Как се намира съвместим донор за трансплантация на костен мозък?

Какво означава „съвместим донор“?

Трансплантацията на костен мозък по-често се нарича трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Тя може да бъде част от лечението на някои левкемии, лимфоми, миелодиспластични синдроми, апластична анемия, наследствени заболявания на кръвта и определени нарушения на имунната система. При алогенна трансплантация клетките идват от друг човек – донора. За да бъде този подход възможен, е необходимо донорът да има достатъчна тъканна съвместимост с пациента.

Основният критерий е съвпадението на човешките левкоцитни антигени, наречени HLA. Това са белтъци по клетките, чрез които имунната система различава собствените от чуждите тъкани. Колкото по-добре са съвпаднали важните HLA характеристики на донора и пациента, толкова по-голяма е вероятността присадените клетки да се прихванат успешно и толкова по-нисък може да е рискът от тежки имунни усложнения. Въпреки това HLA съвпадението не е единственият фактор, който лекарският екип оценява.

Първата стъпка: HLA типизиране на пациента

Търсенето започва в трансплантационен център. От пациента се взема кръвна проба или материал от устната лигавица за HLA типизиране. Лабораторията определя генетичния профил на ключови HLA маркери с висока точност. Този профил служи като основа за сравнение с роднини и с данни от донорски регистри.

Екипът разглежда и други медицински обстоятелства: диагнозата и стадия на заболяването, възрастта и общото състояние на пациента, предишни лечения, спешността на трансплантацията и наличието на други терапевтични възможности. Те влияят върху избора на най-подходящ вид трансплантация и върху времето за търсене.

Изследване на братя и сестри

Обикновено първо се изследват родните братя и сестри на пациента. Тъй като HLA гените се наследяват от родителите, пълнороден брат или сестра може да бъде напълно съвместим. При всяко пълнородно дете от едни и същи родители вероятността за пълно HLA съвпадение с болния брат или сестра е приблизително 25%, но това не е гаранция за конкретно семейство.

Родители, деца и други роднини често са частично съвместими. Те могат да бъдат разглеждани като възможни донори при определени ситуации, особено когато не се открива напълно съвместим родствен или неродствен донор. Окончателната преценка е индивидуална и се прави от специалистите по трансплантация.

Защо кръвната група не е решаваща?

Кръвната група може да се различава между пациента и донора и това невинаги изключва трансплантация. За алогенната трансплантация водещо значение има HLA съвместимостта, а не само съвпадението по ABO или Rh. Кръвногруповата разлика обаче се взема предвид при планиране на процедурата и проследяването.

Търсене в донорски регистри

Ако в семейството няма подходящ донор, трансплантационният център подава заявка към национални и международни регистри на доброволци. Те съдържат HLA данни на хора, заявили готовност да дарят стволови клетки, ако бъдат открити като съвместими с пациент. Регистри могат да включват и проби от публични банки за кръв от пъпна връв.

Компютърното търсене открива потенциални съвпадения, но не означава, че донорът вече е окончателно одобрен. С всеки подходящ кандидат се осъществява контакт, проверява се дали остава желаещ и достъпен и се правят потвърдителни изследвания. Това включва по-подробно HLA типизиране, оценка на здравословното състояние и тестове за инфекции и други рискове.

Шансът за бързо намиране на неродствен съвместим донор зависи от HLA профила на пациента и от представеността на хора със сходен генетичен произход в регистрите. Ето защо международното сътрудничество между регистри е важно. Пациентът и семейството не трябва самостоятелно да публикуват лични медицински данни или да организират нерегламентирано търсене; координацията през акредитиран център защитава и двете страни.

Какво се прави, ако няма напълно съвместим донор?

Липсата на напълно съвместим донор не означава автоматично, че трансплантацията не е възможна. В зависимост от заболяването и състоянието на пациента екипът може да обсъди няколко подхода:

• частично съвместим родствен донор, често родител, дете, брат или сестра;

• неродствен донор с много добро, но не пълно HLA съвпадение;

• кръв от пъпна връв от публична банка;

• автоложна трансплантация със собствени предварително събрани клетки, когато тя е подходяща за конкретната диагноза;

• други лечебни стратегии, ако очакваните рискове от трансплантацията надвишават възможната полза.

Тези варианти имат различни предимства, ограничения и рискове. Например при частична съвместимост могат да са нужни специални схеми за подготовка и профилактика на реакция „присадка срещу приемник“. При нея донорските имунни клетки атакуват тъканите на пациента. Лекуващият екип обсъжда очакваните ползи, несигурности и възможни усложнения преди вземането на решение.

Как се потвърждава изборът на донора?

След като се открие обещаващ кандидат, следват потвърдителни лабораторни и медицински оценки. Необходимо е да се установи, че HLA съвпадението е достатъчно добро, донорът е здрав и даряването е безопасно за него. Оценяват се възрастта, общото здраве, инфекциозният статус, венозният достъп и други фактори. При наличие на повече от един подходящ донор лекарите могат да вземат предвид и характеристики като възраст, пол, предишна бременност при определени случаи, телесни размери и серологичен статус за някои вируси.

Донорът дава информирано, доброволно съгласие и може да се откаже. Поради това подготовката на пациента започва едва когато центърът има ясен и безопасен план. Важно е пациентът да следва указанията на своя екип и да не отлага контролни прегледи, ваксинации, стоматологична оценка или изследвания, назначени преди трансплантацията.

Как се даряват стволови клетки?

В повечето случаи стволовите клетки се събират от периферната кръв чрез процедура, подобна на кръводаряване с апаратна сепарация. Преди това донорът може да получава няколко дни медикамент, който увеличава броя на стволовите клетки в кръвта. По-рядко клетките се вземат директно от тазовите кости под упойка. Изборът на метод зависи от нуждите на пациента и медицинската оценка на донора.

Как могат семейството и пациентът да помогнат?

• Предоставете точна информация за всички пълнородни братя и сестри и поддържайте актуални контакти.

• Попитайте кой координира търсенето, какъв е следващият етап и кога да очаквате информация.

• Обсъдете с екипа какви варианти са реалистични, ако не се намери пълно съвпадение.

• Потърсете психологическа и социална подкрепа; периодът на изчакване може да е емоционално натоварващ.

Намирането на донор е сложен, строго организиран медицински процес. Най-добрият източник на конкретна информация е трансплантационният екип, който познава диагнозата, HLA профила и възможностите за лечение на конкретния пациент.

FAQ

Колко време отнема намирането на донор?

Продължителността е различна за всеки пациент. Тя зависи от HLA профила, наличието на съвместими роднини, резултатите от търсенето в регистрите и времето за потвърдителни изследвания на потенциалния донор.

Може ли родител да бъде донор за детето си?

Да, родител може да бъде разглеждан като частично съвместим, или хаплоидентичен, донор. Дали този вариант е подходящ зависи от диагнозата, наличните алтернативи и протоколите на трансплантационния център.

Трябва ли донорът да има същата кръвна група?

Не непременно. При трансплантацията на стволови клетки HLA съвместимостта е по-важна от кръвната група. Различната кръвна група изисква специално планиране, но сама по себе си не изключва процедурата.

Как се записва човек като доброволен донор?

Условията и начинът за регистрация се определят от националния регистър на доброволните донори в съответната държава. Обичайно се попълва информирано съгласие и се предоставя проба за HLA типизиране.