Животоспасяваща трансплантация между семейства от Украйна и Турция

Семейство Павлив от Украйна и Йонал от Турция се върнаха към живота с кръстосана чернодробна трансплантация

39-годишният Микола Павлив, който живее в Лвов, Украйна, се обръща към лекар, разтревожен от пожълтели склери на очите си. След извършените прегледи и изследвания, неочаквано е диаганостициран с цироза.

В търсене на най-доброто лечение, Павлив и съпругата му Лариса заминават за Италия, където ги информират, че се налага трансплантация на черен дроб. Италианските лекари обаче не могат да извършат операцията, поради кръвна несъвместимост между Микола и роднините му от първа  степен.

Така семейство Павлив се връщат обратно в родната си страна и правят проучване, което им показва, че трансплантацията може да бъде извършена в Турция.

Микола Павлив и съпругата му се обръщат към болница Acıbadem Atakent, където поради кръвната несъвместимост им е препоръчана „кръстосана“ трансплантация. Г-н Павлив приема предложението и е записан в листата на чакащи за подходящ донор.

Отделението за бъбречни и чернодробни трансплантации започва процедура за откриване на съвместим донор и се свързва с 66-годишния Сюлейман Йонал, който по същото време се обръща за трансплантация към Образователната и изследователска болница Ван.

Лекарите преценяват, че г-н Павлив и г-н Йонал са подходящи за кръстосана трансплантация и се срещат със Сюлейман Йонал и неговия 32-годишен син Изет, за да ги информират, че могат да се подложат на кръстосана чернодробна трансплантация със семейството от Украйна. Турското семейство приема. Така от болницата организират трансфера на баща и син до Истанбул, където ги запознават с украинската двойка.

В комуникацията между семейства Павлив и Йонал помагат преводачи, но след като се опознават, за кратко време те започват да общуват и с жестове. Членовете на двете семейства общуват и в социалните мрежи, където дори споделят общи снимки.

Тогава идва ред и на процедурите по самата трансплантация, в която се включват всички членове на трансплантационните екипи в болницата. Една до друга в операционната зала се нареждат четири операционни маси, и четири операции се извършват едновременно.

Част от черния дроб на Лариса Павлив е присаден на Сюлейман Йонал, а от Изет Йонал – на Микола Павлив. Няколко дни след успешните трансплантации и извършване на необходимите изследвания, двете семейства са изписани от болницата, получили шанс за нов живот и нови приятели.

“И в бъдеще ще поддържаме връзка”

Микола Павлив твърди, че до 38-та си година никога не е влизал в болница, а цирозата му е диагностицирана след завръщане от семейна почивка, когато забелязал жълто оцветяване на очите си.

„Бях шокиран, когато лекарят ми съобщи диагнозата, защото никога преди не съм боледувал. Преминах известно лечение преди самата трансплантация. Денят на операцията беше труден както за мен, така и за семейството ми. Това беше последната ни надежда, но знаехме, че всичко ще е наред“, разказва Павлив. И допълва, че много се зарадвал на новината за подходящ донор от Хакари: „Преди това съм идвал два пъти в Турция на почивка. Но този път дойдохме да търсим спасение. В Турция възстанових здравето си и си тръгвам от тук щастлив“.

Микола Павлив казва, че ще продължат да поддържат връзка със семейство Йонал чрез социалните мрежи.

38-годишната Лариса Павлив, която е и майка, твърди че е много щастлива от възстановяването на съпруга си. Тя е приела кръстосаната трансплантация на черен дроб без всякакво колебание и сега е благодарна на семейство Йонал.

“Всички сме просто хора”

Сюлейман Йонал, който благодарение на украинското семейство най-после получи черния дроб, който очакваше от четири години, твърди че различните езици и вярвания не могат да бъдат пречка за общочовешките ценности. Баща на 5 сина и 2 дъщери, Йонал разказва: „Преди четири години бял блъснат от автомобил. Малко след това научих, че имам чернодробно заболяване. Отидох в болницата във Ван, но чернодробната трансплантация се оказа невъзможна заради кръвна несъвместимост. Затова избрах кръстосана трансплантация“.

