пазят стерилизирани в операционната зала. Те помагат при откриването на зоните с разпространени лезии, като идентифицират натрупването на радиоактивно вещество, и позволяват третирането на правилните участъци по време на операции.
Проф. Вардарели посочва, че нуклеарната медицина е една от най-популярните медицински специалности днес и допълва: „Лекарите осъзнават ползите от PET-CT устройството и поради това употребата му се увеличава. Първият PET-CT апарат в Acıbadem Healthcare Group влезе в употреба през 2002 г. Тогава с него бяха изследвани 52 пациента. Тази година преминалите изследването вече са 1400. В годината, в която бяха изследвани 52 пациенти, в Турция имаше само 3 PET-CT устройства. Днес броят им достига до около 100“.
Проф. Еркан Вардарели предостави следната информация по въпроса: „Историята на нуклеарната медицина в нашата страна не е дълга, но развитието е много бързо. През 50-те години на миналия век, проф. Суфи Артункал създава лаборатория в болница Haseki, която тогава е известна под името Treatment Clinic Foundation. Всъщност професорът е бил ендокринолог и е провеждал изследвания върху функциите на щитовидната жлеза. По-късно през годините е разкрита лаборатория за радиоизотопи в Департамента по вътрешни болести към Медицинския факултет на Ankara University. Специалистите, работещи в тази лаборатория, също са провеждали изследвания. Когато развитието в останалата част от света набра скорост, Турция също се адаптира. Ако сравняваме страната ни с другите държави по света, ние нямаме абсолютно никакви недостатъци по отношение на диагностиката и лечението на пациентите. Всичко, което може да се направи по света, може да се направи и в Турция“.