Имунотерапията при рак е подходяща при определени тумори, стадии и биологични характеристики на заболяването. Решението се взема след оценка на вида рак, общото състояние, предишните лечения и резултатите от изследванията за биомаркери.
Имунотерапията е лечение, което подпомага имунната система да разпознава и атакува раковите клетки. За разлика от химиотерапията, която действа по-широко върху бързо делящи се клетки, имунотерапията е насочена към определени механизми на тумора и имунния отговор. Това я прави подходяща само при част от онкологичните заболявания и при конкретни клинични ситуации.
Най-често в онкологията се използват няколко вида имунотерапия, включително инхибитори на имунни контролни точки, моноклонални антитела, клетъчни терапии и в някои случаи терапевтични ваксини. Изборът зависи от диагнозата, стадия, предходното лечение и резултатите от молекулярни и имунохистохимични изследвания.

Имунотерапията се обсъжда, когато има научно доказателство, че конкретният тумор може да отговори на този тип лечение. Това обикновено означава, че онкологът преценява не само вида рак, но и характеристиките на самия тумор и на пациента.
Не всички ракови заболявания реагират еднакво на имунотерапия. Някои тумори са по-чувствителни, докато при други ползата е ограничена или все още се проучва. Стадият също е важен: при локализирано заболяване лечението може да е различно от това при метастатично разпространение.
При много пациенти решението се опира на биомаркери, определени от тъканна проба или понякога от кръвни тестове. Такива изследвания могат да помогнат да се прецени вероятността туморът да отговори на имунотерапия.
Важно е да се знае, че липсата на определен биомаркер не винаги изключва лечение, а наличието му не гарантира успех. Окончателната преценка е клинична и индивидуална.
Имунната система и общото здраве на пациента са от значение. Лекарят оценява функционалния статус, наличие на автоимунни заболявания, органна функция, инфекции и други фактори, които могат да повлияят безопасността на лечението.
Имунотерапията не е универсално решение. Тя може да не е добър избор, ако очакваната полза е ниска или рискът от нежелани реакции е по-висок от възможната полза. Това се обсъжда особено внимателно при активни автоимунни заболявания, трансплантирани пациенти, тежко увредено общо състояние или когато има по-подходяща алтернатива.
Понякога лекарят препоръчва друга първа линия на лечение или комбинация от терапии. В други случаи имунотерапията се планира на по-късен етап или в рамките на клинично изпитване.
Решението за имунотерапия се взема от онколог след обсъждане в мултидисциплинарен екип, когато това е необходимо. Обикновено се разглеждат резултатите от хистология, образни изследвания, лабораторни тестове и молекулярни анализи. Целта е да се избере лечение, което е най-съобразено с конкретния случай.
Полезно е пациентът да зададе въпроси като:

Имунотерапията може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други лечения. Някои пациенти понасят терапията добре, а при други се появяват имунно-медиирани нежелани реакции, които изискват бързо разпознаване и лечение. Те могат да засегнат кожа, черва, черен дроб, бели дробове, щитовидна жлеза и други органи.
Затова е важно пациентите да бъдат информирани кои симптоми трябва да съобщят незабавно, като нова кашлица, задух, диария, жълтеница, обрив, силна умора или промяна в хормоналния баланс. Ранната реакция помага лечението да бъде по-безопасно.
Имунотерапията при рак е подходяща само в определени случаи и се избира индивидуално. Най-важни са видът на тумора, стадият, биомаркерите, общото състояние и предходните терапии. Ако се обсъжда за вас, разговорът с онколог и прецизният диагностичен план са ключът към правилното решение.
Не. Подходящостта зависи от вида тумор, стадия, биомаркерите и общото състояние на пациента.
Онкологът оценява патологичните и молекулярните изследвания, както и клиничната картина. Някои биомаркери могат да насочат към по-голяма вероятност за ефект.
Да, в някои случаи се комбинира с хирургия, лъчетерапия или други системни терапии, ако това е подходящо за конкретния случай.
Важно е да съобщите нов задух, кашлица, диария, обрив, жълтеница, силна умора или други необичайни симптоми възможно най-рано.
Не винаги. Липсата на биомаркер не изключва автоматично лечение, но може да промени очакванията и избора на терапия.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International