Донор за костен мозък може да бъде близък роднина или несвързан доброволен дарител, ако е достатъчно съвместим по тъканни показатели и е клинично подходящ. Най-важни са HLA-съвместимостта, общото здравословно състояние и безопасността както за донора, така и за реципиента.
Трансплантацията на костен мозък, по-точно на хемопоетични стволови клетки, често е необходима при тежки заболявания на кръвта и имунната система. Един от най-важните въпроси е: кой може да бъде донор при трансплантация на костен мозък? Отговорът не е само „роднина“ или „здрав човек“, а зависи от съвместимостта, здравословното състояние и вида на трансплантацията.
Най-важният критерий е тъканната съвместимост, която най-често се оценява чрез HLA типизиране. Това са белтъци на клетките, по които имунната система разпознава „своето“ и „чуждото“. Колкото по-близка е съвместимостта между донора и пациента, толкова по-голям е шансът трансплантацията да бъде планирана безопасно.
Освен HLA съвместимостта се преценяват и други фактори: възраст, общо здравословно състояние, наличие на инфекциозни заболявания, автоимунни състояния, злокачествени заболявания, както и рискове, свързани с даряването. Подходящ донор не е просто „желание за помощ“, а човек, който може да дари безопасно.

Първият източник на търсене обикновено е семейството. Най-често се изследват братя и сестри, защото имат по-голяма вероятност за съвпадение на HLA маркерите. В някои случаи могат да бъдат подходящи родители или деца, но при тях пълно съвпадение е по-рядко.
Ако в семейството няма подходящ човек, се търси несвързан донор от регистри на доброволци. Това е напълно обичаен подход в съвременната трансплантология. Доброволците предварително са преминали типизиране и са заявили готовност да помогнат, ако бъдат открити като съвместими.
В определени клинични ситуации е възможно да се използва частично съвместим, или хаплоидентичен, донор. Това означава, че донорът споделя само част от HLA характеристиките с пациента. Такъв вариант може да бъде разгледан, когато няма напълно съвместим донор и лекарският екип прецени, че това е най-подходящата опция.
Не всеки здрав човек автоматично е подходящ донор. Обикновено се оценяват хора, които отговарят на медицински и организационни критерии, например:
Важно е да се знае, че окончателното решение винаги се взема от медицинския екип след прецизна оценка. Дори човек да е млад и привидно здрав, той може да не бъде одобрен, ако има фактори, които правят даряването неподходящо.
Преди даряване донорът преминава серия от прегледи и лабораторни тестове. Те обикновено включват:
Целта е да се потвърди, че донорът може да дари безопасно и че събраният материал е подходящ за трансплантация.
Има два основни начина за събиране на хемопоетични стволови клетки. Първият е от периферна кръв след специална подготовка, която стимулира излизането на стволови клетки в кръвообращението. Вторият е чрез директно вземане на костномозъчен материал от тазовите кости под анестезия. Изборът зависи от клиничната ситуация, предпочитанията на центъра и конкретната нужда на пациента.
И в двата случая се следват строги правила за безопасност, а донора се информира предварително за процеса, възможните неудобства и възстановяването.
Съществуват състояния, при които човек обикновено не е подходящ донор. Примери са:
Този списък не е изчерпателен. Винаги се прави индивидуална медицинска преценка.

Ако на ваш близък му предстои трансплантация, важно е да знаете, че търсенето на донор може да включва различни стъпки и понякога да отнеме време. Не всеки роднина е подходящ, но това не означава, че няма решение. Лекуващият екип може да насочи към регистри, международно търсене или алтернативни донори според случая.
Полезно е да задавате въпроси за съвместимостта, вида на трансплантацията, очакваните изследвания и възможните рискове. Информираността помага семейството да участва спокойно и реалистично в процеса.
Кой може да бъде донор при трансплантация на костен мозък? Най-често това е близък роднина, несвързан доброволен донор или в определени ситуации частично съвместим донор. Ключовите фактори са HLA съвместимостта, доброто здравословно състояние и оценката от специализиран медицински екип.
Ако има съмнение дали даден човек е подходящ, единственият надежден отговор може да бъде даден след медицинско изследване и консултация със специалист по трансплантация.
Да, брат или сестра често са първите изследвани донори, защото имат по-голяма вероятност за HLA съвместимост.
Да, донорът трябва да е клинично подходящ и с добро общо здраве, но окончателната преценка е индивидуална.
Това е донор, който споделя част от тъканните показатели с пациента и може да бъде опция, ако няма напълно съвместим.
Не. Доброволецът първо преминава медицинска оценка, за да се прецени дали даряването е безопасно.
Не. В зависимост от случая могат да се използват и хемопоетични стволови клетки от периферна кръв.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International