Helicobacter pylori най-често се открива с дихателен тест с урея или изследване на антиген в изпражненията. Лечението обикновено продължава 10–14 дни с комбинация от лекарства, а успехът се проверява с контролен тест най-малко 4 седмици след терапията.
Helicobacter pylori е бактерия, която може да живее в стомашната лигавица. При част от хората инфекцията не причинява симптоми, но при други е свързана с възпаление на стомаха, язва на стомаха или дванадесетопръстника и по-рядко с други усложнения. Бактерията се предава най-вероятно по орално-орален или фекално-орален път, често в рамките на домакинството.
Наличието на оплаквания като парене или болка високо в корема, подуване, ранно засищане, гадене, често оригване или болка на гладно не доказва само по себе си инфекция. Подобни симптоми могат да имат различни причини. Затова лекарят преценява дали е необходимо изследване и кой метод е най-подходящ.

Лекар може да назначи тест за Helicobacter pylori при диспепсия, доказана или подозирана язвена болест, хроничен гастрит, необясним недостиг на желязо в определени случаи или при проследяване след лечение. Изследването може да е необходимо и преди продължителен прием на някои лекарства, които могат да увредят стомашната лигавица, ако индивидуалната оценка показва риск.
При някои симптоми е нужна по-бърза лекарска оценка, вместо самостоятелно избиране на тест. Потърсете медицинска помощ при повръщане на кръв, черни катранени изпражнения, необяснима загуба на тегло, затруднено преглъщане, постоянни повръщания, силна или внезапна коремна болка, изразена отпадналост или данни за анемия.
Дихателният тест с урея е неинвазивен и много често използван метод. Пациентът приема разтвор или капсула с маркирана урея, след което се анализира издишаният въздух. Ако бактерията е налична, тя разгражда уреята и тестът може да установи характерни промени в издишания въздух.
Този метод е подходящ както за първоначална диагностика, така и за проверка дали инфекцията е излекувана. Не е болезнен и не изисква ендоскопия, но е важно да се спазят инструкциите за подготовка.
Тестът открива части от бактерията в проба от изпражнения. Също е неинвазивен и може да се използва за поставяне на диагноза и за контрол след лечение. Лабораторията предоставя контейнер и ясни указания за вземане, съхранение и предаване на пробата.
Гастроскопията позволява на гастроентеролога да огледа хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника и при нужда да вземе малки тъканни проби. Биопсиите могат да се изследват чрез бърз уреазен тест, микроскопско изследване, култура или молекулярни методи според клиничната ситуация и възможностите на лабораторията.
Този подход се предпочита, когато има алармиращи симптоми, съмнение за язва или усложнение, необходимост от оценка на стомашната лигавица или друга причина за ендоскопско изследване. Самата биопсия обичайно не се усеща, но гастроскопията изисква предварителна подготовка.
Серологичният кръвен тест може да покаже, че организмът е имал контакт с бактерията, но антителата могат да останат положителни дълго след успешно лечение. Поради това той обичайно не е предпочитан за доказване на активна инфекция и не е подходящ за потвърждаване на излекуване. Лекарят ще прецени дали има специфична причина да бъде използван.
Някои лекарства могат временно да потиснат бактерията и да доведат до фалшиво отрицателен резултат. Инхибиторите на протонната помпа, използвани при киселини и рефлукс, обичайно се спират около 2 седмици преди дихателен тест или тест с изпражнения. Антибиотиците и препаратите с бисмут обичайно се избягват поне 4 седмици преди теста.
Не спирайте предписано лечение без указание от лекар. При силни симптоми специалистът може да предложи временна алтернатива или да промени момента на изследването. За дихателния тест често има и изискване за гладуване; следвайте конкретните инструкции на лабораторията или клиниката.
Helicobacter pylori лечение най-често продължава 10–14 дни, като в много схеми се предпочита 14-дневен курс. Терапията включва комбинация от лекарства, обикновено средство за потискане на стомашната киселина и два или повече антибиотика. В някои случаи се включва и бисмут. Точният избор зависи от местната антибиотична резистентност, предишен прием на антибиотици, лекарствени алергии, други заболявания, бременност или кърмене и резултати от предишно лечение.
Не всички пациенти получават една и съща схема. Важно е лекарствата да се приемат в точните дози и часове и курсът да се завърши, дори ако симптомите намалеят по-рано. Пропуснатите дози или преждевременното прекратяване могат да понижат вероятността за унищожаване на бактерията и да затруднят последващото лечение.
По време на терапията може да има гадене, променен вкус в устата, разстройство, коремен дискомфорт, главоболие или потъмняване на изпражненията при определени препарати. Някои реакции са очаквани, но не бива да се пренебрегват тежка диария, обрив, оток на лице или устни, задух, силно повръщане или други признаци на алергична реакция. Свържете се незабавно с лекар при такива симптоми.

Да. Намаляването на симптомите не е сигурен доказателство, че Helicobacter pylori е премахната. Контролът обичайно се прави с дихателен тест с урея или изследване на антиген в изпражненията най-малко 4 седмици след приключване на антибиотиците и бисмута. Преди теста инхибиторите на протонната помпа обичайно се спират около 2 седмици, ако лекарят прецени, че това е безопасно.
Ако контролният тест остане положителен, не започвайте самостоятелно стар антибиотик или повторение на същата схема. Специалистът ще прегледа предишното лечение, придържането към него и възможните причини за неуспех, за да избере подходяща следваща терапия.
Навременната диагностика, правилно проведената терапия и контролното изследване дават най-добра основа за безопасно проследяване. При въпроси относно подготовката, пропусната доза или нежелани реакции се обърнете към лекуващия лекар или фармацевт.
Дихателният тест и изследването на антиген в изпражненията са неинвазивни и не са болезнени. При гастроскопия може да има временен дискомфорт, но процедурата се извършва от обучен екип с подходяща подготовка.
Някои лекарства за потискане на стомашната киселина могат да повлияят резултата. Обичайно инхибиторите на протонната помпа се спират около 2 седмици преди определени тестове, но само след консултация с лекар.
Контролно изследване обичайно се прави най-малко 4 седмици след края на антибиотиците и бисмута. За надежден резултат обикновено се изчакват и около 2 седмици без инхибитор на протонната помпа, ако това е безопасно.
Хранителният режим може да помогне за облекчаване на някои стомашни симптоми, но не премахва надеждно бактерията. При доказана инфекция лекарят назначава подходяща антибиотична схема и последващ контролен тест.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International