Преди лечение на безплодие обикновено се изследват и двамата партньори, защото причината може да е при жената, при мъжа или при двамата. Най-често се назначават хормонални тестове, спермограма, оценка на овулацията, ехографски преглед и изследвания за проходимост на тръбите, според случая.
Преди да започне лечение на безплодие, лекарят трябва да изясни възможната причина за затрудненото забременяване. Това е важно, защото подходът е различен при хормонални нарушения, проблеми с овулацията, фактор от страна на мъжа, запушени маточни тръби, ендометриоза или комбинация от няколко фактора. Изследванията помагат лечението да бъде насочено и по-безопасно.
Обикновено оценката започва с подробен разговор за менструалния цикъл, предишни бременности, операции, инфекции, начин на живот, лекарства и продължителността на опитите за зачеване. След това лекарят определя кои тестове са най-подходящи.

В повечето случаи началният пакет включва изследвания и при жената, и при мъжа. Това е важно, защото мъжкият фактор е честа причина за безплодие и не бива да се пренебрегва.
Спермограмата е едно от първите изследвания при мъжкия партньор. Тя оценява броя, подвижността, формата и общото качество на сперматозоидите. При отклонения може да се наложи повторно изследване, защото резултатите могат да варират.
Хормоналният профил помага да се прецени дали има овулация и дали яйчниковият резерв е намален. Често се изследват FSH, LH, естрадиол, пролактин, TSH и други хормони според клиничната картина. При съмнение за поликистозни яйчници или други ендокринни нарушения лекарят може да назначи допълнителни тестове.
Овулацията може да се проследи чрез ултразвук, хормонални тестове или проследяване на цикъла. Това помага да се разбере дали яйцеклетка се освобождава редовно и дали има проблем с узряването на фоликулите.
Трансвагиналният ултразвук дава информация за матката, яйчниците, ендометриума и наличието на кисти, миоми или други структурни промени. Той често е част от първоначалната оценка.
Ако има съмнение за запушени тръби, се назначава изследване на проходимостта им. Това може да бъде хистеросалпингография, ехосалпингография или друг метод според преценката на специалиста. Този етап е важен, защото тръбен фактор може да пречи на срещата между яйцеклетка и сперматозоид.
Не всеки пациент има нужда от всички възможни тестове. Лекарят ги избира според възрастта, симптомите, продължителността на безплодието и предишните резултати.
При нужда се назначават тестове за полово предавани инфекции или други възпалителни състояния, защото те могат да засегнат фертилитета. В някои случаи се правят микробиологични и серологични изследвания.
При жени с по-висока възраст или съмнение за намалена фертилност може да се изследва AMH и да се направи броене на антралните фоликули с ултразвук. Това помага да се планира лечението по-точно.
Ако има съмнение за полипи, сраствания, миоми или други вътрематочни промени, може да се препоръча хистероскопия или друго образно изследване. Такива промени понякога затрудняват имплантацията.
Генетичните тестове не са рутинни за всеки, но могат да бъдат важни при повтарящи се спонтанни аборти, тежки нарушения в спермата, много ранна яйчникова недостатъчност или фамилна обремененост. Назначават се само при конкретни показания.
Няма универсален списък, който да е еднакъв за всички. При някои двойки основният проблем се открива бързо, а при други е нужно по-широко проучване. Възрастта на жената е особено важна, защото с времето шансовете за зачеване намаляват и времето за диагностика става по-кратко.

Преди първата консултация е полезно да подготвите информация за продължителността на опитите за забременяване, дата на последна менструация, редовност на цикъла, прекарани заболявания, операции и медикаменти. Добре е и двамата партньори да присъстват, ако е възможно.
Някои изследвания изискват конкретен ден от цикъла, други се правят по всяко време. Спермограмата също има свои изисквания за подготовка, които лабораторията ще обясни предварително.
Изследванията преди лечение на безплодие имат за цел да открият причината и да насочат най-подходящата терапия. Най-често се започва със спермограма, хормонални изследвания, проследяване на овулацията, ехограф и оценка на проходимостта на тръбите, а при нужда се добавят допълнителни тестове. Ранната и цялостна оценка спестява време и помага лечението да бъде по-добре планирано.
Ако се опитвате да забременеете без успех, консултацията със специалист по репродуктивна медицина е правилната следваща стъпка.
Обикновено първо се назначават спермограма, хормонални изследвания при жената, ехографски преглед и оценка на овулацията. Според резултатите се решава дали са нужни допълнителни тестове.
Да. Оценката на мъжа е важна, защото безплодието може да се дължи и на мъжки фактор. Спермограмата обикновено е основното начално изследване.
Не винаги. То се назначава, когато има данни за тръбен фактор, предишни инфекции, операции или когато първоначалните изследвания не обясняват причината.
Зависи от случая и от това кои изследвания са необходими. Някои резултати са бързи, а други изискват проследяване в различни дни от цикъла.
Да, понякога въпреки подробните изследвания не се открива точна причина. В такива случаи лекарят обсъжда следващите стъпки според възрастта и клиничната картина.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International