Терапията със стволови клетки е медицински подход, при който се използват клетки с потенциал да се превръщат в различни типове тъкани и да подпомагат възстановяването им. Тя се прилага най-вече при определени заболявания на кръвта и костния мозък, а в други области остава експериментална или ограничена до конкретни показания.
Терапията със стволови клетки е един от най-обсъжданите подходи в съвременната медицина. Тя привлича внимание, защото използва клетки с особен потенциал да се делят, да се специализират и да подпомагат възстановяването на увредени тъкани. Въпреки това не всяко лечение със стволови клетки е подходящо за всяко заболяване, а част от методите все още са в клинично проучване.
Стволовите клетки са „изходни“ клетки, от които могат да се развият други, по-специализирани клетки в организма. Те имат две важни свойства: могат да се самовъзпроизвеждат и могат да се диференцират в различни клетъчни типове. Именно поради това имат значение за растежа, поддържането и възстановяването на тъканите.
В човешкото тяло съществуват различни видове стволови клетки. Най-общо те се делят на:
В клиничната практика най-често се използват възрастни стволови клетки, особено клетки от костен мозък или периферна кръв.

Идеята на терапията е да се използват тези клетки за заместване, подпомагане или възстановяване на увредени клетки и тъкани. В някои случаи стволовите клетки се въвеждат директно в организма, а в други се вземат от пациента или от донор, обработват се и след това се вливат обратно.
Механизмът на действие зависи от заболяването и вида на използваните клетки. Понякога целта е да се възстанови функцията на костния мозък. В други случаи се търси намаляване на възпалението, стимулиране на регенерацията или подкрепа на заздравяването на тъканите.
Терапията със стволови клетки има най-утвърдено място при заболявания на кръвта и костния мозък. Тя се използва при определени онкохематологични и хематологични състояния, когато е необходимо да се възстанови кръвообразуването след интензивно лечение.
При тези състояния често се прилага трансплантация на хемопоетични стволови клетки, която е установена част от лечението в определени ситуации.
Изследвания се провеждат и при заболявания като увреждания на стави, гръбначен мозък, неврологични заболявания, сърдечна недостатъчност, диабет и автоимунни болести. Важно е да се знае, че при много от тези състояния терапията със стволови клетки все още не е стандартно лечение и може да е достъпна само в рамките на клинични изпитвания или при строго определени индикации.
Преди лечение е необходима подробна оценка от специалист. Обикновено се обсъждат диагнозата, общото състояние, предходните терапии, наличието на подходящ донор при нужда и очакваните ползи и рискове.
В зависимост от вида терапия процесът може да включва:
При някои терапии се изисква болничен престой и стриктно наблюдение, защото рискът от инфекции и други усложнения може да е значим.
Както всяка медицинска процедура, и тази носи рискове. Те зависят от вида клетки, начина на приложение и основното заболяване. Възможни са инфекции, отхвърляне на трансплантата, реакция срещу гостоприемника, кръвотворни усложнения, нежелани реакции към медикаменти и други проблеми, свързани с процедурите.
Съществува и друго важно ограничение: не всички рекламирани „лечения със стволови клетки“ имат научно доказана ефективност. Някои частни предложения могат да бъдат недоказани, а понякога и рискови. Затова е важно пациентът да се консултира със специалист по хематология, онкология, имунология или съответната област, преди да вземе решение.

Надеждната терапия със стволови клетки обикновено е част от официален лечебен план, базиран на диагноза, клинични данни и проследяване. Полезно е да попитате:
Терапията със стволови клетки е важна област на медицината с доказано място най-вече в лечението на определени заболявания на кръвта и костния мозък. В други сфери тя все още се изучава и не бива да се приема като универсално решение. Най-добрият подход е информирана консултация със специалист, който може да прецени дали тази терапия е подходяща, безопасна и реалистична за конкретния пациент.
Не. Тя е стандартна само при определени заболявания, най-вече в хематологията. При много други състояния е експериментална или ограничена до клинични проучвания.
Най-често се използват хемопоетични стволови клетки от костен мозък, периферна кръв или пъпна връв, в зависимост от показанието и лечебния план.
Да. Възможни са инфекции, реакции към лечението, усложнения от трансплантацията и други нежелани ефекти. Рискът зависи от вида процедура и общото състояние на пациента.
Не може да се гарантира такъв резултат. При тези състояния методът все още се проучва и не е доказано универсално ефективно лечение.
Проверете дали е част от официален лечебен план, дали има медицинска индикация и дали е предложено от специалист в акредитирано заведение.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International