Сюлейман Йонал твърди, че е бил изненадан от новината за украинското семейство, с което могат да разменят дарените органи, но още на първата среща ги прегърнал. „Бях много изненадан. Украйна е далече от Турция… Изобщо не очаквах такова развитие. Но във всички случаи това е отличен шанс. Мислех си, че ще се намери орган за мен в Турция, но това няма значение. В крайна сметка, всички ние сме просто хора. Отново съм здрав след операцията и се чувствам добре“, разказва той.

Изет Йонал, който е шестото дете в  семейството, и съпругата му вече 9 години се грижат за баща му. Той посочва, че физическото и психическото състояние на баща му са се възстановили след кръстосаната трансплантация, а операцията е направила и двете семейства щастливи.

“Операцията продължи 9-10 часа”

Кръстосаната трансплантация на черен дроб не е лесна процедура, твърди проф. Ремзи Емироглу, директор на Отделението за бъбречни и чернодробни трансплантации. „Кръстосано донорство използваме често при бъбречните трансплантации, но чернодробната операция може да продължи 7-8 часа и времето се удвоява при кръстосана трансплантация. Информирахме пациентите за рисковете, а те ни отвърнаха, че нямат друг избор и приемат трансплантацията при всякакви условия. Тогава пристъпихме към самата операция. Направихме съответните приготовления и започнахме операцията сутринта. За щастие сме голям екип и извършваме трансплантации в три наши болници. За тази операция конкретно събрахме при нас всички екипи и подготвихме четири операционни маси. Операциите на двамата донори и двамата реципиенти започнаха по едно и също време и цялата процедура продължи около 9-10 маса. Не срещнахме сериозни затруднения или усложнения както по време на операцията, така и в следоперативния период. Пациентите бяха изписани след две седмици“, разказва проф. Ремзи Емироглу.

Кръстосани чернодробни трансплантации не се правят много често в Турция, казва проф. Емироглу и допълва, че за семейства Павлив и Йонал всичко е преминало успешно. Специалистът допълва, че физическото възстановяване в постоперативния период също е важно: „Не е лесно да преминеш хирургична операция с висок риск в чужда държава, която не познаваш и чийто език не разбираш. Но нашите пациенти са много позитивни и енергични хора. Сега вече са и по-щастливи. Двете семейства се харесват помежду си. За нас е голямо удовлетворение да ги видим отново здрави и щастливи“.

„Всъщност, всички хора по света искат едно и също. Животът е най-голямата ценност, а оцеляването е силен и неизменен инстинкт. И това е така независимо от възраст, религия, раси, държави и езици. Всеки  се опитва да съхрани живота и какво виждате, тук няма общо дали си от Турция или Украйна“, коментира хирургът.

Проф. Емироглу припомня, че хората, които се съгласяват на кръстосана чернодробна трансплантация, спасяват едновременно своя живот и живота на друг човек.

„В най-добрия случай, трансплантираният орган идва от трупен донор, тоест дарен е от членовете на семейството на починал човек. Но в много държави по света листите на чакащи са дълги, а пациентите с хронично чернодробно заболяване нямат друг шанс за живот, освен трансплантация на орган. Хората с бъбречно заболяване могат да се поддържат на хемодиализа, но нуждаещите се от чернодробна трансплантация умират без животоспасяващия орган“, посочва специалистът.

Черният дроб е единственият орган в човешкото тяло, който може да регенерира и продължава да функционира без сериозни усложнения, дори ако 70% от обема му бъдат отстранени. Това прави възможно извършването на чернодробни трансплантации от жив донор, което е животоспасяваща възможност за пациенти с чернодробна недостатъчност, за които дългите листи на чакащи за трупен донор не са добра алтернатива. „Кръстосаните“ трансплантации, от своя страна, помагат на онези сред тях, които имат близък донор, но двамата нямат нужната съвместимост. С над 700 извършени чернодробни трансплантации до момента, Центровете за трансплантация на черен дроб към болници Acibadem постигат успеваемост на високо световно ниво и са референтен център за сложни случаи за пациенти от други центрове в цяла Турция, включително и за деца