Как се откриват и лекуват тумори на костите?
Туморите на скелетната и мускулната система са сравнително редки: едва 0.02% от всички злокачествени тумори. И точно защото се срещат рядко, малко специалисти не само в България, но и по целия свят са натрупали достатъчно опит и познания, за да могат правилно да ги диагностицират и лекуват. Един от тях е проф. д-р Харзем Йозгер – лекар с дългогодишен опит в лечението на тумори на костите и меките тъкани, работил и участвал в научни изследвания в едни от най-добрите клиники в Германия, Австрия, Франция, САЩ и Турция. Разработеният от него метод „замразен хотдог“ е помогнал за спасяване живота на стотици пациенти с костни тумори, като същевременно се избягва ампутацията на засегнатия крайник. Специалистът по онкологична ортопедия от болници ACIBADEM в Турция разказва накратко най-важното, което всеки човек трябва да знае за тази група заболявания – защото както при всяко друго онкологично заболяване, ранната диагноза спасява живот.
3 основни симптома за рак на костите и меките тъкани
Пациентите най-често се обръщат към лекар с оплакване за болка, подуване или счупване в засегнатата зона. В такъв случай, болката обикновено е продължителна и се увеличава с времето. Тя обаче е ранен симптом само при някои видове тумори, а в повечето случаи се появява чак в напреднал етап, когато ракът е нараснал достатъчно, за да притиска околни тъкани или нерви, или след като костните изменения са отслабили костта и са предизвикали фрактура. Понякога хора, засегнати от такова заболяване се обвиняват, че са допуснали счупване и така са предизвикали рака. Това обаче не е възможно, категоричен е специалистът: фрактурата обикновено е следствие от рака и повод за рентгенографско изследване, с което се открива болестта. Най-честият сигнал обаче е подуване, което може да се напипа с ръка или да се види с просто око. Ако отокът се появи внезапно и нараства бързо, твърд е и се придържа към околните тъкани, може да се подозира наличие на злокачествен тумор. Освен това, промяна в характера на подутина, която е налична отпреди, също може да бъде индикатор за злокачествен процес. Все пак имайте предвид, че не всяка маса в костите и меките тъкани е рак – туморите могат да бъдат доброкачествени или злокачествени. Точната преценка може да направи само опитен онкоортопед – тесен специалист в областта на ортопедията, който е специализиран в хирургичното лечение на тумори на костите, мускулите и меките тъкани. Лечението на такъв тип заболявания пък трябва да става в лечебни заведения, фокусирани върху лечението на такива заболявания, където натрупаният опит предполага по-успешен резултат.
Лечение със съхранение на засегнатия крайник обикновено е възможно
С навременно и правилно проведено лечение, шансовете за излекуване дори и при най-злокачествените тумори на мускулно-скелетната система достигат до 70%, твърди проф. Харзем Йозгер. Как? „При наличие на злокачествен тумор, първото правило е да спасим живота на пациента. Това налага да се отстрани цялата засегната тъкан, без остатък. Затова в миналото се прилагаше ампутация, с отстраняване на целия засегнат крайник. Но днес ние не предпочитаме този метод. Основната ни задача е да спасим живота на пациента, след това да спасим засегнатия орган и накрая, ако е възможно, всичко това да стане с неговите собствени тъкани“, обяснява специалистът от ACIBADEM. Накратко, целта на хирургичното лечение при злокачествени тумори на мускулноскелетната система или саркоми, е премахване на туморната маса „до здраво“, т.е. заедно със слой от околната здрава тъкан, за да не остане нито една туморна клетка в организма. В противен случай туморът лесно ще се завърне отново, вероятно още по-агресивен. От друга страна, премахването на излишно количество здрава тъкан може да затрудни запазването на крайника или запазването на функциите му. Постигането на чувствителния баланс между пълното премахване на тумора и избягване на ненужна загуба на функции зависи от опита, познанията и уменията на онкоортопеда, който извършва операцията. Крайният успех на лечението зависи и от наличието и съвместната работа на опитни специалисти в областта на хирургията, радиологията, патологията, медицинската онкология, радиационната онкология, а ако пациентът е дете – с участието и на педиатричен онколог.
