Ако нямате симптоми, обикновено е разумно да правите профилактичен преглед веднъж годишно, но не всеки тест трябва да се повтаря ежегодно. Нужните изследвания и интервалите зависят от възрастта, пола, фамилната анамнеза, начина на живот, хроничните заболявания и предишните резултати.
Комплексните профилактични изследвания имат една основна цел: да открият рискови фактори или заболявания в ранен етап, когато човек се чувства добре и лечението или промяната в начина на живот могат да бъдат по-ефективни. Това обаче не означава, че е необходимо всяка година да се правят всички възможни кръвни тестове, образни изследвания и консултации със специалисти.
Прекалено широкото изследване без медицинска причина може да доведе до случайни отклонения, които не са опасни, но налагат повторни тестове, тревожност или ненужни процедури. Най-полезният подход е персонализиран профилактичен план, изготвен с общопрактикуващ лекар или друг лекуващ специалист.

За повечето възрастни без оплаквания е подходящо да обсъждат здравето си с лекар поне веднъж годишно. Годишният преглед дава възможност да се измерят кръвно налягане, тегло, индекс на телесна маса и обиколка на талията при необходимост, да се прегледат лекарствата, ваксинациите, семейната анамнеза и промените в начина на живот.
Самите лабораторни и инструментални изследвания не винаги са годишни. Ако предишните резултати са нормални и рискът е нисък, някои показатели могат да се проследяват през по-дълги интервали. При повишен риск, гранични резултати, бременност, хронично заболяване или прием на определени лекарства контролът може да е по-чест.
Съдържанието на профилактичния пакет трябва да се определя след разговор и преглед, а не само по предварително фиксиран списък. Лекарят може да препоръча част от следните оценки.
Кръвното налягане е добре да се измерва редовно, често при годишния преглед или по-често при предишни високи стойности. При някои хора е полезно домашно измерване по указания на лекар. Липидният профил, включващ холестерол и триглицериди, се назначава според възрастта и индивидуалния риск. При нормални стойности и нисък риск не винаги е необходимо изследване всяка година.
Изследване на кръвна захар на гладно и/или гликиран хемоглобин може да се обсъди при възрастни с наднормено тегло, фамилна обремененост, високо кръвно налягане, нарушения в липидите, предишен гестационен диабет или други рискови фактори. Честотата зависи от резултата и от преценката на лекаря.
Пълната кръвна картина, чернодробните, бъбречните и други биохимични показатели могат да бъдат част от индивидуален профилактичен план. Не е доказано, че разширен панел от тестове е необходим ежегодно за всеки здрав човек. Тези изследвания са по-полезни, когато има конкретен риск, проследявано състояние или отклонение в предишни резултати.
Скрининговите програми са насочени към определени възрастови и рискови групи. Те не се назначават еднакво при всички и не заместват прегледа при новопоявили се симптоми.
Не правете туморни маркери „за всеки случай“, ако лекар не е препоръчал това. При хора без симптоми тези тестове често не са подходящи за общ скрининг и могат да дадат подвеждащи резултати.
По-често проследяване може да е необходимо при високо кръвно налягане, преддиабет или диабет, висок холестерол, затлъстяване, бъбречно или чернодробно заболяване, автоимунно състояние, онкологична анамнеза или прием на лекарства, които влияят на кръвната картина, бъбреците, черния дроб или електролитите. Същото важи при силна фамилна обремененост.
Важно е да пазите предишните си резултати. Тенденцията във времето често е по-информативна от единична стойност. Носете резултатите на преглед и съобщавайте за промени в теглото, съня, настроението, физическата активност, храненето и употребата на тютюн или алкохол.

Профилактичният график важи за хора без оплаквания. Не чакайте следващия годишен преглед, ако имате необяснима загуба на тегло, продължителна температура, нова бучка, кръв в изпражненията или урината, задух, болка в гърдите, необичайно кървене, трайна промяна в изхожданията или друг тревожен симптом. Потърсете медицинска оценка своевременно.
Най-добрият профилактичен план е реалистичен, основан на личния риск и редовно актуализиран. Годишният разговор с лекар е добра отправна точка, а честотата на конкретните профилактични изследвания трябва да бъде индивидуална.
Не непременно. При здрави хора с нормални предишни резултати честотата зависи от възрастта, рисковите фактори и преценката на лекаря. По-често изследване е възможно при хронично заболяване, лекарства или предишни отклонения.
Туморните маркери обикновено не се използват като общ скрининг при хора без симптоми. Те могат да бъдат подходящи в конкретни клинични ситуации, определени от лекар, но не са универсален тест за ранно откриване на рак.
Годишният преглед е добра възможност за оценка на здравния риск и за планиране на нужните изследвания. Някои тестове се правят ежегодно, а други през по-дълги интервали, според индивидуалния риск и предишните резултати.
Началната възраст и честотата зависят от вида рак, пола, фамилната анамнеза и актуалните национални препоръки. Лекарят може да ви насочи за подходящ скрининг за маточна шийка, гърда, дебело черво или бял дроб според вашия риск.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International