Имуносупресивните лекарства потискат имунната система, за да намалят риска от отхвърляне на трансплантирания бъбрек. Те са жизненоважни след трансплантация, но изискват редовен прием, контролни изследвания и наблюдение за странични ефекти като по-висок риск от инфекции, промени в кръвното налягане, захарта и бъбречната функция.
След бъбречна трансплантация имуносупресивните лекарства са основна част от лечението. Тяхната цел е да „успокоят“ имунната система, така че тя да не разпознае новия бъбрек като чужд и да не го атакува. Без тази защита рискът от отхвърляне е значително по-висок.
Имунната система по принцип защитава организма от инфекции и други заплахи. След трансплантация обаче същата тази защита може да насочи реакцията си срещу присадения орган. Имуносупресивните лекарства ограничават тази реакция по различни начини: някои блокират активирането на определени имунни клетки, други намаляват тяхното размножаване или потискат сигналите, които поддържат възпалението.
Обикновено се използва комбинация от лекарства. Това позволява по-добър контрол върху имунния отговор, като често се търси баланс между достатъчна защита на бъбрека и възможно най-малко нежелани ефекти. Лекарят избира схема според вашето състояние, риска от отхвърляне и резултатите от проследяването.
Имуносупресивните лекарства трябва да се приемат точно както са предписани. Пропусната доза, промяна на часа на прием или спиране без лекарска препоръка може да повиши риска от отхвърляне. В същото време прекалената доза може да увеличи риска от инфекции и други усложнения. Затова редовността е толкова важна, колкото и самият избор на лекарство.

Възможно е лекарствата да се променят с времето. Някои пациенти започват с по-интензивна схема веднага след трансплантацията, а по-късно терапията може да се коригира според лабораторните резултати, кръвното налягане, бъбречната функция и общото състояние.
Страничните ефекти зависят от конкретното лекарство, дозата и индивидуалната чувствителност. Не всеки пациент ги развива и не всички са еднакво изразени. Важно е да знаете кои промени изискват внимание и да ги обсъждате с трансплантационния екип.
Понеже имунната система е потисната, организмът по-трудно се справя с вируси, бактерии и гъбички. Това може да означава по-чести инфекции или по-нетипични симптоми. Потърсете лекар при температура, кашлица, болка при уриниране, необичайна умора, зачервяване или рани, които не зарастват.
Някои имуносупресивни лекарства могат да повлияят бъбречната функция или да повишат кръвното налягане. Затова са нужни редовни кръвни изследвания и измерване на артериалното налягане. Ако забележите подуване, намалено отделяне на урина или рязко влошаване на общото състояние, уведомете лекар.
Част от терапията може да повиши кръвната захар или липидите в кръвта. Кортикостероидите понякога водят и до повишен апетит, задръжка на течности или промени в разпределението на теглото. Това не е причина за самоволно спиране на лечението, а повод за проследяване и, при нужда, допълнително лечение.
Някои пациенти съобщават за тремор, главоболие, гадене, диария, коремна болка или безсъние. Ако симптомите са упорити, лекарят може да обсъди корекция на дозата или смяна на медикамента. Не променяйте лечението сами.
Възможни са акне, окосмяване по лицето или тялото, тънка кожа, по-лесно образуване на синини и забавено заздравяване на рани. При продължителна имуносупресия може да се повиши и рискът от някои кожни проблеми, затова се препоръчва редовен преглед и защита от слънцето.
Контролът след трансплантация е постоянен. Екипът обикновено следи стойности от кръвни и уринни изследвания, лекарствени нива, бъбречна функция, чернодробни показатели, кръвно налягане, кръвна захар и липиди. Това помага терапията да бъде коригирана навреме.

Свържете се с трансплантационния екип или потърсете спешна помощ при висока температура, силно намалено отделяне на урина, внезапен оток, задух, силно повръщане, обърканост, значимо повишено кръвно налягане или признаци на инфекция. Ранната реакция е важна за защита на трансплантирания бъбрек.
Създайте рутина за прием на лекарствата, използвайте напомняния и носете актуален списък с медикаментите си. При пътуване вземете достатъчно количество лекарства и информация за дозировката. Ако получите нова рецепта от друг лекар, кажете, че сте с бъбречна трансплантация и приемате имуносупресия.
Имуносупресивните лекарства са ключът към запазването на трансплантирания бъбрек, но успехът зависи и от доброто проследяване, точния прием и навременното съобщаване на странични ефекти. Ако имате въпроси, обърнете се към своя нефролог или трансплантационен екип.
За да се намали рискът имунната система да отхвърли трансплантирания бъбрек. Тези лекарства поддържат баланса между защита на органа и контрол на имунния отговор.
Не. Дори когато се чувствате добре, лекарствата обикновено трябва да се приемат постоянно според схемата. Спирането или пропускането на дози може да е опасно за трансплантирания бъбрек.
Внимавайте за температура, инфекции, тремор, гадене, промени в кръвното налягане, кръвната захар, подуване или намалена урина. При съмнение се свържете с лекаря си.
Да, някои лекарства, билки и добавки могат да взаимодействат с имуносупресивните медикаменти. Винаги съгласувайте ново лечение с трансплантационния екип.
Честотата зависи от периода след операцията и от вашето състояние. Лекарят определя графика за кръвни изследвания, лекарствени нива и контролни прегледи.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International