Намален слух и шум в ушите: нужните изследвания

Намален слух и шум в ушите: изследвания за причината

Намален слух и шум в ушите: изследвания за причината
Кратък отговор

При намален слух и шум в ушите УНГ специалистът обикновено започва с преглед на ушите и слухови тестове, като аудиометрия и тимпанометрия. Според резултатите и придружаващите симптоми могат да се назначат кръвни, вестибуларни или образни изследвания.

Защо е важно да се установи причината

Намаленият слух и шумът в ушите, наричан още тинитус, са чести оплаквания, но могат да имат различни причини. Понякога проблемът е временен и е свързан със запушване от ушна кал, настинка или промяна в налягането. В други случаи може да се дължи на увреждане на вътрешното ухо след излагане на силен шум, възрастови промени, възпаление, прием на определени лекарства или заболяване на слуховия нерв.

Точната диагностика помага да се прецени дали състоянието изисква лечение, проследяване, слухова рехабилитация или допълнителна консултация. Не всеки човек с тинитус се нуждае от всички възможни тестове. Изследванията се избират индивидуално според това дали оплакванията са едностранни или двустранни, внезапни или постепенно развиващи се, постоянни или пулсиращи, както и дали има световъртеж, болка, течение от ухото или неврологични симптоми.

Първа стъпка: разговор и УНГ преглед

Прегледът при оториноларинголог започва с подробна анамнеза. Лекарят може да попита кога са започнали симптомите, дали са настъпили внезапно, има ли промяна в едното или и в двете уши и как шумът се възприема: като пищене, бучене, съскане, щракане или пулс. Важно е да се обсъдят работа или хобита в шумна среда, скорошни инфекции, травма на главата, предишни операции, лекарства и придружаващи заболявания.

След това се извършва отоскопия – оглед на външния слухов канал и тъпанчевата мембрана със специален уред. Така могат да се открият ушна кал, възпаление, чуждо тяло, перфорация на тъпанчето, промени след травма или други видими причини за проводно намаление на слуха. При нужда ушната кал се отстранява безопасно в медицинска среда.

Основни изследвания на слуха

Тонална аудиометрия

Тоналната прагова аудиометрия е основен тест за оценка на слуха. В шумоизолирано помещение човек слуша тонове с различна честота и сила през слушалки, а понякога и чрез вибратор зад ухото. Резултатите се отбелязват на аудиограма. Тя показва кои честоти се чуват по-трудно и дали загубата на слух е по-изразена в едното ухо.

Сравнението между въздушната и костната проводимост помага да се различат проводно, сензоневрално и смесено намаление на слуха. Това насочва дали проблемът вероятно е във външното или средното ухо, във вътрешното ухо или по слуховия нерв.

Говорна аудиометрия

При говорната аудиометрия се използват думи или срички с различна сила. Тестът оценява не само дали звукът се чува, а и доколко речта се разбира. Това е особено полезно при обсъждане на слухови апарати, оценка на ежедневните затруднения и проследяване на промени във времето.

Тимпанометрия и акустични рефлекси

Тимпанометрията измерва как се движи тъпанчето при промяна на налягането в ушния канал. Изследването е кратко и обичайно не е болезнено. То може да даде информация за течност зад тъпанчето, нарушена функция на Евстахиевата тръба, проблеми с костиците на средното ухо или перфорация.

Акустичните рефлекси оценяват реакция на малки мускули в средното ухо при звук. В съчетание с другите тестове те могат да допринесат за по-точното локализиране на проблема.

Отоакустични емисии и слухови евокирани потенциали

Отоакустичните емисии измерват слаб звук, който здравите сетивни клетки във вътрешното ухо могат да произведат. Методът често се използва при новородени, малки деца и хора, при които стандартната аудиометрия е трудна за провеждане.

