Ако искате здрави крака, не пренебрегвайте упражненията!

Ако искате здрави крака, не пренебрегвайте упражненията!

Проблемите с краката, които са вероятно най-пренебрегваната част от тялото, са склонни да прогресират с времето. В лечението на тези проблеми, които обикновено възникват в резултат от липса на физическа активност, неподходящ избор на обувки и генетични фактори, последната възможност е хирургическа операция.

Краката са онази част от тялото, която понася цялата тежест на човека и проблеми с тях могат значително да влошат качеството ни на живот. Проблеми с глезените и стъпалата може да се дължат на редица причини, като например спортни травми, лош избор на обувки и липса на движение, а лечението е различно според случая. Процедурите, прилагани в миналото, нямат особено място в сегашните лечебни протоколи, твърди доц. Баръш Коджаолу, специалист по ортопедия и травматология и болница ACIBADEM Kadıköy. Той споделя с нас информация за най-често срещаните проблеми с краката и глезените, както и лечебните методи за всеки от тях.

ТРАВМИ НА СУХОЖИЛИЯТА НА ГЛЕЗЕНА

Повечето пациенти, които търсят спешна помощ заради травма, са именно с травми на сухожилията на глезена. Те обикновено възникват по време на спортни дейности при млади хора или вследствие от инциденти като падане и изкълчване на глезена.

Симптоми: Обикновено се изразяват в болка и оток на крака.

Лечение: След общ медицински преглед, пациентът преминава рентгенография, за да се проверят костите. Освен ако няма фрактура, на пациента се препоръчва да не ходи и да не стои на засегнатия крак в продължение на няколко дни. Кракът се укрепва с превръзка или шина. Кракът трябва да се държи на височина над нивото на сърцето и да се прави компрес с лед в продължение на 20 минути на всеки 2 или 3 часа, за да се намали отокът. Могат да се приемат нестероидни обезболяващи и гелове. След овладяването на болката, пациентът може да стои изправен с помощта на патерици. Симптомите обикновено отшумяват до една или две седмици. В случай че болката в глезена продължава въпреки приложеното лечение, пациентът се подлага на ЯМР-изследване, за да се провери за евентуално увреждане на хрущяла. При наличието на някакво увреждане пациентът се наблюдава или се пристъпва към апртроскопска процедура. При повтарящи се травми на глезенните сухожилия или болка вследствие от изкълчване, или по преценка на лекаря след медицински преглед е възможно да се направи операция за реконструкция на сухожилието. Процедурата се извършва със затворен метод и представлява замяна на увреденото сухожилие със синтетично. След операцията няма нужда от гипс и пациентът може да стои на крака си.

ПРОБЛЕМИ С АХИЛЕСОВОТО СУХОЖИЛИЕ

Това сухожилие има малко по-различна структура от останалите. Тъй като липсва синовиалната обвивка, която доставя кръв, е възможно след 40 или 50-годишна възраст в ахилесовото сухожилие да се получи изтъняване и износване. Това най-често се случва при хора с наднормено тегло или при такива, които извършват многократно определени физически дейности, или които често претърпяват травми.

Симптоми: Проблемите най-често възникват около сухожилието и в зоната, където то се захваща за костта. Например, пациентът започва да изпитва болка в петата, особено горната част на петата и ахилесовото сухожилие, което се намира отзад на крака. Болката обикновено е много остра сутринта и става по-поносима в следващите часове от деня, което е един от отличителните белези на хроничното възпаление.

Лечение: Медицинският преглед обикновено разкрива подутина с размера на маслина, която говори за дегенеративни изменения в ахилесовото сухожилие. Вероятността да има киста или възпалителна реакция се проверява с ЯМР. Ако няма киста и възпаление се препоръчват специални упражнения за заздравяване. Пациентът се обучава как да прави упражненията от физиотерапевт. Ако упражненията не водят до подобрение, може да се препоръча лечение със стволови клетки или PRP (Platelet-Rich Plasma), за да се достави кръв в зоната. В случай че отново няма подобрение, може да се пристъпи към затворена хирургична операция, с използването на камери с размер 1 до 3 мм, които увеличават изображението 10 до 12 пъти. След операцията пациентът може да ходи със следоперативни обувки, а след 3-4 седмици може да носи нормални обувки.

