Подходящ кандидат за бъбречна трансплантация обикновено е човек с напреднала бъбречна недостатъчност, при когото трансплантацията е по-подходяща от продължителна диализа. Оценката включва медицински, психологически и социални фактори, за да се прецени безопасността на операцията и вероятността за добро проследяване след нея.
Бъбречната трансплантация е лечение за хора с тежко увредена бъбречна функция, при които други възможности вече не осигуряват достатъчно добро качество на живот или достатъчен контрол на заболяването. Решението не се взема само по една лабораторна стойност или диагноза. То е резултат от подробна оценка на общото здраве, рисковете и способността на пациента да премине през операцията и последващото лечение.
Най-често кандидати са хора с хронично бъбречно заболяване в напреднал стадий или терминална бъбречна недостатъчност. Това включва пациенти на хемодиализа или перитонеална диализа, както и хора, при които се очаква бъбречната функция да се влошава до степен да се наложи бъбречно заместване.
Подходящият кандидат не е непременно човек, който вече е на диализа. Понякога оценката започва по-рано, за да има време за подготовка, изследвания и включване в листа на чакащи, ако е необходимо.

Екипът преценява дали трансплантацията може да донесе полза в сравнение с продължаване на диализата и дали рискът е приемлив. Обичайно се търсят следните условия:
Важно е да се знае, че възрастта сама по себе си не е единствен критерий. По-важни са общото състояние, съпътстващите заболявания и функционалният капацитет на пациента.
Оценката за бъбречна трансплантация е мултидисциплинарна. В нея могат да участват нефролог, трансплантационен хирург, анестезиолог, кардиолог, инфекционист, психиатър или психолог, социален работник и други специалисти според случая.
Първо се потвърждава стадият на бъбречното заболяване и се анализира какво е причинило увреждането. След това се изследва дали има заболявания, които биха увеличили риска от операцията или от ранни усложнения след нея.
Често се назначават кръвни и уринни изследвания, образни изследвания, ЕКГ, ехокардиография, оценка на белите дробове и други тестове според нуждите. Проверява се и кръвната група, както и имунологична съвместимост между донор и реципиент, когато има потенциален донор.
Сърдечно-съдовите заболявания са важна част от оценката, защото бъбречната недостатъчност често е свързана с по-висок риск от сърдечни проблеми. Ако има данни за коронарна болест, сърдечна недостатъчност, аритмии или лошо контролирано кръвно налягане, може да се наложат допълнителни консултации и изследвания.
Активни инфекции обикновено трябва да бъдат лекувани преди трансплантация. Оценяват се и минали инфекции, ваксинационен статус и риск от реактивация на латентни вируси. Също така се проверява за наличие на активни злокачествени заболявания или наскоро лекувани тумори, защото имуносупресията след трансплантация може да промени риска.
След трансплантацията се приемат лекарства всеки ден и редовно се посещават контролни прегледи. Затова екипът преценява дали пациентът може да спазва терапията, дали разбира значението на дългосрочното проследяване и дали има подкрепа у дома или в общността.
Психични състояния като тежка нелекувана депресия, активна зависимост или изразени проблеми със спазването на лечение могат да наложат отлагане, докато не се осигури подходяща подкрепа.
Някои състояния временно или постоянно пречат на трансплантацията. Сред тях са:
Това не означава непременно окончателен отказ. Понякога пациентът може да стане подходящ след лечение, стабилизиране или допълнителна подготовка.
Процесът обикновено започва с насочване от нефролог към трансплантационен център. След това се събират подробни данни за заболяванията, лекарствата, предишни операции и навици. Следват изследвания и консултации, а екипът обсъжда дали пациентът да бъде включен за трансплантация, да се подготви допълнително или да се лекува друг проблем преди това.
Ако пациентът е одобрен, може да бъде включен в листа на чакащи за подходящ донор или да се планира трансплантация от жив донор, когато това е възможно и безопасно.

Добре е пациентът да носи списък с всички лекарства, предишни епикризи, резултати от изследвания и информация за алергии, прекарани инфекции и ваксини. Полезно е предварително да се подготвят въпроси за екипа, например относно рисковете, очакваното проследяване и възможностите за жив донор.
Също така е важно честно да се обсъдят тютюнопушене, употреба на алкохол или други вещества, защото това може да повлияе на преценката и на плана за подготовка.
Подходящият кандидат за бъбречна трансплантация е не само човек с напреднало бъбречно заболяване, но и човек, при когото ползата, безопасността и готовността за дългосрочно лечение са внимателно балансирани. Оценката е индивидуална и може да отнеме време, но тя е ключова за избора на най-подходящия момент и най-добрия план за лечение.
Ако имате напреднало бъбречно заболяване, говорете с нефролог за насочване към трансплантационен център и за това какво да очаквате от оценката.
Обикновено при напреднало хронично бъбречно заболяване или терминална бъбречна недостатъчност, когато бъбреците вече не могат да поддържат нужната функция самостоятелно.
Не. Някои пациенти се оценяват и преди да започнат диализа, за да се планира навреме трансплантацията и подготовката.
Не е единствена пречка. Решението зависи повече от общото здраве, сърдечно-съдовия риск, съпътстващите заболявания и способността за проследяване след операцията.
Активна инфекция, нелекувано онкологично заболяване, тежки сърдечни или белодробни проблеми и състояния, които пречат на безопасната операция или проследяване.
След трансплантацията лечението е дългосрочно и изисква строга дисциплина. Психологическата оценка помага да се прецени дали пациентът е подготвен за това и има нужната подкрепа.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International