Трансплантация на костен мозък се препоръчва при някои левкемии и лимфоми, когато е нужно по-интензивно лечение, когато заболяването е високорисково, рецидивира или не отговаря добре на стандартната терапия. Решението зависи от вида на рака, стадия, възрастта, общото състояние и наличието на подходящ донор или възможност за автоложна трансплантация.
Трансплантацията на костен мозък, по-точно трансплантацията на стволови клетки, е важен вариант в лечението на някои пациенти с левкемия и лимфом. Тя не се използва за всеки случай, а се обсъжда, когато обичайната терапия не е достатъчна или когато рискът от рецидив е висок.
При тази процедура се възстановява костният мозък с помощта на здрави кръвотворни стволови клетки. Те могат да бъдат събрани от самия пациент преди лечение или от подходящ донор. Целта е да се даде възможност за провеждане на по-агресивно лечение или да се замени увреденият костен мозък с нови здрави клетки.
Има два основни типа:

При левкемия трансплантацията може да се препоръча, ако заболяването е високорисково или ако има вероятност да се върне след стандартно лечение. Най-често това се обсъжда при пациенти, при които химиотерапията сама по себе си не дава достатъчен контрол върху болестта.
При част от пациентите алогенната трансплантация се избира, защото освен заместване на костния мозък донорските клетки могат да помогнат и срещу останали левкемични клетки. Това обаче е свързано и с по-висок риск от усложнения и затова изисква внимателна преценка.
При лимфом трансплантацията най-често се обсъжда, когато заболяването се е върнало след лечение или не е реагирало достатъчно добре на стандартните схеми. Автоложната трансплантация често се използва при пациенти, при които е възможно заболяването да бъде поставено под контрол с интензивна терапия, последвана от връщане на собствени стволови клетки.
При някои лимфоми алогенната трансплантация може да бъде обсъдена след неуспех на други подходи, но това решение зависи от конкретния подтип, общото състояние и предишните лечения.
Решението се взема от хематологичен екип след подробна оценка. Не е важно само какъв е видът на рака, а и доколко е активен, как е реагирал до момента и дали пациентът може да понесе самата процедура.
Ако лекарят предлага трансплантация, е полезно да зададете въпроси за целта на процедурата, очакваните ползи, възможните рискове и алтернативите. Това помага да се вземе информирано решение, съобразено с личната ви ситуация.
Трансплантацията е сериозна процедура и не е подходяща за всеки. Възможни са инфекции, кървене, умора, увреждане на органи и други усложнения. При алогенна трансплантация съществува и риск от реакция „присадка срещу приемник“, при която донорските клетки атакуват тъканите на пациента.
Поради тези рискове лекарите препоръчват трансплантацията само когато очакваната полза е по-голяма от възможната вреда. В някои случаи може да се избере друго лечение, ако общото състояние не позволява безопасно провеждане на процедурата.

Подготовката включва изследвания на кръвта, образни и функционални тестове, оценка на сърдечна, бъбречна и чернодробна функция, както и план за инфекциозна профилактика. Ако е възможно, пациентът получава ясни инструкции за хранене, медикаменти и престой в болница.
Важно е да обсъдите и практическите въпроси — подкрепа у дома, време извън работа и необходимост от близък човек, който да ви помага по време на възстановяването.
Трансплантацията на костен мозък при левкемия и лимфом се препоръчва в избрани случаи: при висок риск, непълен отговор към лечение, рецидив или агресивен ход на заболяването. Решението е индивидуално и се основава на баланса между потенциалната полза и рисковете. Най-добрият подход се определя след разговор с хематологичен екип, който познава подробно вашата диагноза и общо състояние.
Не. Тя се използва само при определени подтипове и клинични ситуации, когато стандартното лечение не е достатъчно или рискът от рецидив е висок.
При автоложната се използват собствени стволови клетки на пациента, а при алогенната — клетки от донор. Изборът зависи от диагнозата и целта на лечението.
Да, понякога трансплантация се обсъжда и в ремисия, ако рискът от нов рецидив е висок и лекарите преценят, че ползата е по-голяма от риска.
Възстановяването е индивидуално и зависи от вида трансплантация, общото състояние и усложненията. Лекуващият екип ще ви даде по-точна прогноза.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International