Гинекологична лапароскопия се препоръчва, когато е нужно да се огледат и при нужда лекуват органите в малкия таз с минимално инвазивен подход. Най-често се използва при болка, ендометриоза, кисти, сраствания, безплодие или съмнение за извънматочна бременност. Изследването се прави под упойка и обикновено включва малки разрези и камера.
Гинекологичната лапароскопия е минимално инвазивна хирургична процедура, при която лекарят оглежда органите в малкия таз с помощта на камера и специални инструменти, въведени през малки разрези в корема. Тя може да бъде диагностична, когато целта е да се установи причината за оплакванията, или оперативна, когато по време на същата процедура се извършва лечение.
Този метод се използва широко в съвременната гинекология, защото позволява прецизен преглед на матката, яйчниците, маточните тръби и околните структури, като обикновено води до по-малка травма на тъканите в сравнение с отворената операция.
Лекарят може да препоръча гинекологична лапароскопия, когато симптомите, образните изследвания или предходното лечение не дават достатъчно ясна информация. Процедурата е особено полезна в следните ситуации:
Важно е да се знае, че лапароскопията не се назначава рутинно при всеки гинекологичен проблем. Решението зависи от симптомите, възрастта, общото здраве, резултатите от ехография, лабораторни изследвания и обсъждането между пациентката и гинеколога.

При диагностичната лапароскопия основната цел е да се видят вътрешните органи и да се потвърди или отхвърли определена диагноза. При оперативната лапароскопия лекарят използва същия достъп, за да отстрани киста, да прекъсне сраствания, да вземе биопсия или да извърши друга необходима манипулация.
Понякога двете роли се съчетават в една процедура: първо се установява находката, а след това, ако има показания и предварително съгласие, се предприема лечение. Това е една от причините лапароскопията да бъде ценен метод в гинекологията.
Процедурата се извършва в операционна зала и обикновено под обща упойка. Пациентката не усеща болка по време на самото изследване. Екипът подготвя корема със стерилен разтвор и прави малки разрези, през които се въвежда тънка тръба с камера, наречена лапароскоп, както и допълнителни инструменти при нужда.
За по-добра видимост коремната кухина се раздува внимателно с газ, което създава пространство за оглед и работа. Лекарят преглежда органите и документира находката. Ако е необходимо, може да вземе тъканна проба или да извърши лечение в рамките на същата интервенция.
Продължителността зависи от причината за процедурата и от това дали се извършва само оглед или и оперативна намеса. След приключване инструментите се изваждат, малките разрези се затварят и пациентката се превежда в стая за възстановяване.
Подготовката се определя от лекуващия екип, но обикновено включва:
Ако има вероятност да сте бременна, това трябва да бъде съобщено предварително. Също така е важно да зададете въпроси за очакванията, рисковете и алтернативите, за да вземете информирано решение.
След процедурата е възможно да има лека болка, подуване на корема, дискомфорт в раменете или умора за кратко време. Това може да е свързано с остатъчния газ и манипулацията в коремната кухина. Обичайно медицинският екип дава указания за обезболяване, грижа за раните и кога можете да се върнете към ежедневните дейности.
Периодът на възстановяване зависи от извършената манипулация. При диагностична лапароскопия възстановяването често е по-бързо, докато при оперативна интервенция може да е необходима повече почивка. Лекарят ще ви посъветва кога да се върнете на работа, спорт или интимен живот според конкретния случай.
Свържете се с медицинския екип, ако след лапароскопията имате силна болка, обилно кървене, температура, зачервяване или отделяне от раната, затруднено дишане, силно подуване на корема или други тревожни симптоми. Макар усложненията да не са чести, ранната оценка е важна.

Гинекологичната лапароскопия предлага няколко важни предимства: по-малки разрези, по-прецизен оглед, възможност за едновременно лечение и често по-бързо възстановяване в сравнение с по-обемни операции. Въпреки това не е подходяща за всяка ситуация и понякога се налага друг оперативен подход, ако находката, анатомията или общото състояние на пациентката го изискват.
Най-важното е процедурата да бъде назначена след внимателна преценка от специалист, който познава симптомите, резултатите от изследванията и индивидуалните ви рискове. Така се избира най-подходящият и безопасен план за диагностика или лечение.
Гинекологичната лапароскопия е ценен метод, когато е нужно да се уточни диагноза или да се извърши лечение с минимална хирургична травма. Тя се препоръчва при определени симптоми и находки, а протичането ѝ обикновено включва упойка, малки разрези, камера и кратък престой за възстановяване. Ако ви е препоръчана такава процедура, обсъдете подробно с гинеколога какво ще се прави, как да се подготвите и какво да очаквате след това.
По време на процедурата се използва упойка, така че пациентката не усеща болка. След това може да има временен дискомфорт, който обикновено се контролира с обезболяващи според указанията на лекаря.
Възстановяването зависи от това дали лапароскопията е била само диагностична или е включвала лечение. При по-лека процедура връщането към ежедневието може да е по-бързо, но точните срокове се определят индивидуално.
Обикновено преди обща упойка има указания за прием на храна и течности. Те се дават от медицинския екип и трябва да се спазват точно, за да се намали рискът по време на анестезията.
Да, лапароскопията често се използва за оглед и потвърждаване на ендометриоза, особено когато симптомите и другите изследвания не дават достатъчно ясно обяснение.
Има ситуации, в които друг подход е по-подходящ, например при определени медицински рискове, обширни сраствания или когато състоянието изисква различна спешна интервенция. Решението се взема от специалист след преценка.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International