Слуховите евокирани потенциали, включително ABR/BERA, проследяват електрическата активност по слуховия път след звуков стимул. Те могат да бъдат полезни при съмнение за нарушение по слуховия нерв, при определени неврологични въпроси или когато резултатите от обичайните тестове не са достатъчно ясни.

Изследвания при шум в ушите

Аудиолог извършва изследване на слуха на пациент със слушалки

Тинитусът се оценява заедно със слуха, защото често съпътства сензоневрално намаление на слуха. Понякога аудиологът извършва допълнителни измервания за честотата и силата, с която пациентът възприема шума. Те не измерват директно самото субективно усещане, но могат да помогнат при проследяване и планиране на подход за овладяване на симптомите.

Ако шумът е пулсиращ и се синхронизира със сърдечния ритъм, лекарят ще прецени възможни съдови, анатомични или други причини. При едностранен тинитус, асиметрия в слуха, лицева слабост, нарушено равновесие или други нетипични находки може да е необходимо по-задълбочено изясняване.

Кога се назначават образни и лабораторни изследвания

Ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография не са рутинни за всеки пациент с шум в ушите. Те се назначават, когато анамнезата, прегледът или аудиограмата сочат нужда от оглед на вътрешното ухо, слуховия нерв, костните структури или кръвоносните съдове. ЯМР често се предпочита при определени съмнения, свързани със слуховия нерв и меките тъкани, а КТ може да е полезна за оценка на костни промени и средното ухо.

Кръвни изследвания могат да се обсъдят при данни за конкретно системно заболяване, например нарушения на функцията на щитовидната жлеза, анемия, възпаление, метаболитни или автоимунни състояния. Универсален лабораторен панел за всички случаи не съществува. Ако намаленият слух се съчетава със световъртеж, гадене или нестабилност, могат да се назначат вестибуларни тестове за оценка на равновесната система.

Кога да потърсите помощ спешно

Внезапното намаление на слуха в едното или двете уши, особено ако се развие за часове или до няколко дни, изисква бърза оценка от УНГ специалист. Не отлагайте при новопоявил се силен шум в ушите с внезапна загуба на слух, тежък световъртеж, слабост или изтръпване на лице или крайници, силно главоболие, травма на главата, кървене или гнойно течение от ухото.

Как да се подготвите за прегледа

  • Запишете кога са започнали симптомите и дали се променят.
  • Отбележете дали шумът е в едното ухо, в двете уши или в главата.
  • Носете списък с лекарства, хранителни добавки и предишни заболявания.
  • Споделете за излагане на силен шум, инфекции, травми и фамилна история за слухови проблеми.
  • Избягвайте силен шум преди теста, ако е възможно, и следвайте указанията на екипа.

След поставяне на диагнозата специалистът обсъжда подходящите следващи стъпки. Те могат да включват лечение на установена причина, защита от шум, проследяващи аудиограми, слухови устройства, звукова терапия или насочване към друг специалист. Целта е да се изясни причината и да се намали отражението на симптомите върху общуването, съня и ежедневието.

FAQ

Болезнена ли е аудиометрията?

Не. При аудиометрията се слушат звуци с различна сила и честота и се дава знак, когато бъдат чути. Изследването обичайно е неинвазивно и безболезнено.

Нужен ли е ЯМР при всеки шум в ушите?

Не. Образно изследване се назначава според симптомите, УНГ прегледа и резултатите от слуховите тестове. То може да е необходимо при едностранни оплаквания, асиметрия на слуха или други тревожни находки.

Може ли ушната кал да причини намален слух и шум?

Да. Натрупаната ушна кал може да запуши слуховия канал и да доведе до временно заглъхване, усещане за пълнота и шум. УНГ прегледът установява дали това е причината.

Кога внезапният слухов проблем е спешен?

Потърсете възможно най-бързо УНГ оценка при внезапно намаление на слуха, особено в едното ухо, със или без шум в ушите и световъртеж. Ранната оценка е важна за уточняване на причината и действията.

×
Search

Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International