Лечението на аритмии зависи от вида на ритъмното нарушение, симптомите и риска от усложнения. То може да включва лекарства за контрол на ритъма или честотата, катетърна аблация и, при определени случаи, интервенционални процедури като кардиоверсия или имплантиране на устройство.
Аритмиите са нарушения на нормалния сърдечен ритъм. Някои са безобидни и не изискват специално лечение, а други могат да причинят замайване, припадък, задух, болка в гърдите или да увеличат риска от инсулт и сърдечна недостатъчност. Подходът винаги се избира според вида аритмия, причината за нея, симптомите и общото състояние на пациента.
Първата стъпка е точна диагноза. Кардиологът обикновено назначава електрокардиограма, Холтер мониториране, ехокардиография и понякога кръвни изследвания. Целта е да се установи дали аритмията е свързана със заболяване на сърцето, с електролитен дисбаланс, с проблеми на щитовидната жлеза, с лекарства, алкохол, стрес или други фактори.
Лечението може да преследва няколко цели: да забави прекалено бързия пулс, да възстанови или поддържа нормален ритъм, да намали симптомите и да предотврати усложнения. При някои хора е достатъчно наблюдение и контрол на отключващите фактори. При други е необходимо активно лечение.

Лекарствата са често първа стъпка, особено когато аритмията е симптомна или се повтаря. Те се подбират строго индивидуално, защото не всяко лекарство е подходящо за всеки тип аритмия.
Тези медикаменти се използват, за да се поддържа или възстанови по-редовен сърдечен ритъм. Те могат да бъдат полезни при предсърдно мъждене, надкамерни тахикардии и други нарушения, но изискват проследяване, тъй като някои от тях могат да имат нежелани ефекти или да не са подходящи при структурно сърдечно заболяване.
Когато целта не е веднага да се нормализира ритъмът, а да се забави пулсът, се използват медикаменти за честотен контрол. Те могат да облекчат сърцебиенето, умората и задуха и да направят състоянието по-стабилно.
При някои аритмии, особено предсърдно мъждене, лекарят може да препоръча лекарства за разреждане на кръвта, за да намали риска от образуване на тромби и инсулт. Решението за тях се взема след оценка на индивидуалния риск и полза.
Важно е пациентът да приема медикаментите точно според предписанието и да не спира лечението самоволно. При поява на странични реакции, като прекалено бавен пулс, замайване, слабост, кървене или нови оплаквания, е нужно да се потърси лекар.
Аблацията е минимално инвазивна процедура, при която чрез катетър, въведен през кръвоносен съд, се достига до сърцето и се унищожава малка зона от тъканта, която поддържа аритмията. Тя се използва при определени надкамерни тахикардии, предсърдно мъждене, трептене на предсърдията и някои камерни аритмии.
Аблацията се обсъжда, когато лекарствата не контролират достатъчно добре ритъма, причиняват нежелани ефекти, не се понасят добре или когато пациентът и лекарят предпочетат по-дългосрочно решение при подходящ тип аритмия. При някои форми тя може да бъде лечение от първа линия.
Процедурата се извършва в специализирана лаборатория. В зависимост от случая се използва местна упойка, седация или обща анестезия. След интервенцията е нужно наблюдение, а възстановяването обикновено включва временни ограничения в натоварването и контролен преглед.
Както всяка интервенция, аблацията има рискове, включително кървене, увреждане на съдовия достъп, нови нарушения на ритъма или по-рядко по-сериозни усложнения. Затова решението се взема след внимателна оценка от кардиолог и електрофизиолог.
Под „интервенция“ може да се разбира кардиоверсия, катетърна аблация, имплантиране на пейсмейкър, дефибрилатор или други процедури според вида на аритмията.
Кардиоверсията е процедура за възстановяване на нормален ритъм с електрически импулс или с медикаменти. Тя се използва при някои бързи аритмии, когато има симптоми, нестабилност или когато лекарят прецени, че е подходящо. Понякога се прави спешно, ако аритмията застрашава кръвообращението.
Пейсмейкърът се използва при опасно бавен пулс или проводни нарушения, а имплантируемият кардиовертер-дефибрилатор може да е необходим при висок риск от животозастрашаващи камерни аритмии. Това са специализирани решения, които се вземат след подробна кардиологична оценка.
Незабавна медицинска оценка е нужна при аритмия, съпроводена с припадък, силна болка в гърдите, тежък задух, внезапна слабост, объркване или много ниско кръвно налягане. Спешна помощ е нужна и ако сърцебиенето е продължително, много бързо или се появява за първи път и е силно изразено.

Лечението на аритмии не е универсално. Някои пациенти се повлияват добре от медикаменти, други имат полза от аблация или друга интервенция, а при трети е най-важно внимателното наблюдение и контролът на рисковите фактори. Най-добрият план се изготвя от кардиолог след подробна оценка на конкретния случай.
Не. Някои аритмии не изискват медикаменти, а други се лекуват с лекарства, аблация или устройство според риска и симптомите.
Това е минимално инвазивна процедура, при която чрез катетър се третира малка зона в сърцето, която поддържа аритмията.
Пейсмейкър се обмисля при опасно бавен пулс или нарушения в провеждането на импулса, когато лекарят прецени, че е необходим.
Не. Спирането или промяната на терапията трябва да става само след разговор с кардиолог.
Спешна оценка е нужна при припадък, болка в гърдите, тежък задух, внезапна слабост или много бърз и продължителен пулс.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International