ШИПОВЕ НА ПЕТАТА

20 до 25% от пациентите, които търсят повощ в отделението, имат такъв проблем. Най-честата причина за него са погрешен избор на обувки, наднормено тегло, продължително стоене и липса на физическа активност.

Симптоми: Проявява се със симптоми, подобни на тези при болка в ахилесовото сухожилие. Ако не се лекува с години, може да предизвика хронично възпаление. Пациентите чувстват остра болка с първите си стъпки сутрин.

Лечение: Тъй като е налице възпаление на петата, обезболяващи и гелове не могат да помогнат при това състояние. Диагностиката включва изследване на плантарната фасция с ЯМР. Шипът представлява костен израстък в съединителната тъкан на крака, а за да се елиминира проблема трябва да се предизвика повишен приток на кръв в тази зона. Лечението се състои в упражнения за разтягане ходилата на краката и кортизонови инжекции, а в ранен етап успеваемостта варира между 80 и 90%. Когато това лечение е неефикасно, може да се пристъпи към терапия с ниски температури и ултразвук. Специалистите може също да прибегнат до предизвикване на изкуствена травма в засегнатата област, за да стимулират притока на кръв с лечебна цел. Това включва употребата на ESWT (екстракорпорално ударно вълново лечение), което прилага ударни вълни върху сухожилието. Това лечение облекчава състоянието при 60 до 70% от пациентите, който го прилагат в продължение на 6 месеца, веднъж седмично за пет минути. Пациентите, които не се повлияват от нито един от тези методи, което се отнася за около 15% от всички хора с такъв проблем, получават PRP-лечение. Последният вариант е отстраняването на шиповете чрез затворена операция, с помощта на камера с размер 2,5 мм. По време на операцията съединителната тъкан се отпуска. След два до три месеца болката изчезва, а успеваемостта при това лечение е от 90 до 95%.

ТРИ СТЪПКИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ДОБРОТО ЗДРАВЕ НА КРАКАТА

  • Никога не забравяйте, че краката понасят цялата тежест на тялото ви и се старайте да контролирате теглото си.
  • Когато си избирате обувки, правете го с мисъл за здравето си. Сменяйте обувките често.
  • Подсилете глезените си, като се упражнявате 30 до 60 минути, три дни в седмицата.

ХАЛУКС ВАЛГУС (ДЕФОРМАЦИЯ НА ПАЛЕЦА НА КРАКА, БУНИОН)

Един от най-често срещаните проблеми при краката е деформацията на палеца. Проявява се по два различни начина и се наблюдава 10 пъти по-често при жени. На вид представлява изкривяване на големия пръст, често още в детска възраст, във възрастта 12-13 години. Тъй като пациентите в тази възраст все още растат, оперативните процедури не са препоръчителни, но могат да се правят упражнения за облекчаване на състоянието. При достигане на 17-18-годишна възраст може да се прибегне до хирургия. При възрастните проблемът обикновено се дължи на носенето на неудобни и твърде тесни обувки в продължение на години или прекарването на твърде много време на крак. 30 до 40% от хората с фамилна обремененост също развиват халукс валгус.

Лечение: Не съществува превантивно лечение за това състояние. Разделителите и коригиращите продукти за пръстите помагат само за облекчаване на болката. Когато радиографията покаже, че деформацията е надхвърлила определено ниво, специалистите пристъпват към хирургична намеса. Тя включва пренареждане на костите и фиксирането им с малки винтове, както и отстраняването на излишната кост. Вече не е необходимо носенето на специални обувки или гипс, както се правеше в миналото. Три седмици след операцията пациентите могат да носят спортни обувки, а след месец и половина – и нормални обувки.

ДЕФОРМАЦИЯ ПРЪСТ-ЧУКЧЕ

Друг проблем, който възниква поради неудачния избор на обувки, е деформацията тип пръст-чукче. Това състояние най-често се развива, когато малкият пръст е по-дълъг от съседния. В тясна обувка дългият пръст е принуден да се прегъне. Пръстът развива деформация, която се запазва за постоянно.

Лечение: При деформации, които се дължат на твърде дълги пръсти, е възможно дългият пръст да се фиксира с лепенка, за да стои изправен. Когато пациентите носят обувки със залепени пръсти, се предотваява по-нататъшното развитие на леки деформации. По-сериозните случаи се решават с амбулаторна операция за фиксиране на пръста, която се прави с локална анестезия. На третата седмица след операцията пациентът може да се върне към обичайния си начин на живот.

×
Search