Имуносупресивната терапия потиска имунния отговор, за да намали риска организмът да отхвърли трансплантирания черен дроб. Лекарствата се приемат точно по схема и изискват редовни кръвни изследвания, лекарски прегледи, предпазване от инфекции и внимателен начин на живот.
След чернодробна трансплантация имунната система разпознава новия орган като чужд и може да го атакува. Това се нарича отхвърляне на присадката. Имуносупресивната терапия намалява тази реакция и подпомага дългосрочната функция на трансплантирания черен дроб. В повечето случаи лечението е продължително, често пожизнено, но видът и дозите на медикаментите могат да се променят с времето.
Целта не е имунната система да бъде напълно изключена, а да се постигне внимателен баланс: достатъчна защита срещу отхвърляне с възможно най-малък риск от инфекции, бъбречно увреждане, метаболитни нарушения и други нежелани реакции. Вашият трансплантационен екип определя схемата според времето от операцията, кръвните резултати, функцията на черния дроб и бъбреците, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.

В началния период обичайно се използва комбинация от лекарства с различен механизъм на действие. Комбинираният подход позволява по-ниски дози на отделните медикаменти, когато това е подходящо. Не променяйте лечението без изрично указание от трансплантационния екип.
Такролимус и циклоспорин са сред най-често използваните лекарства. Те потискат активирането на определени имунни клетки и са важни за профилактиката на отхвърляне. Дозата се адаптира според концентрацията на медикамента в кръвта, взета обикновено непосредствено преди следващата доза. Възможните нежелани реакции включват промени в бъбречната функция, високо кръвно налягане, тремор, повишена кръвна захар или електролитни нарушения.
Микофенолат мофетил, микофенолова киселина или азатиоприн могат да се добавят към основната терапия. Те ограничават размножаването на имунни клетки. При някои пациенти могат да причинят стомашно-чревен дискомфорт, понижени кръвни клетки или по-висок риск от инфекции, поради което са нужни лабораторни контроли.
Кортикостероидите, например преднизолон, често се използват в ранния период след операцията или при лечение на отхвърляне. При част от пациентите дозата постепенно се намалява, а при други продължава в ниска доза според медицинската необходимост. Те могат да повишат апетита, кръвната захар, кръвното налягане и риска от загуба на костна маса.
Сиролимус или еверолимус може да бъдат подходящи в определени ситуации, например когато е необходимо да се ограничи експозицията на калциневринов инхибитор. Те не са подходящи за всеки пациент и изискват проследяване за промени в липидите, кръвната картина, зарастването на рани и други възможни реакции.
Ако пропуснете доза, свържете се с екипа си или следвайте предварително дадените ви писмени указания. Не приемайте двойна доза, освен ако лекар не ви е казал друго. При повръщане скоро след приема, диария, невъзможност да приемате лекарства през устата или липса на медикамент потърсете трансплантационния център своевременно.
Много лекарства могат да променят концентрацията на имуносупресорите. Това включва някои антибиотици, противогъбични средства, лекарства за гърчове, сърдечни медикаменти и обезболяващи. Винаги информирайте личния лекар, стоматолога и всеки друг специалист, че сте с чернодробна трансплантация, преди да започнете ново лечение.
Грейпфрутът и сокът от грейпфрут могат да взаимодействат особено значимо с някои имуносупресивни лекарства. Билкови продукти, включително жълт кантарион, също могат да бъдат рискови. Не започвайте хранителни добавки, билки или лекарства без рецепта без одобрение от трансплантационния екип. Ограничете алкохола или го избягвайте според индивидуалните ви лекарски препоръки.
В първите седмици и месеци след трансплантацията прегледите и кръвните изследвания са по-чести. Стабилните пациенти обикновено се проследяват през по-дълги интервали, но нуждата от контрол остава. Проследяването позволява ранно откриване на отхвърляне, инфекция, токсичност на лекарствата или други усложнения.
Обичайно се оценяват чернодробни показатели, бъбречна функция, пълна кръвна картина, кръвна захар, липиди, електролити и концентрации на определени имуносупресори. При необходимост се правят ехография, други образни изследвания или чернодробна биопсия. Повишените чернодробни ензими не означават непременно отхвърляне, но изискват лекарска оценка.

Свържете се незабавно с трансплантационния екип при температура, втрисане, нова кашлица, задух, болезнено уриниране, упорита диария, повръщане, силна коремна болка, пожълтяване на кожа или очи, потъмняла урина, необичайно кървене, обърканост или рязко влошаване на общото състояние. Не приемайте антибиотици или противовъзпалителни лекарства по собствена инициатива.
Имуносупресията увеличава податливостта към инфекции, особено в ранния период след операцията и при по-високи дози лекарства. Мийте ръцете си често, избягвайте близък контакт с хора с остри инфекциозни симптоми и спазвайте добра устна хигиена. Грижете се за кожата и раните, а при порязване ги почиствайте своевременно.
Безопасното хранене е съществено: консумирайте добре термично обработено месо, яйца и морски продукти; измивайте плодовете и зеленчуците; избягвайте непастьоризирани продукти и храни със съмнително съхранение. Ваксинациите трябва да се обсъждат с трансплантационния екип. Инактивираните ваксини често са възможни според индивидуалния план, докато живите ваксини по правило не се поставят без специализирана преценка.
Поддържайте здравословно тегло, движете се редовно според възстановяването си, контролирайте кръвното налягане и кръвната захар и не пушете. Използвайте слънцезащита и провеждайте периодични кожни прегледи, тъй като имуносупресията може да повиши риска от кожни промени. Най-важната ежедневна стъпка остава постоянният прием на предписаните лекарства и откритата комуникация с вашия трансплантационен екип.
При повечето пациенти имуносупресията е необходима дългосрочно, често пожизнено. С времето лекарят може да промени вида или дозата според резултатите, риска от отхвърляне и нежеланите реакции.
Не. Отхвърлянето може да започне без ясни симптоми, а самоволното намаляване или спиране на лекарствата може да застраши функцията на присадката. Всяка промяна трябва да бъде назначена от трансплантационния екип.
Температурата може да е признак на инфекция или друго усложнение. Свържете се с трансплантационния екип възможно най-скоро, особено ако имате втрисане, кашлица, болка, диария или влошено общо състояние.
Само след одобрение от лекаря или фармацевта на трансплантационния екип. Някои добавки и билки могат да променят нивата на имуносупресивните лекарства или да увредят черния дроб и бъбреците.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International