Имуносупресивната терапия е задължителна след бъбречна трансплантация, защото помага на организма да не отхвърли новия орган. Лекарствата обикновено се приемат дългосрочно и изискват стриктно спазване, редовни изследвания и бърза връзка с екипа при странични ефекти или пропусната доза.
След бъбречна трансплантация имуносупресивната терапия е една от най-важните части от лечението. Нейната цел е да потисне реакцията на имунната система, за да не разпознае новия бъбрек като „чужд“ и да не го атакува. Без тази терапия рискът от отхвърляне на трансплантирания орган е значително по-висок.
Имуносупресивната терапия включва комбинация от лекарства, които намаляват активността на имунната система. Обикновено се назначават няколко медикамента с различен механизъм на действие, защото така се постига по-добър контрол върху отхвърлянето, като често се използват по-ниски дози от всеки отделен препарат.
Терапията започва още около трансплантацията и продължава дългосрочно, а понякога през целия живот. Схемата се определя индивидуално според риска от отхвърляне, общото здраве, други заболявания и резултатите от проследяването.

Новият бъбрек може да функционира добре само ако имунната система не бъде прекалено активна срещу него. Имуносупресорите помагат за запазване на функцията на трансплантирания орган и намаляват вероятността от остро или хронично отхвърляне. В същото време те изискват внимателен баланс: ако са твърде слаби, може да не предпазят достатъчно; ако са твърде силни, увеличават риска от инфекции и други усложнения.
Най-често след бъбречна трансплантация се използва комбинация от следните групи:
Имената и комбинациите се променят според центъра и пациента, затова е важно да следвате точно предписаната схема, а не да сравнявате лечението си с това на други трансплантирани пациенти.
Най-важното правило е редовност. Лекарствата трябва да се приемат в точните дози и по едно и също време всеки ден, както е указано от трансплантационния екип. Дори кратко пропускане може да промени нивата на медикаментите в кръвта и да увеличи риска от отхвърляне.
След трансплантацията са нужни редовни контролни прегледи и лабораторни изследвания. Те помагат да се следи функцията на бъбрека, нивата на имуносупресорите и евентуални странични ефекти. Лекарите могат да коригират дозите според резултатите.
Проследяването често включва кръвни изследвания, контрол на кръвното налягане, бъбречната функция, кръвната захар и липидите. При нужда се правят допълнителни тестове, за да се открият навреме инфекции, токсичност от лекарствата или признаци на отхвърляне.
Имуносупресивните лекарства могат да причинят нежелани реакции, които варират според медикамента и дозата. Някои от по-честите проблеми включват:
Не всеки пациент ги развива и не всички реакции са еднакво тежки. Важно е да съобщавате за нови симптоми, вместо да спирате лечението самостоятелно.
Понеже имунната система е потисната, е важно да се вземат предпазни мерки. Добрата хигиена, вниманието към храната и избягването на контакт с болни хора могат да помогнат за намаляване на риска от инфекция.
Ако пропуснете доза, следвайте инструкциите, дадени от вашия трансплантационен екип или в листовката на препарата. Не вземайте двойна доза, освен ако лекар не ви е казал изрично да го направите. Ако не сте сигурни какво да предприемете, свържете се с медицинския екип възможно най-скоро.
Много медикаменти могат да взаимодействат с имуносупресорите и да променят тяхната ефективност или безопасност. Винаги информирайте лекаря си преди да започнете ново лечение, включително антибиотици, противогъбични средства, обезболяващи, хранителни добавки и билкови продукти.
Особено важно е да не приемате нищо „на своя глава“, защото дори безобидно изглеждащи продукти могат да повлияят на нивата на имуносупресорите.

Свържете се с вашия лекар или трансплантационен център при:
След бъбречна трансплантация много пациенти се връщат към активен живот, но това изисква постоянство и добро проследяване. Най-успешният подход е партньорство между пациента и медицинския екип: редовен прием на лекарствата, контролни прегледи, здравословни навици и бърза реакция при промени в състоянието.
Ако имате въпроси относно схемата си, дозите или ежедневните ограничения, обсъдете ги с трансплантационния екип. Индивидуалните указания са най-надеждният ориентир за безопасно и последователно лечение.
В повечето случаи лечението е дългосрочно и често продължава през целия живот. Точната схема и продължителност се определят индивидуално от трансплантационния екип.
Не. Дори при липса на симптоми трансплантираният бъбрек се нуждае от защита. Спирането или промяната на дозите без лекарски указания може да увеличи риска от отхвърляне.
Следвайте инструкциите на вашия лекар или листовката на медикамента. Не вземайте двойна доза без изрична препоръка и се свържете с екипа, ако не сте сигурни.
Изследванията помагат да се следи работата на бъбрека, нивото на лекарствата и възможни странични ефекти. Така екипът може навреме да коригира терапията.
Само след обсъждане с лекар. Някои билки и добавки взаимодействат с имуносупресорите и могат да променят ефекта им или да повишат риска от нежелани реакции.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International