При проблем със зачеването обикновено се назначават изследвания и за двамата партньори: хормони, ехография, оценка на овулацията, спермограма и при нужда допълнителни тестове за тръби, матка и инфекции. Подготовката е важна, защото правилният ден на цикъла, въздържанието преди спермограма и спазването на указанията на лекаря влияят на точността на резултатите.
Когато зачеването се забавя, първата стъпка е не да се гадае причината, а да се направи целенасочена оценка и на двамата партньори. При трудности със забременяването се търсят както фактори, свързани с овулацията и хормоните, така и анатомични, генетични, инфекциозни и мъжки причини. Подходът е индивидуален и се избира според възрастта, продължителността на опитите и здравната история.
Обичайно се препоръчва оценка, ако има опити за бременност без успех за определен период, особено ако жената е над 35 години, менструациите са нередовни, има известни заболявания на яйчниците, матката или щитовидната жлеза, или ако партньорът има фактори, които могат да повлияят на сперматозоидите. По-ранна консултация е подходяща и при данни за прекарани операции, ендометриоза, тазови инфекции, преживяна химиотерапия, радиотерапия или повтарящи се спонтанни аборти.

Обикновено лекарят започва с разговор и преглед, след което избира изследвания според ситуацията.
Хормонални изследвания. Често се проследяват FSH, LH, естрадиол, пролактин, TSH и понякога AMH. Те помагат да се оцени овариалният резерв, овулацията и функцията на щитовидната жлеза.
Ехографски преглед. Трансвагиналната ехография показва матката, яйчниците, наличието на кисти, миоми, полипи или белези от ендометриоза.
Проследяване на овулацията. Може да включва ехографски контрол, тестове за овулация или хормонални изследвания в определени дни от цикъла.
Оценка на проходимостта на тръбите. Това става с образно изследване, което показва дали маточните тръби са проходими и има ли изменения в маточната кухина.
Изследване на маточната кухина. При съмнение за полипи, септум, сраствания или други промени може да се назначи по-детайлна оценка с ехография, сонография или хистероскопия.
Допълнителни лабораторни тестове. При нужда се търсят инфекции, нарушения в кръвната захар, анемия, имунологични проблеми или други състояния, които могат да повлияят на зачеването.
Спермограма. Това е основното изследване за оценка на броя, подвижността и морфологията на сперматозоидите.
Повторна спермограма. Често се препоръчва второ изследване, защото показателите могат да се променят.
Хормонален профил. При отклонения може да се назначат тестостерон, FSH, LH, пролактин и други хормони.
Урологичен преглед и ехография. Те помагат да се открият варикоцеле, възпаления, запушвания или други анатомични причини.
Допълнителни тестове. При конкретни показания могат да се изследват инфекции, фрагментация на ДНК на сперматозоидите или генетични промени.
Добрата подготовка повишава надеждността на резултатите. Следвайте указанията на лекуващия екип, защото правилата могат да се различават според теста.
Запишете първия ден на последната менструация.
Попитайте в кой ден от цикъла трябва да се вземе кръв.
Кажете на лекаря какви лекарства, добавки или хормонални препарати приемате.
Ако е указано, идете на изследване сутрин и на гладно.
Носете резултати от предишни прегледи и изследвания.
Следвайте указанията дали пикочният мехур трябва да е пълен или празен.
Информирайте лекаря, ако имате алергии, прекарани инфекции или възможна бременност.
Спазвайте период на въздържание, който е посочен от лабораторията или лекаря.
Избягвайте алкохол, прегряване, сауна и тежко физическо натоварване непосредствено преди теста, ако са ви дадени такива указания.
Съобщете за всички лекарства, температура, скорошно заболяване или инфекция.
Следвайте точно инструкциите за събиране и транспорт на пробата.

Полезно е да подготвите кратък списък с информация: от колко време се опитвате за бременност, колко често са цикълът и половите контакти, има ли предишни бременности, аборти, операции, възпаления или наследствени заболявания. Това помага на специалиста да подбере най-подходящите изследвания и да избегне ненужни тестове.
Резултатите не винаги дават една единствена причина. Понякога се откриват няколко фактора едновременно и планът включва промени в начина на живот, лечение на хормонален дисбаланс, терапия на инфекция, хирургична корекция или насочване към асистирани репродуктивни методи. Най-важното е интерпретацията да се прави от специалист, който вижда цялата картина, а не само отделни числа от лабораторията.
Ако имате трудности със зачеването, не отлагайте консултацията. Ранната и добре планирана диагностика може да помогне да се изяснят причините и да се избере най-подходящият следващ ход.
Обикновено се започва с оценка на жената и мъжа: хормони, ехография, проследяване на овулацията и спермограма. При нужда се добавят изследвания за тръбите, матката и инфекции.
Да, най-често е най-полезно изследванията да обхванат и двамата. Причината за затруднено зачеване може да е при единия или при двамата партньори.
Следвайте указанията за въздържание преди теста и за начина на събиране на пробата. Информирайте лабораторията за лекарства, температура или скорошно заболяване.
Някои хормонални тестове зависят от деня на цикъла, затова лекарят ще посочи точния момент. Воденето на календар на менструацията помага за правилното планиране.
Тогава лекарят може да назначи допълнителни или по-специализирани изследвания и да прецени следващите стъпки според цялата клинична картина.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International