Стволовите клетки могат да идват от костен мозък, периферна кръв, пъпна връв, плацента и мастна тъкан, а в някои случаи и да са собствени клетки на пациента. Методът на приложение зависи от заболяването и може да включва венозна инфузия, инжектиране в определена област или процедура в костен мозък.
Стволовите клетки са специални клетки, които имат способност да се самообновяват и да се развиват в различни типове клетки. Поради това те са важни за възстановителната медицина и за някои утвърдени трансплантационни лечения. Не всяка терапия със стволови клетки е подходяща за всеки пациент, а изборът зависи от диагнозата, целта на лечението и общото състояние.

В медицинската практика стволовите клетки могат да бъдат събрани от няколко източника. Всеки от тях има предимства, ограничения и различно приложение.
Костният мозък е класически източник на хемопоетични стволови клетки, които се използват при някои трансплантации на кръвотворна тъкан. Обикновено клетките се вземат от тазовите кости чрез специализирана процедура. Този източник е добре познат в клиничната практика и се използва при състояния, засягащи кръвта и имунната система.
При този подход стволовите клетки се събират от кръвта след стимулиране на костния мозък да ги освободи в кръвообращението. Процедурата се извършва с апарат за афереза, който отделя нужните клетки и връща останалата кръв обратно. Това е често използван метод в определени трансплантационни схеми.
Кръвта от пъпна връв и тъканите, свързани с плацентата, са ценен източник на стволови клетки, събрани след раждането. Те се използват в някои трансплантации и се съхраняват в банки за биологичен материал. Предимство е, че клетките са събрани неинвазивно и могат да бъдат налични за бъдещо приложение, ако са правилно съхранени.
Мастната тъкан съдържа мезенхимни стволови клетки, които се изследват и използват в определени регенеративни подходи. Обикновено се взема чрез липоаспирация. Това не е универсално лечение и приложението му трябва да бъде преценено от лекарски екип според конкретната клинична ситуация.
Стволовите клетки могат да бъдат автоложни, когато идват от самия пациент, или алогенни, когато са от донор. Автоложните клетки намаляват риска от имунно отхвърляне, но не са подходящи за всяка диагноза. Алогенните клетки могат да бъдат предпочетени, когато е необходимо здрав донорски материал или когато собствените клетки на пациента не са подходящи.
Начинът на приложение зависи от това каква е целта на лечението и къде трябва да достигнат клетките. Съществуват няколко основни подхода.
При венозно приложение клетките се вливат в кръвния поток, подобно на интравенозна терапия. Така те могат да достигнат до различни тъкани чрез кръвообращението. Този подход се използва често при трансплантации на хемопоетични стволови клетки.
Клетките могат да бъдат инжектирани директно в конкретна зона, например в стави, мускули или други тъкани, когато целта е локално въздействие. Точността на поставяне е важна и често се използва образна навигация или специализирана техника.
При някои състояния клетките или други клетъчни продукти могат да се въвеждат в пространството около гръбначно-мозъчната течност. Това е строго специализирана процедура и се прилага само при ясни медицински показания и от опитен екип.
При трансплантациите на кръвотворни стволови клетки клетките се вливат след подготовка на организма с химиотерапия или друга кондиционираща схема. Целта е костният мозък да бъде възстановен с нови здрави клетки. Това е утвърдено болнично лечение, което изисква внимателно наблюдение.
Изборът на източник и начин на приложение не е еднакъв за всички. Лекарят преценява:
Важно е пациентът да знае, че не всички терапии със стволови клетки са доказани за всяка диагноза. Добрата информираност и консултацията със специалист помагат да се избегнат нереалистични очаквания.

Преди лечение е полезно да попитате:
Така ще вземете по-информирано решение и ще разбирате по-добре всяка стъпка от процеса.
Източниците на стволови клетки включват костен мозък, периферна кръв, пъпна връв, плацента и мастна тъкан. Методите на приложение могат да бъдат венозна инфузия, локално инжектиране, интратекално въвеждане или приложение като част от трансплантационна процедура. Най-подходящият подход винаги зависи от конкретната медицинска ситуация и се определя от специалист.
Най-често се използват костен мозък, периферна кръв и кръв от пъпна връв. В някои случаи се използват и клетки от плацента или мастна тъкан.
Автоложните клетки са от самия пациент, а алогенните са от донор. Изборът зависи от заболяването, качеството на клетките и лечебната цел.
Най-често чрез венозна инфузия, локално инжектиране или като част от трансплантационна процедура. Понякога се използват и по-специализирани подходи, според диагнозата.
Не. Безопасността зависи от източника на клетките, начина на приложение, медицинската индикация и опита на екипа. Някои приложения са утвърдени, а други са експериментални.
Най-добре е да обсъдите диагнозата, очакваните ползи, рисковете и алтернативите със специалист, който познава вашето състояние и може да прецени показанията.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International