След присаждане на бъбрек най-важни са имуносупресивните лекарства, които потискат имунната система, за да не отхвърли присадката. Обичайно се добавят и други медикаменти за профилактика на инфекции, защита на стомаха, контрол на кръвното налягане и корекция на липидите или кръвната захар според нуждите на пациента.
След присаждане на бъбрек тялото разпознава новия орган като „чужд“ и може да се опита да го отхвърли. Затова основната част от лечението са лекарства, които подтискат имунния отговор и пазят трансплантирания бъбрек да работи възможно най-дълго. В същото време тези лекарства увеличават риска от инфекции и други странични ефекти, така че лечението винаги се подбира и проследява много внимателно.
Важно е да се знае, че схемата е индивидуална. Видът лекарства, дозите и продължителността зависят от състоянието на пациента, съвместимостта между донор и реципиент, работата на бъбрека след операцията и наличието на други заболявания.

Имуносупресорите са „гръбнакът“ на терапията след трансплантация. Най-често се използват в комбинация, защото така се постига по-добър контрол над имунната система и понякога могат да се използват по-ниски дози от всеки отделен медикамент.
Това са едни от най-често предписваните лекарства след бъбречна трансплантация. Те потискат активирането на имунните клетки и намаляват риска от отхвърляне.
Тези лекарства изискват редовно проследяване на кръвните нива, защото твърде ниска доза може да не пази присадката, а твърде висока да увеличи риска от нежелани реакции.
Тази група подпомага потискането на имунната система и често се комбинира с калциневринов инхибитор.
Възможни са стомашно-чревни оплаквания или промени в кръвната картина, поради което са нужни контролни изследвания.
Преднизолон или други кортикостероиди често се включват в началото след трансплантация и при някои пациенти се продължават дългосрочно. Те потискат възпалението и имунната реакция, но могат да повлияят на кръвната захар, теглото, костната плътност и кръвното налягане.
При част от пациентите лекарят може постепенно да намали дозата или да спре кортикостероида, ако това е безопасно и подходящо за конкретния случай.
При някои пациенти, например при по-голям имунологичен риск или при ранни признаци на отхвърляне, могат да се използват и други медикаменти като инхибитори на mTOR (например сиролимус или еверолимус) или специфични терапии, назначени от трансплантационния екип. Това решение е строго индивидуално.
След бъбречна трансплантация не се приемат само имуносупресори. Обикновено се добавят и лекарства за профилактика и контрол на често срещани проблеми.
Понеже имуносупресорите увеличават податливостта към инфекции, лекарят може да предпише:
Точният избор зависи от индивидуалния риск и лабораторните резултати.
Нерядко се назначават лекарства, които намаляват стомашната киселинност, особено ако пациентът приема кортикостероиди или други медикаменти, които дразнят стомаха. Това може да помогне за намаляване на риска от киселини, гастрит и язвени оплаквания.
След трансплантацията е важно кръвното налягане да се поддържа добре контролирано, защото високото налягане може да увреди присадката с времето. Затова често се използват антихипертензивни лекарства, избрани според сърдечно-съдовия риск и бъбречната функция.
Някои имуносупресори и кортикостероиди могат да повишат кръвната захар или холестерола. При нужда лекарят може да назначи:
При трансплантиран бъбрек пропускането на доза може да е сериозно. Дори еднократно неправилно приемане понякога води до колебания в кръвните нива на лекарствата и увеличава риска от отхвърляне или токсичност. Затова е важно медикаментите да се вземат точно по схема, в едни и същи часове и без самоволна промяна.
Също толкова важно е пациентът да не започва нови лекарства, хранителни добавки или билки без консултация. Някои продукти взаимодействат с имуносупресорите и могат да променят действието им.
Екипът проследява бъбречната функция, кръвните нива на някои имуносупресори, кръвната картина, чернодробните показатели, кръвното налягане, кръвната захар и признаци за инфекции. Понякога са нужни чести изследвания в началото, а после контролите се разреждат според стабилността на пациента.
Пациентът трябва да съобщава незабавно при температура, намалено количество урина, подуване, болка в областта на присадката, повръщане, диария или пропускане на доза.

След присаждане на бъбрек се приемат основно имуносупресори, за да се предотврати отхвърляне на присадката, както и допълнителни лекарства за профилактика на инфекции и контрол на съпътстващи проблеми. Най-добрият резултат зависи от точния прием, редовното проследяване и близкото сътрудничество с трансплантационния екип.
Най-важни са имуносупресорите, които предпазват присадката от отхвърляне. Често те се комбинират с други лекарства според индивидуалния риск и състоянието на пациента.
Често имуносупресивната терапия е дългосрочна, а понякога и пожизнена. Точната схема се определя от трансплантационния екип и може да се променя с времето.
За да се следи функцията на бъбрека, нивото на лекарствата, възможните странични ефекти и ранни признаци на инфекция или отхвърляне.
Не без консултация с лекар. Някои билки и добавки взаимодействат с имуносупресорите и могат да променят тяхното действие.
Свържете се с трансплантационния екип или следвайте предварително дадените от него инструкции. Не вземайте двойна доза без медицински съвет.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International