Присаждането на бъбрек е операция, при която здрав донорски бъбрек се поставя в тялото на реципиента, най-често в долната част на корема. Процедурата включва подготовка преди операцията, самото хирургично поставяне на органа, следоперативно наблюдение и дългосрочно проследяване с лекарства срещу отхвърляне.
Присаждането на бъбрек е хирургична процедура, при която болен или нефункциониращ бъбрек се замества с бъбрек от жив или починал донор. Целта е да се възстанови по-добре бъбречната функция, когато другите лечения вече не са достатъчни. Операцията е сложен процес, който започва много преди да влезете в операционната и продължава след самата интервенция с внимателно наблюдение и медикаментозно лечение.
Важно е да знаете, че всяка трансплантация се планира индивидуално. Подходът може да се различава според причината за бъбречната недостатъчност, общото здравословно състояние, вида на донора и резултатите от предварителните изследвания.
Преди присаждането на бъбрек екипът извършва подробна оценка на пациента. Това обикновено включва кръвни изследвания, образни изследвания, оценка на сърцето и белите дробове, прегледи при различни специалисти и проверка за инфекции или други състояния, които трябва да бъдат овладени преди операцията.
Целта е да се прецени дали пациентът е подходящ за трансплантация и как да се намали рискът от усложнения. Важно е също да се обсъдят приеманите лекарства, алергии, предишни операции и навици като тютюнопушене.
В деня на операцията пациентът постъпва в болница, където се потвърждават самоличността, лабораторните показатели и планираната интервенция. Медицинският екип може да постави венозен източник, да измери жизнени показатели и да даде предоперативни медикаменти според преценката си.
Ако присаждането е от починал донор, времето до операцията зависи от наличието на подходящ орган. При жива донорска трансплантация процесът е по-планиран, но също изисква строга координация между екипите.
Операцията се извършва под обща анестезия, така че пациентът спи и не усеща болка по време на процедурата. Анестезиологичният екип следи дишането, кръвообращението и другите жизнени функции през цялото време. След това хирургичният екип подготвя оперативното поле и започва интервенцията.
При повечето пациенти присаденият бъбрек не се поставя на мястото на старите бъбреци. Обикновено той се разполага в долната част на корема, в областта на таза, където е по-лесно да се свърже с кръвоносните съдове и пикочния мехур.
Хирургът прави разрез в долната част на корема и достига до мястото, където ще бъде поставен органът. Донорският бъбрек се свързва внимателно с кръвоносните съдове на пациента, за да започне да се кръвоснабдява. След това се свързва и с пикочния мехур, за да може урината да се оттича нормално.
Това е ключов етап от присаждането на бъбрек, защото изисква прецизност и добра координация между хирургичните стъпки. Понякога се поставя и временен дренаж, който да отвежда течности от оперативната област в ранния следоперативен период.
В много случаи собствените нефункциониращи бъбреци се оставят на място, освен ако няма медицинска причина да бъдат отстранени. Решението зависи от конкретния случай и преценката на хирургичния екип.

След като връзките са проверени и се уверят, че кръвотокът и оттичането на урината са адекватни, хирургът затваря разреза. Пациентът се премества в отделение за възстановяване или интензивно наблюдение, където се следи внимателно до стабилизиране на състоянието.
В първите часове и дни е обичайно да се проследяват урина, кръвно налягане, пулс, температура, кръвни изследвания и функцията на присадения бъбрек. Медицинският екип обръща внимание и на болката, гаденето и наличието на кървене или оток.
Първите дни след присаждането на бъбрек са насочени към наблюдение и постепенно възстановяване. Пациентът може да получава лекарства за потискане на имунната система, за да се намали рискът от отхвърляне на новия орган. Дозите и комбинациите се определят строго от трансплантационния екип.
Обикновено се насърчава ранно раздвижване според състоянието на пациента, както и прием на течности и храна, когато това е позволено. Болничният престой може да варира според възстановяването и липсата или наличието на усложнения.
Преди изписване пациентът получава ясни инструкции за лекарствата, храненето, хигиената, физическата активност и контролните прегледи. Спазването на схемата за прием на медикаменти е изключително важно, тъй като пропускането им може да увеличи риска от отхвърляне.
Обичайно се препоръчва пациентът да следи за симптоми като температура, намалено количество урина, болка около оперативната рана, задух или внезапно подуване. При такива оплаквания трябва да се потърси незабавно медицинска оценка.
Следоперативният период след присаждане на бъбрек включва редовни кръвни изследвания, прегледи и корекции на лекарствата. Проследяването е дългосрочно, защото трансплантираният орган и медикаментите изискват постоянен контрол. С времето пациентът се адаптира към новия режим и към нуждата от дисциплинирано лечение.
Трансплантацията не е еднократно събитие, а започваща нова грижа за здравето. Успешният резултат зависи от сътрудничеството между пациента и медицинския екип, внимателното наблюдение и навременното реагиране при промени в състоянието.
След присаждане на бъбрек трябва да се търси медицинска помощ при висока температура, болка в областта на трансплантата, намалено уриниране, зачервяване или изтичане от раната, силна отпадналост, повръщане или други внезапни промени. Ранната реакция е важна, защото може да помогне за навременното овладяване на проблем.
Ако ви предстои трансплантация, обсъдете с екипа всички ваши въпроси предварително. Разбирането на всяка стъпка често намалява тревожността и помага да се чувствате по-подготвени за операцията и възстановяването.
Продължителността варира според сложността на случая, вида на донора и хирургичния подход. Точният времеви диапазон се определя от трансплантационния екип.
Обикновено собствените нефункциониращи бъбреци се оставят на място, освен ако няма медицинска причина за отстраняване.
Не. Присаждането на бъбрек се извършва под обща анестезия, така че пациентът спи по време на процедурата.
Обикновено се назначават имуносупресивни лекарства, за да се намали рискът от отхвърляне на присадения орган. Схемата е индивидуална.
Това зависи от възстановяването, контролните изследвания и препоръките на екипа. Връщането към активност става постепенно и под лекарски контрол.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International