Преди чернодробна трансплантация е нужна цялостна оценка, която включва кръвни изследвания, образни изследвания, оценка на сърцето и белите дробове, както и преглед за инфекции, хранителен статус и други заболявания. Целта е екипът да прецени дали операцията е безопасна и как да се подготви пациентът най-добре.
Преди чернодробна трансплантация пациентът преминава през подробен медицински преглед и серия от изследвания. Тази подготовка не е формалност — тя помага на трансплантационния екип да оцени тежестта на чернодробното заболяване, да открие рискове за операцията и да планира най-подходящото лечение.
Изследванията обикновено се избират според причината за чернодробната недостатъчност, общото здраве, възрастта и наличието на придружаващи заболявания. Част от оценката е насочена и към това дали пациентът може безопасно да понесе операцията и последващото имуносупресивно лечение.
Чернодробната трансплантация е сложна операция и не е подходяща за всеки пациент в една и съща форма. Екипът трябва да установи не само колко е увреден черният дроб, но и дали има активни инфекции, сърдечни или белодробни проблеми, недохранване, кръвосъсирващи нарушения или други състояния, които могат да увеличат риска.
Тази оценка също така помага да се изясни причината за чернодробното заболяване, защото някои състояния могат да се върнат след трансплантацията или да изискват специален контрол след нея.

Кръвните тестове са основна част от подготовката. Те обикновено включват:
Тези резултати показват доколко черният дроб работи, има ли анемия, склонност към кървене, бъбречно увреждане или други отклонения, които трябва да се стабилизират преди операцията.
Понякога са нужни допълнителни тестове за уточняване на точната диагноза, като вирусни маркери за хепатит B и C, автоимунни изследвания, изследвания за наследствени метаболитни заболявания или други специфични показатели според случая. Ако има цироза, екипът може да използва и резултати от скорошни образни изследвания и клинични данни, за да прецени тежестта на състоянието.
Образната диагностика е важна за оценка на черния дроб и кръвоносните съдове. Често се назначават:
Целта е да се провери структурата на черния дроб, наличието на тумори, кръвотокът в порталната и чернодробните вени, както и състоянието на околните органи.
Преди трансплантация се прави и кардиопулмонална оценка, защото операцията поставя голямо натоварване върху сърдечно-съдовата и дихателната система. Възможните изследвания включват електрокардиограма, ехокардиография, рентгенография на гръден кош, тестове за белодробна функция и, при нужда, консултация с кардиолог или пулмолог.
При някои пациенти се налагат и по-специализирани кардиологични тестове, ако има данни за исхемична болест, сърдечна недостатъчност, белодробна хипертония или предишни сърдечни проблеми.
Трансплантацията изисква имуносупресивни лекарства, които потискат имунната система след операцията. Затова е важно преди интервенцията да се открият и лекуват активни инфекции. Обичайно се правят изследвания за:
Понякога са необходими и култури, преглед при стоматолог или други целенасочени тестове, ако има съмнение за скрита инфекция.
Бъбречната функция е особено важна, защото тя влияе върху избора на лечение преди и след трансплантация. Освен стандартните лабораторни показатели, екипът може да прецени нуждата от нефрологична консултация.
Хранителният статус също е важен. Много пациенти с напреднало чернодробно заболяване имат загуба на тегло, мускулна слабост или недохранване. Поради това може да се извърши оценка от диетолог, включително преглед на теглото, мускулната маса и приема на храна.
Често се проверява и:
Успехът на трансплантацията зависи и от това как пациентът ще се справя с дългосрочното лечение след операцията. Затова често се извършва психологична и социална оценка. Екипът обсъжда подкрепата у дома, възможността за спазване на медикаментозния режим, транспорт до болницата за проследяване и други практически фактори.
При нужда се включват психолог, социален работник или координатор по трансплантацията. Това не е тест за „подходящост“ в морален смисъл, а начин да се осигури безопасно и реалистично планиране на лечението.
Пациентът обикновено трябва да предостави пълен списък с лекарства, включително хранителни добавки и билкови продукти, информация за предишни операции, алергии и всички съпътстващи заболявания. Добре е да носи резултати от предишни изследвания, епикризи, образни изследвания и имунизационен статус, ако са налични.
Важно е да се съобщят всички симптоми, като кървене, обърканост, температура, болка в корема, задух или рязка промяна в състоянието. Те могат да променят плана за оценка.

Понякога изследванията показват, че е нужно допълнително лечение, преди пациентът да бъде включен за трансплантация. Това може да означава контрол на инфекция, стабилизиране на сърдечно или белодробно заболяване, корекция на хранителни дефицити или допълнителна онкологична оценка при съмнение за тумор.
При някои пациенти процесът е бърз, а при други изисква повече време и повторни прегледи. Това зависи от общото състояние и сложността на заболяването.
Преди чернодробна трансплантация се прави комплексна оценка, която обхваща чернодробната функция, сърдечно-белодробното здраве, инфекции, бъбречна функция, хранене и психологична готовност. Целта е екипът да избере най-безопасния подход и да подготви пациента възможно най-добре за операцията и следоперативното лечение.
Ако предстои такава оценка, най-добрият подход е да задавате въпроси, да носите цялата налична медицинска документация и да спазвате указанията на трансплантационния екип.
Продължителността е различна и зависи от състоянието на пациента, наличните изследвания и нуждата от допълнителни консултации. При някои хора оценката става бързо, а при други изисква повече посещения.
Не винаги. Често могат да се използват предишни резултати, ако са достатъчно актуални и качествени. Трансплантационният екип решава кои документи са валидни и какво трябва да се повтори.
Защото чернодробната трансплантация е голяма операция и натоварва организма. Сърдечните и белодробните проблеми могат да променят плана за анестезия и операция или да наложат допълнителна подготовка.
Активните инфекции обикновено трябва да се лекуват и овладеят преди операцията. Това помага да се намали рискът от усложнения след трансплантацията.
Понякога се препоръчват хранителни корекции, но те зависят от конкретното състояние. Най-добре е пациентът да следва указанията на лекуващия екип и, ако е нужно, на диетолог.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International