При мозъчна аневризма изборът между клипсиране и ендоваскуларно лечение се прави индивидуално от неврохирург и интервенционален неврорентгенолог. Решението зависи от разположението, формата и размера на аневризмата, наличието на кръвоизлив, възрастта, общото здраве и нуждата от продължително проследяване.
Мозъчната аневризма е локално разширение или издуване на отслабена част от артерия в мозъка. Част от аневризмите никога не причиняват симптоми, но други могат да нарастват, да притискат близки структури или да се разкъсат. Разкъсването води до субарахноидален кръвоизлив — спешно и потенциално животозастрашаващо състояние.
Лечението има за цел да изолира аневризмата от кръвотока, така че рискът от кървене или повторно кървене да бъде намален. Основните методи са микрохирургично клипсиране и ендоваскуларно лечение през кръвоносните съдове. И двата подхода могат да бъдат подходящи, но нито един не е най-добрият избор за всеки пациент.
Потърсете спешна помощ при внезапно, изключително силно главоболие, често описвано като „най-силното в живота“, особено ако е придружено от повръщане, скован врат, припадък, обърканост, двойно виждане, слабост, изтръпване или гърч. Такива симптоми могат да насочват към кръвоизлив и не бива да се изчаква.
Неразкъсана аневризма понякога се открива случайно при образно изследване. При определени хора тя може да се наблюдава с периодични прегледи, контрол на кръвното налягане, отказ от тютюнопушене и обсъждане на индивидуалните рискове. Решението за активно лечение не се определя само от размера.
Екипът оценява образните изследвания, най-често компютърна томография, магнитнорезонансна ангиография или катетърна церебрална ангиография. Важно е дали аневризмата е разкъсана, къде се намира, какъв е нейният размер, форма, шийка и отношение към разклоненията на артериите. Анализират се и възрастта, неврологичното състояние, съпътстващите заболявания, приеманите лекарства и личните предпочитания на пациента.
При разкъсана аневризма приоритет е възможно най-бързото и безопасно обезопасяване, за да се ограничи рискът от повторен кръвоизлив. При неразкъсана аневризма се сравнява очакваният риск от естествения ход с риска от интервенцията. Най-доброто решение често се обсъжда на мултидисциплинарна среща между неврохирурзи, интервенционални специалисти, невролози, анестезиолози и пациента или неговите близки.

Клипсирането е операция, при която неврохирургът достига аневризмата чрез краниотомия — контролирано отваряне на малък участък от черепа. Под оперативен микроскоп върху шийката на аневризмата се поставя специален метален клипс. Той прекъсва навлизането на кръв в аневризмата, като запазването на нормалния кръвоток в основните артерии е ключова цел.
Предимство на клипсирането е директната визуализация на аневризмата и често много устойчивото й изключване от кръвотока. Възстановяването обаче обикновено е по-дълго, защото се извършва открита операция. Рисковете включват инфекция, кървене, гърчове, увреждане на близки съдове или нервни структури, инсулт и усложнения от анестезията. Точният риск зависи силно от конкретния случай.
Ендоваскуларното лечение се извършва чрез катетър, въведен най-често през артерия в слабината или китката и насочен до мозъчните съдове под рентгенов контрол. Специалистът може да постави фини спирали в аневризмата, стент, устройство за отклоняване на кръвотока или друго вътресъдово устройство. Методът не изисква отваряне на черепа.
Ендоваскуларното лечение често е свързано с по-малък оперативен разрез и по-кратко първоначално възстановяване. При някои устройства, особено стентове и устройства за отклоняване на кръвотока, може да е необходимо лечение с антиагрегантни лекарства за определен период. Това трябва внимателно да се прецени при пациенти с висок риск от кървене или при остро разкъсана аневризма. Възможни са тромбоза, инсулт, перфорация на съда, контрастна реакция, непълно запълване или повторно изпълване на аневризмата.
След клипсиране или ендоваскуларно лечение пациентът се наблюдава в болница според тежестта на състоянието и вида на интервенцията. При разкъсана аневризма е необходимо наблюдение и за усложнения на субарахноидалния кръвоизлив, като вазоспазъм, хидроцефалия и нарушения в електролитите.
Контролните образни изследвания са важна част от грижата, особено след ендоваскуларно лечение, защото в отделни случаи е възможно остатъчно или повторно кръвоснабдяване на аневризмата. Графикът за контролни прегледи се определя индивидуално. Не спирайте антиагрегантни, антикоагулантни или други предписани лекарства без указание от лекуващия екип.
Информираното решение се основава на балансирана оценка на рисковете и ползите, а не на универсално правило. Опитът на екипа с двата метода и достъпът до подходяща невроваскуларна грижа са също важни за безопасното планиране на лечението.
Няма универсално по-добър метод. Клипсирането и ендоваскуларното лечение се сравняват според анатомията на аневризмата, риска от разкъсване, общото здраве, наличието на кръвоизлив и очакваната нужда от проследяване.
Да, при някои неразкъсани аневризми наблюдението може да е разумен вариант. Решението се взема след оценка на размера, мястото, формата, промяната във времето, рисковите фактори и риска от интервенция.
Възстановяването е индивидуално и зависи от вида процедура и дали аневризмата е била разкъсана. Ендоваскуларното лечение често позволява по-бързо първоначално възстановяване, но при кръвоизлив общото възстановяване може да е значително по-дълго.
Да. Макар клипсирането често да осигурява трайно изолиране на аневризмата, лекуващият екип може да препоръча контролно образно изследване според резултата от операцията, личната анамнеза и наличието на други аневризми.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International