Операция при бъбречни камъни се обсъжда, когато камъкът не може да излезе сам, причинява силна болка, запушване, инфекция, увреждане на бъбрека или повтарящи се проблеми. Най-често се използват разбиване с ударни вълни, уретероскопия с лазер и перкутанно отстраняване през малък кожен достъп.
Бъбречните камъни са твърди образувания от соли и минерали в бъбрека или пикочните пътища. Малките камъни, особено ако са разположени ниско в уретера, често могат да се отделят спонтанно с урината. Урологът може да препоръча прием на течности според индивидуалното състояние, обезболяващи лекарства, медикаменти за отпускане на уретера в подходящи случаи и проследяване с образно изследване.
Не всеки камък трябва да бъде премахван веднага. Решението зависи не само от размера, а и от мястото, твърдостта и броя на камъните, степента на запушване, симптомите, бъбречната функция, наличието на инфекция, бременност, придружаващи заболявания и предишни епизоди. Компютърната томография без контраст често помага за точна оценка, а ехографията и рентгеновите изследвания се използват в определени ситуации и при проследяване.

Интервенция се обсъжда, когато очакването за самостоятелно отделяне е малко или когато изчакването носи риск. В много случаи целта е не само да се облекчи болката, а да се възстанови свободното оттичане на урината и да се предпази бъбрекът.
Температура, втрисане, силна отпадналост, обърканост, повръщане или болка в хълбока при известен или подозрян камък могат да означават инфекция зад запушването. Това е урологична спешност. Първата стъпка обикновено е бързо дрениране на урината със стент в уретера или нефростома през кожата, заедно с антибиотици и болнично наблюдение. Окончателното премахване на камъка обичайно се планира след овладяване на инфекцията.
Съвременното лечение в повечето случаи не изисква отворена операция. Изборът на метод се прави от уролог след преглед на образните изследвания, лабораторните резултати и общото здравословно състояние.
При екстракорпоралната литотрипсия (ESWL) ударни вълни, генерирани извън тялото, се насочват към камъка и го раздробяват на по-малки фрагменти. Те се отделят постепенно с урината. Методът не изисква разрез и е подходящ за определени камъни в бъбрека или горната част на уретера.
Успехът зависи от размера, местоположението и състава на камъка, както и от телесните особености на пациента. Понякога е нужна повече от една процедура. След лечението може временно да има кръв в урината, болка при отделяне на фрагменти или запушване от натрупани частици. ESWL не е подходяща за всеки пациент, например при някои нарушения на кръвосъсирването, бременност или определени анатомични особености.
При уретероскопията урологът въвежда тънък инструмент през естествените отвори на пикочните пътища – уретрата, пикочния мехур и уретера. Не се прави кожен разрез. Камъкът се вижда директно, раздробява се най-често с лазер и фрагментите се извличат или се оставят да се отделят.
Методът е широко използван при камъни в уретера и при избрани камъни в бъбрека. В края на процедурата понякога се поставя временен уретерален стент, който подпомага оттичането на урината. Той може да причини често уриниране, парене, болка в кръста или кръв в урината до отстраняването му. Урологът ще посочи кога и как се сваля стентът.
Перкутанната нефролитотомия (PCNL) е метод за по-големи, сложни или множествени бъбречни камъни, включително кораловидни камъни. През малък разрез на гърба се създава канал до бъбрека. През него камъкът се раздробява и отстранява с подходящи инструменти.
PCNL обикновено осигурява по-ефективно премахване на голям камъчен обем в сравнение с други методи, но е по-инвазивна от ESWL и уретероскопията. Може да изисква кратък болничен престой. Потенциалните рискове включват кървене, инфекция, остатъчни фрагменти и по-рядко увреждане на близки структури. При някои пациенти се прилагат мини-PCNL техники с по-малък работен канал.
Лапароскопска или робот-асистирана операция се използва по-рядко – например при специфични анатомични проблеми, много големи камъни или когато е необходима едновременно корекция на стеснение. Отворена операция днес се налага рядко. Ако камъкът е запушил пътя на урината, но окончателното лечение трябва да се отложи, стентът или нефростомата могат да осигурят временно дрениране.
Преди интервенцията обичайно се назначават изследвания на кръв и урина, оценка на бъбречната функция и образно изследване. При данни за инфекция е важно тя да бъде лекувана преди планова процедура. Кажете на медицинския екип за всички лекарства, алергии, предишни операции, бременност или възможна бременност и заболявания като диабет, сърдечно заболяване или нарушения на кръвосъсирването.
Не спирайте самостоятелно лекарства за разреждане на кръвта. Лекуващият уролог и, при нужда, друг специалист ще определят дали и кога е необходимо временно изменение на терапията. Ще получите конкретни указания за хранене и прием на течности преди анестезията, както и за организиране на придружител след изписването.

Продължителността на възстановяването зависи от метода, размера на камъка, поставянето на стент и индивидуалното състояние. Леки болки, парене при уриниране и малко количество кръв в урината могат да се появят временно след някои процедури. Приемайте предписаните лекарства и спазвайте препоръките за течности и физическа активност.
Потърсете незабавно медицинска помощ при температура или втрисане, усилваща се болка, невъзможност за уриниране, обилно кървене, задух, непрекъснато повръщане или общо влошаване. Контролното изследване е важно, защото може да установи остатъчни фрагменти, запушване или нужда от допълнително лечение.
След отделяне или отстраняване на камък е полезно той да бъде анализиран, когато е възможно. При повтарящи се камъни урологът може да препоръча метаболитна оценка, включително изследвания на кръв и събрана урина. Профилактиката е индивидуална: при много пациенти включва достатъчен прием на течности, ограничаване на излишната сол, балансирано хранене и лечение на установени метаболитни нарушения. Не започвайте строги диети или добавки без консултация, тъй като препоръките зависят от вида на камъка.
Размерът е важен, но не е единственият критерий. Решението зависи от мястото на камъка, запушването, болката, инфекцията, бъбречната функция и вероятността за самостоятелно отделяне. Урологът определя подхода след образни и лабораторни изследвания.
Уретероскопията с лазер обичайно се извършва под анестезия, така че по време на процедурата пациентът не усеща болка. След нея може временно да има парене, дискомфорт или болка, особено ако е поставен уретерален стент.
Престоят зависи от метода, общото състояние и наличието на усложнения. Някои процедури позволяват изписване същия или на следващия ден, докато при перкутанно отстраняване или инфекция може да е необходимо по-дълго наблюдение.
Да, премахването на камъка не премахва автоматично причината за образуването му. Анализът на камъка, метаболитната оценка при нужда и индивидуалните промени в храненето и приема на течности могат да намалят риска от повторна поява.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International