Преди лечение на стерилитет обикновено се изследват и двамата партньори, защото причината може да е при единия или при двамата. Обичайно се назначават хормонални, образни, микробиологични и генетични изследвания, както и анализ на семенната течност и оценка на овулацията.
Преди да започне лечение на стерилитет, лекарят трябва да установи възможната причина за трудностите със забременяването. Това е важно, защото различните причини изискват различен подход — от промени в начина на живот и лечение на инфекции до медикаментозна терапия или асистирани репродуктивни техники.
Най-добрият подход е оценка и на двамата партньори. При много двойки причината не е само в един от тях, а се дължи на комбинация от фактори.
Преди изследванията обикновено се прави подробна анамнеза. Лекарят пита за:
Тази информация насочва кои изследвания са най-подходящи и в какъв ред да бъдат направени.

Хормоните играят ключова роля за овулацията и подготовката на маточната лигавица. Обичайно се назначават изследвания като FSH, LH, естрадиол, пролактин, TSH и понякога AMH. В зависимост от случая може да се проверят и други хормони.
Тези тестове помагат да се оцени яйчниковият резерв, функцията на щитовидната жлеза и възможни нарушения в овулацията.
При нередовен цикъл или съмнение за липса на овулация може да се използват ултразвуково проследяване, тестове за овулация или изследване на прогестерон в подходяща фаза от цикъла. Целта е да се разбере дали яйцеклетка се освобождава редовно.
Трансвагиналната ехография дава информация за матката, яйчниците и структурата на ендометриума. С нейна помощ могат да се открият миоми, кисти, полипи, признаци на ендометриоза или други анатомични промени.
При съмнение за запушени тръби или промени в маточната кухина може да се назначи хистеросалпингография, сонohистерография или друга образна процедура според преценката на специалиста. Проходимостта на тръбите е важна, защото през тях се срещат яйцеклетката и сперматозоидът.
При наличие на симптоми, предходни инфекции или преди определени процедури могат да се назначат влагалищни и цервикални микробиологични изследвания. Нелекуваните инфекции понякога пречат на зачеването или повишават риска от усложнения.
В зависимост от историята и прегледа лекарят може да препоръча изследвания за автоимунни състояния, кръвна захар, инсулинова резистентност, витамини, коагулационни нарушения или генетични тестове. Те не се назначават на всяка пациентка, а само при медицински показания.
Спермограмата е едно от най-важните изследвания при оценка на мъжкия фактор. Тя оценява броя, подвижността, формата и други характеристики на сперматозоидите. При отклонения може да се наложи повторно изследване и допълнителна консултация с уролог или андролог.
Когато има данни за намалено производство на сперматозоиди или други отклонения, могат да се назначат FSH, LH, тестостерон, пролактин и ехографска оценка на тестисите. Това помага да се открият хормонални нарушения, варикоцеле, възпаления или други причини.
При определени отклонения специалистът може да препоръча тестове за инфекции или генетични изследвания. Те са особено важни, когато спермограмата е значително променена или има фамилна анамнеза.
Генетичните тестове не са задължителни за всеки, но са важни при повтарящи се спонтанни аборти, тежки отклонения в спермограмата, ранна менопауза, необясним стерилитет или фамилна обремененост. Лекарят преценява кои тестове са подходящи — например кариотипиране или целеви генетични панели.

Изследванията при стерилитет помагат да се избегне ненужно лечение и да се избере най-подходящият път — медикаменти, хирургично лечение, инсеминация или ин витро, ако това е медицински оправдано. Колкото по-точно е установена причината, толкова по-ясен е планът за следващите стъпки.
Ако се опитвате да забременеете и не се получава, потърсете гинеколог, уролог или специалист по репродуктивна медицина. Ранната диагностика може да спести време и да помогне за навременното лечение.
Обикновено се търси оценка след 12 месеца неуспешни опити при по-млади двойки и по-рано при жени над 35 години или при известни рискови фактори.
Да. Оценката на стерилитета трябва да включва и двамата партньори, защото мъжкият фактор е честа причина за затруднено забременяване.
Най-често се започва с анамнеза, преглед, спермограма, хормонални изследвания, ехография и оценка на овулацията. След това лекарят добавя допълнителни тестове според находката.
Повечето изследвания са минимално инвазивни или неинвазивни. Някои процедури, като изследване на проходимостта на тръбите, могат да причинят краткотраен дискомфорт.
Да. Понякога дори след подробни изследвания не се открива конкретна причина. Тогава лекарят обсъжда следващите възможни стъпки според индивидуалния случай.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International